***
– Да не се увличаме – каза той, но очите му и подсказаха, че е права в заключението си.
– Значи сега искаш аз да бъда шпионин?
Очите му с тежки клепачи се втренчиха в нея, а зениците му сякаш се уголемиха, докато говореше.
– Джейк Новак се ангажира с конкретна мисия през последната си седмица в Афганистан. Нашето разузнаване ни казва, че е от изключителна важност да разберем каква точно е била тази мисия с възможно най-много подробности.
– Джейк никога не би ми казал за някаква свръхсекретна мисия в Афганистан – каза тя и гласът ѝ се повиши въпреки опитите ѝ да го държи под контрол. – Джейк не би ми казал дори какво е закусвал.
– Както и да е, по-добре да намериш начин да научиш за закуската му, както и за всичко останало, което ти кажем да научиш за Джейк Новак.
– Джейк не ми говори – каза тя. – Изпрати ме надалеч, прекъсна връзката ни.
Мъртвите очи на Зик просто се взираха в нея.
– Нашите източници ни казват, че това не е така.
– Какво означава това?
– Означава, че знаем, че Джейк Новак все още е податлив на силата на женското ти убеждаване. Това означава, че той има слабост към теб и само към теб, доколкото можем да определим. Следователно ще намериш начин да възобновиш връзката си с него и ще започнеш да ни разказваш всичко, което той ти казва. – Клип. Клип. Клип. – Това означава, че ще се ровиш за истината за това, което Джейк е направил в Афганистан, и няма да се успокоиш, докато не разбереш. И аз няма да се успокоя, докато истината не ми бъде казана – каза Зик, а от устните му полетяха плюнки.
Рейвън погледна надолу и видя, че той стиска нокторезачката толкова здраво, че ръката му е побеляла около кокалчетата.
Той е луд, помисли си тя. Който и да е този човек – той е напълно извън себе си.
– Ще… ще помисля за това – каза тя тихо.
– Не, ти ще го направиш – каза ѝ Макс.
Зик го погледна и леко поклати глава, преди да се обърне към Рейвън с подновена усмивка.
– Сложих всичките ни карти на масата – каза той. – Не беше нужно да го правя, но това е моя начин. Представих ви възможността и обясних нашата гледна точка. Сега всичко зависи от теб, Рейвън.
– Изглежда, че нямам голям избор – каза тя.
– О, но имаш. Всеки има избор. – Той се върна към изрязването на ноктите си. Клипс. Клипс. Особено нокътя на палеца изглеждаше доста къс. – Всеки има избор – повтори той.
– Ще ме убиеш ли, ако не ти помогна? – Попита тя.
Той дори не направи пауза.
– Не на първо време.
– Но накрая ще го направиш.
– Не, вярвам, че накрая ще те убедим да направиш необходимото.
Вътрешностите на Рейвън се чувстваха изцедени, празни и безплодни.
– Ами ако Джейк ми откаже? – Попита тя.
– Това би било много жалко за теб – каза Зик. – Ще бъде нещастно и за теб, и за приятелката ти Скайлър, и за майка ти, и за баща ти, дори за брат ти Даниел.
Рейвън замръзна от студенината в очите на Зик и от ледените думи, които преминаха през устните му. Той току-що бе заплашил всички на света, които бяха близки до нея, без да се колебае.
– Остави семейството ми настрана от това – прошепна тя.
Зик седна на седалката си и извърна глава.
– О, вижте какво имаме тук. Някакъв концерт? Виж всички тийнейджъри, които тичат наоколо – колко глупаво изглежда всичко това отдалеч. И все пак това глупаво събитие струва милиони долари.
Рейвън видя, че са изминали доста голямо разстояние, а тя беше толкова погълната от разговора със Зик, че дори не беше забелязала къде отиват.
Но сега осъзна, че са пристигнали на концерта на Джейк. Всъщност концерта щеше да започне скоро. Паркингите вече се пълнеха с коли и навсякъде имаше хора, които се разхождаха, ядяха, пиеха, пускаха песни на Джейк Новак и дори носеха табели.
Имаше дори доста голяма група от няколко дузини протестиращи, които плакетираха концерта. На плакатите им пишеше: „ЗМИЯТА ДЖЕЙК“, „НЕ ПЛАЩАМЕ НА ТОРМОЗЕЩИТЕ ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ“ и други подобни.
Повече от няколко полицаи патрулираха и се разхождаха наоколо, за да следят нещата, в случай че излязат извън контрол.
– Какво правим тук? – Попита тя.
Зик най-сетне прибра нокторезачката и избърса изрезките от панталоните си. Движенията му бяха кратки, чевръсти и икономични.
– Тук сме, за да те върнем в правия път, Рейвън. Обичам да подавам ръка на служителите си, когато е възможно.
Макс даде знак на шофьора и колата спря на място.
Зик посочи към предната част на колата.
– Ако минеш няколкостотин метра покрай тази кола, право към арената, накрая ще се сблъскаш с член на екипа за сигурност на Джейк. Разбираш ли какво ти казвам?
– Да – каза тя, макар да не беше сигурна защо и дава тази информация.
– Добре – каза Зик одобрително. – След малко ще излезеш от колата, ще отидеш директно при член на екипа му по сигурността и ще кажеш, че току-що си била ограбена и че трябва незабавно да се видиш с Джейк.
Рейвън извърна глава и го погледна.
– Ограбена?
– Да. И ти си била. – Зик кимна съвсем леко с глава към Макс, а после изведнъж Макс беше сграбчил чантата ѝ и я беше изтръгнал от рамото ѝ.
Рейвън изпищя, докато съдържанието ѝ се разпиля по дъното на колата.
Секунда по-късно той отвори задната врата, излезе, сграбчи Рейвън за ръката и я изхвърли от колата, където тя се приземи тежко на асфалта, разби си лакътя и коляното и се претърколи по гръб.
Миг по-късно празната ѝ чанта се приземи до нея, а каишката ѝ се скъса, напълно безполезна.
– Не забравяй, че това беше грабител. Беше с качулка и не успя да погледнеш лицето му – изръмжа Макс, докато се връщаше в колата. Секунда по-късно тя потегли, оставяйки я там.
Няколко от хората наблизо, които бяха видели случилото се, дойдоха и ѝ помогнаха да се изправи.
– Добре ли си? – Попитаха те.
– Добре съм. Просто паднах.
– Онзи човек те бутна…
– Не – настоя тя. – Аз паднах. Моля те, остави ме на мира.
– Ей, ти не си ли Рейвън Хартли? – Каза някой и тя започна да бяга.
В крайна сметка се сблъска направо с един от охранителите на Джейк, точно както Зик беше обещал, че ще стане. Мъжът изглеждаше изненадан да я види там.
– Трябва да се видя с Джейк веднага – каза му тя, като се огледа през рамо.
– Господин Новак има концерт…
– Просто му кажи, че съм тук, добре? – Извика тя. Сега по лицето ѝ се стичаха сълзи.
Охранителят се обърна от нея и заговори в микрофона на слушалките, които носеше. Тя не можа да чуе какво каза, но след няколко секунди той я изведе бързо през задния вход, далеч от тълпата.
Където и да отидеше, хората сякаш се взираха в нея. Охранителят я маневрираше през лабиринта, докато най-накрая стигна до гримьорната на Джейк.
Пред вратата бяха разположени други двама членове на екипа.
– Ние сме точно отпред – каза охранителя в микрофона си, след което почука.
Назад към част 18 Напред към част 20