***
На следващата сутрин Рейвън се събуди и си направи чаша кафе от кафемашината Keurig, която стоеше на плота в кухнята. Отиде в къта за закуска, седна и изпи кафето си, чувствайки се уютно и щастлива, че е в новия си дом, докато гледаше през прозорците към пристанището.
Всичко беше светло, ново и изпълнено с възможности.
Рейвън извади мобилния си телефон и отвори „Туитър“.
Не го прави, Рейвън. Не се измъчвай.
Но тя искаше да знае. Дали Джейк е сменил паролите на социалните си мрежи? Тя се опита да влезе в акаунта на Джейк в „Туитър“ и входът се провали. След това пробва профилите му във Facebook и Instagram.
Резултатът беше един и същ за всички тях. Тя беше блокирана.
Рейвън знаеше, че не бива да е изненадана или наранена, но някак си се надяваше Джейк да даде знак, че всъщност ѝ има доверие и не я е изключил напълно от живота си. Разбира се, дори и да имаше достъп до акаунтите му, тя нямаше да направи нищо.
Можеше обаче да прегледа съобщенията му – да види дали не говори с някоя нова приятелка?
Тя не мислеше така, а и така или иначе това беше без значение. Джейк Новак я беше изключил от живота си, беше ѝ платил, за да изчезне и да престане да му създава неудобства с присъствието си.
Той ме купи.
Рейвън мразеше как това я разяжда. Минути преди това тя беше щастлива и доволна, седеше на масата и пиеше кафе. Сега беше отчайващо тъжна, самотна и отхвърлена, искаше ѝ се да поговори с Джейк и да получи някакво уверение, че той не иска да се отърве от нея завинаги.
Той наистина иска да се отърве от теб завинаги, Рейвън. В противен случай щеше да ти каже да останеш с него в Ню Йорк, а не да ти наеме апартамент на стотици километри от него.
Тя започна да търси в интернет новини за Джейк и веднага изскочиха десетки статии. Рейвън сканира заглавията и очите ѝ се разшириха, докато ги четеше.
Джейк Новак възобновява турнето си на фона на скандал за тормоз
Група за борба с тормоза лобира за бойкот на турнето на Джейк Новак
Поп идола Джейк Новак застава пред Опра, за да моли феновете си за Прошка
Джейк „Змията“ се опитва да си проправи път обратно към доброто разположение на феновете.
Новак казва на феновете: „Аз съм добре, ти си добре!“ Турнето е в ход, въпреки обществения отпор
Изглеждаше (от това, което Рейвън успя да събере от всички новини), че Джейк е решил да възобнови турнето си. Той беше възстановил на феновете от Бостън парите за пропуснатите дати и беше подновил турнето с една вечер в Бостън, преди да тръгне да продължи останалата част от обиколката по график.
Кожата ѝ настръхна при мисълта, че Джейк ще се върне в Бостън, макар и само за една нощ. Искаше ѝ се да отиде на концерта и да го види, но знаеше, че това е невъзможно.
Той си е отишъл. Опитай се да се престориш, че никога не е съществувал. Накрая може би дори ще започнеш да вярваш в това.
Рейвън си пое дълбоко дъх, затвори очи и се помоли за сила. И знаеше, че ще има нужда от нея, защото в секундата, в която очите ѝ бяха затворени, го видя. Видя Джейк толкова ярко, сякаш беше точно пред нея. Беше без риза, гърдите му лъщяха, коремът му беше стегнат, коремните мускули – изпънати. Гледаше я с онези хипнотични кафяви очи и се появи лукава усмивка.
Тази усмивка казваше, че никога няма да ме забравиш. Никога няма да намериш друг мъж, който да те накара да се чувстваш така, както аз те карам да се чувстваш, никога няма да намериш друг мъж с моята харизма, чар, остроумие, интелигентност. Винаги ще си спомняш времето, което прекарахме заедно, и ще се чудиш какво можеше да бъде.
Рейвън отвори очи. Трябваше да излезе от апартамента и да направи нещо продуктивно.
Залата за фитнес. Имаше безплатен абонамент за фитнес залата.
Рейвън веднага отиде и се преоблече в тренировъчните си дрехи, след което напусна апартамента с определена цел. Планът беше прост. Да се упражнява, докато не се изтощи и изцеди до такава степен, че да не може дори да мисли трезво.
Беше странно, че можеше просто да слезе с асансьора долу и да бъде във фитнеса за по-малко от три-четири минути, след като излезе от апартамента. В миналото никога не беше успявала да си позволи дори членство във фитнес зала.
А сега беше тук, сред всички богати и изискани членове на този конкретен клуб. Всички жени имаха стегнати дупета и изпъкващи гърди, а мъжете бяха със скъпи прически.
Всички машини бяха най-съвременни, но Рейвън нямаше нужда да се качва на някоя безумна измишльотина. Тя се качи на една бягаща пътека и започна да тича бавно. Щом загря малко, тя увеличи скоростта, така че трябваше да тича с доста бързо темпо.
Целта тук беше ясна. Да бяга, докато не може да помръдне и един мускул, докато единственото, което може да прави, е да моли да слезе от машината.
Надяваше се, че докато това се случи, ще бъде достатъчно изтощена и мозъка ѝ ще спре да я измъчва с мисли за Джейк, с образи на Джейк, с непрестанното бърборене, което ѝ казваше, че не може да живее без него.
След около десет минути Рейвън вече се потеше. Гледаше право пред себе си, без да си прави труда да гледа телевизорите – не искаше да губи фокус или да рискува да види нещо, свързано с Джейк Новак.
Краката ѝ се подкосяваха все по-силно, а дишането ѝ ставаше все по-дълбоко и учестено. Това темпо беше много по-бързо от всичко, с което беше свикнала, но на Рейвън не ѝ пукаше. Колкото по-силно, толкова по-добре.
Тя увеличи скоростта на бягащата пътека и краката ѝ автоматично се приспособиха, но сега сякаш спринтираше.
Потта започна да се стича по челото, ръцете и гърба ѝ.
Всичко я болеше, гореше, напрягаше се. Белите ѝ дробове се задъхваха за въздух, но на Рейвън не ѝ пукаше. Нямаше да има милост, докато всички мисли за Джейк не бяха чисто изтрити, смазани от усилията, които полагаше.
Накрая дишането щеше да е такова облекчение, че щеше да е благодарна само за това, че не се чувстваше така, сякаш щеше да припадне.
Двадесет минути минаха. Тя тичаше с максималната си скорост, ръцете ѝ се размахваха яростно, очите ѝ бяха приковани в тила на момичето, което се намираше на стационарния велосипед пред нея.
Бягай. Бягай. Бягай.
Престани да мислиш.
Все още Джейк Новак беше в съзнанието ѝ и я наблюдаваше. Поклащаше глава над глупостта на Рейвън на бягащата пътека, която тича до смърт.
От какво се страхуваш? Попита я той. От какво бягаш?
Страхувам се, че наистина съм те загубила. Не мисля, че мога да го понеса.
Не можеш да изгубиш нещо, което никога не си имала.
Тя увеличи скоростта на бягащата пътека за пореден път. Сега вече наистина не успяваше да се справи със скоростта на лентата и краката ѝ се подхлъзваха от време на време. Дъхът ѝ се учести на огромни глътки.
Потта се стичаше по лицето ѝ, опръсквайки екрана на бягащата пътека, и тя гледаше часовника, който показваше, че е бягала 28:17 минути.
Бягай, докато изтекат тридесетте минути, каза си тя.
С тази скорост Рейвън нямаше чувството, че може да издържи дори още двайсет секунди. Беше напълно изтощена и сякаш не можеше да си набави достатъчно кислород, за да захрани тялото си.
Беше и горещо и замаяно, а сърцето и биеше учестено.
Но тя продължи напред, като си представяше как Джейк казва на Кърт колко голяма грешка е направил, като се е доверил на Рейвън, и как Джейк се радва, че се е отървал от нея.
Кърт щеше да се засмее и да удари Джейк по рамото. Щеше да му каже, че в морето има много риба, и Джейк щеше да кимне с глава в знак на съгласие.
Сълзите вече се смесваха с потта, която се лееше по лицето ѝ, но часовника удари тридесет минути и тя намали скоростта до ходене.
През следващите няколко минути трябваше да държи ръкохватките на машината, тъй като краката ѝ вече едва я поддържаха.
Беше успяла напълно да умори тялото си, но плана всъщност не беше проработило. Дори в почти кататоничното си състояние не можеше да спре да мисли за Джейк Новак и да се чуди къде е и какво прави.