***
Няколко часа по-късно и първата химиотерапия в по-голямата си част беше успешна, с изключение на ранната грешка. Скайлър и майка ѝ се прибираха, а Рейвън се връщаше към апартамента си, опитвайки се да прочисти главата си.
Мислите ѝ се блъскаха, откакто беше преживяла ужасната среща с журналиста.
Рейвън се плашеше от това, че има хора, които знаят как изглежда, знаят името ѝ и се опитват да я следят и да предугаждат местонахождението ѝ, за да разнищят някоя история.
Най-лошото беше, че беше позволила на тази жена да влезе под кожата ѝ, особено коментарите за това, че Джейк е започнал да се вижда с Кортни Тейлър. Възможно ли беше журналистката просто да се е опитала да получи реакция, да е разпространила слух или направо да е излъгала?
Да, това беше много възможно. Възможно беше също така Джейк и Кортни наистина да са заедно. Кортни беше млада, красива и явно беше влюбена в Джейк въз основа на поведението си, когато я беше срещнала зад сцената.
А Джейк явно нямаше нищо против да се възползва от положението си сред дамите, за да получи това, което иска.
Но дали Кортни беше това, което той искаше?
Тя изобщо не изглежда като негов тип, помисли си Рейвън и се усмихна.
Всъщност я успокояваше факта, че Кортни Тейлър не приличаше толкова много на мъртвата годеница на Джейк, колкото Рейвън.
Това беше странно и извратено, но все пак и послужи да се успокои малко.
Таблоидите винаги искат да направят нещо от нищо. Би трябвало да знаеш по-добре, отколкото да вярваш на всичко, което казват.
Докато вървеше към вкъщи, Рейвън се унесе във фантазии за това как отива на шоуто на Джейк тази вечер. Какво ли щеше да направи той, ако тя реши просто да го конфронтира за всичко? Ами ако му признаеше истинските си чувства – наистина ли щеше да я погледне и да ѝ каже, че не изпитва нищо в замяна?
Вероятно, реши тя.
Рейвън слизаше от бордюра, за да пресече улицата на червен светофар, когато зад ъгъла с висока скорост се зададе кола. Тя се насочи право към нея и живота ѝ проблясна пред очите.
Но в последния момент чифт силни ръце я сграбчиха и я издърпаха от пътя, докато колата спря само на няколко метра от нея.
– О, Боже мой – каза тя, сърцето ѝ се разтуптя, а краката ѝ се разтрепериха от близката среща.
– Госпожо, по-добре внимавайте къде стъпвате, защото ще ви убият – каза едрия мъж.
Тя познаваше този глас. Обърна се, за да го погледне, и видя Макс Мендес, който се присмиваше към нея.
– Оставете ме на мира! – Изкрещя тя, но гласът ѝ не беше много силен. Близкият инцидент беше отнел цялата ѝ борбеност.
Вратата на колата, която едва не я беше блъснала, се отвори и Макс я избута на задната седалка, след което бързо се качи зад нея, затваряйки вратата.
– Карай – каза той и шофьора натисна газта, докато те се отдалечаваха с писък от кръстовището.
Рейвън беше притисната между Макс и друг мъж. Другият мъж беше толкова нисък, колкото Макс беше висок. Не можеше да е висок повече от метър и половина, но беше набит, с тъмна къдрава коса, която се подаваше отпред. Очите му бяха с тежки клепачи, влечугоподобни, а устните му бяха плътни и влажни.
– Рейвън, колко е приятно най-накрая да се срещнем. Толкова много съм чувал за теб – каза той.
– Пусни ме от тази кола – отвърна тя.
Макс я погледна.
– Внимавай с изискванията. Вече ми омръзваш.
– Успокой се с момичето – каза на Макс ниския мъж. – Тя е преживяла много.
– Кой сте вие? – Попита го Рейвън.
– Казвам се Зик – каза той и се усмихна с подутите си устни. Очите му бяха тъмни и бдителни, когато обърна глава, за да я погледне. Той протегна малката си ръка и тя я стисна, без да знае какво друго да направи.
Ръката му беше лепкава, но мека, и той не задържа ръката ѝ много дълго.
– Зик, наистина не знам защо всички вие не ме оставяте на мира. Вече не се виждам с Джейк. Направих точно това, което клуб „Алфа“ ме помоли да направя, а именно да си тръгна и никога повече да не говоря с него.
Зик беше облечен в тъмен, фино ушит костюм с излъскани обувки. Докато говореше, той разглеждаше ноктите си.
– Това беше преди или след като казахте на Джейк за малката ви среща със Скот и Джейк отиде и го нападна в ресторанта?
– Не знаех, че Джейк ще го направи – каза тя. Сега цялото ѝ тяло трепереше неконтролируемо. – Моля те, просто искам да ме оставиш на мира.
– Боя се, че времето за това отдавна е минало – каза Зик. – Опитахме се да те държим настрана от битката, но ти отказа да ни слушаш. А сега нещата отново се промениха.
– Не разбирам – каза Рейвън.
Макс я погледна.
– Замълчи за минута и той ще ти обясни, може би.
Тя затвори уста и се опита да забави неравномерното си дишане. Имаше ужасното усещане, че тези мъже възнамеряват да ѝ направят нещо ужасно, може би като отмъщение за това, което Джейк беше направил на изпълнителния директор на клуб „Алфа“.
– Всички знаят, че Джейк Новак е бил в армията – каза Зик, бръкна в джоба си и извади чифт нокторезачки. – Това е общоизвестно, нали?
– Да – каза Рейвън.
Зик започна да изрязва ноктите си, които вече бяха доста чисти и спретнати. Но той сякаш намираше нови ъгли, нови малки парченца, които да отреже, за да ги направи още по-съвършени. Той изрязваше и изрязваше, докато говореше.
– Това, което повечето хора не осъзнават, е, че службата на Джейк в чужбина е само малка част от историята. Джейк Новак не беше просто обикновен войник, който се мята в пустинята, докато не го изпратят отново у дома – той беше член на свръхсекретна елитна сила, която беше изпращана на много специални мисии. Много опасни мисии, за да свършат работа, която никой друг не може или не иска да свърши.
Рейвън преглътна. Дали Зик просто си играеше с главата ѝ? Не можеше да каже.
Докато говореше, той продължаваше хипнотично да си изрязва ноктите.
– Може би се чудиш защо точно сега седиш в тази кола с мен и ти разказвам такава странна история. – Зик я погледна в очите. – Прав ли съм? Чудиш ли се?
– Да. Да, чудя се защо ми разказваш всичко това.
Той ѝ се усмихна. Добротата на усмивката му и вдъхваше повече страх, отколкото суровите заплахи на Макс Мендес. Тя подозираше, че зад гнева на Макс се крие човек, който не иска да му се налага да я наранява.
Зад любезната усмивка на Зик обаче тя усещаше убийствените инстинкти на безмилостен и пресметлив психопат.
– За съжаление, ситуацията стана много сложна, Рейвън. – Той се върна към грижливото изрязване на ноктите си. Малките бели стружки се свлякоха върху черните му панталони и полепнаха по тях като пърхот. – Нещата се развиха дотам, че вече не можеш да бъдеш защитена от истината.
Защитени? Откога клуб „Алфа“ я защитаваше от нещо?
Тя си мислеше тези неща, но мълчеше, предполагайки, че задаването на подобни въпроси може да е вредно за здравето ѝ в този момент. Сега целта ѝ беше да каже всичко, което трябваше да каже, за да се измъкне жива от колата.
– Господине – започна тя.
– Наричайте ме Зик, моля – усмихна се той.
– Зик, нямам нищо против да остана невежа. Наистина.
– Да, казват, че невежеството е блаженство, така че мога да разбера защо казваш това. Но трябва да знаеш, че щом сме стигнали дотук, значи всички възможности са проучени и сме стигнали дотук по необходимост. Както казах, времето, в което можеше да си тръгнеш в блажено неведение, вече е изтекло. Така че сега трябва да действаш много внимателно, Рейвън. – Зик отново я погледна в очите. – Наистина много, много внимателно.
– Никога няма да кажа и дума за клуб „Алфа“ – каза тя и гърлото ѝ се стегна. – Само те моля да не ме нараняваш. Джейк вече не е в живота ми. Обещавам, кълна се.
Зик размени недоумяващ поглед с Макс Мендес.
– Джейк няма да е извън живота ти много дълго – отвърна Зик и леко се захили. – Виждаш ли, това се превърна в много променлив сценарий. В един момент от теб се иска нещо, а в следващия – нещо различно.
– Мислех, че искаш да ме махнеш от светлината на прожекторите – каза тя. – Казаха ми, че самото ми присъствие в живота на Джейк може да компрометира тайната на клуб Алфа.
– Това е много вярно – каза Зик. Той кимна замислено. – Въпреки това рисковете и ползите непрекъснато се претеглят и понякога се стига до нов консенсус.
– Моля те – помоли тя. – Можеш ли просто да ме пуснеш от колата?
– Престани да питаш това – предупреди Макс, гласът му беше грапав и гневен. Изведнъж Рейвън осъзна, че суровия Макс Мендес също е ужасен, и това я накара да се уплаши толкова, че едва не повърна.
Ако кажа нещо погрешно, Зик ще ме убие – помисли си тя. Той ще ме убие така спокойно, както си седи и си подрязва ноктите.
Това наистина е вярно и затова Макс се държи като луд. Макс може и да е зъл, но не иска да има моята кръв по ръцете си.
– На пръв поглед изглежда, че клуб „Алфа“ не е нищо друго освен прославена ескортна служба – каза Зик. – И всъщност, що се отнася до повечето участници, ние сме точно това. Нашата функция е да обслужваме богатите си и влиятелни клиенти с такива жени, които отговарят на всичките им нужди, и да осигуряваме дискретност и потайност, които гарантират, че на същите тези влиятелни мъже няма да им се налага да се притесняват за някакви мръсни скандали.
– Но всъщност клуб „Алфа“ не е това – каза Рейвън, а устата ѝ беше пресъхнала като пустинен пясък.
Усмивката на Зик умря на устните му.
– О, не. Не, ние никога не сме били нещо толкова опростено като публичен дом. Всъщност никога не сме пропилявали достъпа си до личния живот на най-могъщите и влиятелни мъже по света. В действителност клуб „Алфа“ е и винаги е бил преди всичко служба за събиране на информация.
Огромността на онова, което Зик ѝ казваше, осени Рейвън и стомаха ѝ спадна, сякаш току-що я бяха избутали от ръба в бездната.
– Клуб Алфа е пълен с шпиони – каза тя.
Зик се усмихна.
Назад към част 17 Напред към част 19