***
– Уау, това е толкова горещо, Рейвън. Ти наистина си луда.
– Нямаш представа колко луда мога да стана – каза Рейвън и се усмихна съблазнително в камерата.
Изведнъж телевизионният екран се върна към бюрото на водещия, където седяха няколко жени и един мъж и клатеха глави.
– И това не е всичко – каза репортерката. – Това е само това, което можем да покажем по мрежовата телевизия. Останалата част е достъпна и със сигурност ще бъде навсякъде в интернет – става доста пикантно.
– И какво е голямото? – Попита другата жена. – Момиче, което танцува и си сваля горнището, не е голяма новина в наши дни.
– Не, не е – отговори репортерката. – Но нашите източници ни казаха, че преди няколко години това видео е предизвикало доста голям скандал в Саутбридж, откъдето е Рейвън Хартли. Имало е обвинения, че тя е участвала в сексуални действия с група момчета на едно парти същата вечер. Това довело до цяла поредица от правни действия и Рейвън Хартли завела дело срещу някои от участниците, сред които бил и тогавашният ѝ приятел. В крайна сметка тя е хоспитализирана заради опит за самоубийство, а след това сваля всички обвинения, преди да напусне Саутбридж.
Мъжът водещ на бюрото изглеждаше разтревожен.
– Звучи като много странна история – каза той.
– Много е странна – каза му репортерката. – Мисля, че това, което е жалко тук, е, че като се забърква с някой толкова популярен и известен като Джейк Новак, карираното минало на Рейвън Хартли наистина ще излезе наяве и ще бъде разкрито с всичките му кървави подробности. А това може да бъде рецепта за катастрофа, като се има предвид, че в миналото тя е имала проблеми с психичното здраве.
– Сигурна съм, че приятелите и семейството на Джейк Новак вероятно също се чешат по главите и се чудят за някои от последните му избори – добави другата жена.
– Странни неща наистина. Непременно ще следим за развитието на тази история – каза водещия, а лицето му беше толкова сериозно, сякаш току-що беше обявил война с Русия.
Преминаха към друг материал и бащата на Рейвън изключи телевизора.
Майката на Рейвън беше заровила лице в ръцете си, а раменете ѝ трепереха.
В стаята цареше пълна тишина.
Джейк все още гледаше телевизора, сякаш по някакъв начин продължаваше да гледа програмата дори при изключено захранване. Изражението му беше безизразно.
– Не трябваше да го включвам – каза баща ѝ тихо. – Не трябваше дори да включвам това шибано нещо! – Той изведнъж хвърли дистанционното през стаята и то се удари в стената, като моментално се разби.
Рейвън се стресна.
– Татко! – Извика тя.
Той поклати глава, а бузите му станаха лилави.
– Не мога да повярвам, че това… се случва отново. – Дишането му стана учестено.
Дани вече се разминаваше с Рейвън, с прегърбени рамене.
– Татко, хайде, трябва да те качим в инвалидната количка и да те включим отново на кислород.
– Майната ми на кислорода – изкрещя баща ѝ.
– Хайде, татко. – Дани хвана китките на баща ѝ и започна да го издърпа на крака, за да може да го качи в стола.
Баща ѝ хриптеше силно.
Рейвън се затича и започна да помага, като маневрираше с инвалидната количка по-близо.
Включи се дори Джейк, който настани баща ѝ и постави кислородната тръба до носа му. Баща ѝ вдишваше силно през устата си, а бузите му придобиваха все по-дълбок лилав оттенък, докато останалата част от лицето му ставаше все по-бледа.
– Татко, отпусни се и дишай бавно – каза Дани.
– Добре ли е? – Попита Рейвън.
Дани я стрелна с поглед.
– Не знам. Не съм лекар.
Майката на Рейвън кършеше ръце.
– Той има проблеми с дишането! – Изкрещя тя. – Погледни го. Помогнете му, моля.
– Не разбирам какво става – отвърна Дани. – Татко, вдишвай бавно и дълбоко, добре?
Баща ѝ кимна и наистина изглеждаше, че се опитва, но гърдите му се издигаха и спускаха бързо, а кожата му беше восъчна и лепкава. Нещо не беше наред.
– Имате ли пулсоксиметър? – Попита Джейк, като взе китката на баща ѝ и оказа натиск с два пръста.
– Да, да, имаме – каза Дани, завъртя се, а после се наведе и грабна малка торбичка, закачена отстрани на инвалидната количка. Той я прерови бързо, взе малко бяло парче пластмаса и го прикрепи към пръста на бащата на Рейвън.
Джейк погледна в очите на баща ѝ.
– Той се мъчи да диша, като при астматичен пристъп. Има ли инхалатор?
– Да, но…
– Вземи това. Нещо не е наред. Мисис Хартли, обадете се на 911 – каза Джейк.
– Добре – отвърна майката на Рейвън и изтича в другата стая, за да вземе безжичния телефон.
– Какво става? – Попита Рейвън Джейк.
Джейк я погледна.
– Той не може да диша и не съм сигурен какво точно му пречи да получава достатъчно кислород. Възможно е дихателните му пътища да са стеснени, а може и да е нещо свързано с въздушния поток от кислородната бутилка.
Ръцете на баща ѝ подскачаха от стола, сякаш получаваше някакъв пристъп.
– Хайде, татко – каза Дани. – Трябва да дишаш.
– Насищането му с кислород е седемдесет и девет процента и спада – обяви Джейк.
– Какво трябва да е то? – Каза Рейвън, а сърцето ѝ заби.
– Най-малко над деветдесет процента – отвърна Джейк. Опита се да прокара кислородната тръба по-дълбоко в носа на баща ѝ. – Дай инхалатора, Дани, бързо!
Дани изрови и инхалатора, но в нервността си се разтрепери и го изпусна на пода, където той отскочи, а капачката се изтърколи. Рейвън се наведе, вдигна инхалатора и го постави до устните на баща си.
– Татко, трябва да се опиташ да вдишаш, като броиш до три, добре? – Попита го Рейвън.
Той кимна, но едва-едва. Очите му се въртяха в главата.
– Джейк, моля те, помогни му – каза Рейвън. Тя не можеше да повярва на това. Баща ѝ умираше пред очите ѝ.
– Ще се справим – каза Джейк, проверявайки маркуча за въздух за течове по целия път до кислородния резервоар, прикрепен към задната част на стола. – Всичко изглежда нормално – каза той. – Но сигурно нещо не е наред. Не му се доставя кислород.
Назад към част 1 Напред към част 3