***
Когато вратата се отвори и Джейк стоеше там, Рейвън не знаеше какво да прави. Беше ужасена, че той щеше да ѝ изкрещи, да я попита какво, по дяволите, прави, дори да я заплаши, че ще извика полиция.
Вместо това той само изглеждаше загрижен.
– Добре ли си? Какво стана?
Тя се разплака, без да може да отговори. Единственото, което знаеше, беше, че Джейк не я мрази, че всъщност го е грижа за нея, и облекчението беше толкова силно, че дори не можеше да говори.
– Всичко е наред – каза Джейк на екипа по сигурността. – Аз ще се погрижа за това. Хайде, Рейвън – каза той тихо, хвана я за ръка и я поведе обратно към гримьорната си. Той затвори вратата и я поведе към дивана.
– Седни. Седни. Нека ти донеса малко вода.
Той взе бутилка студена вода и ѝ я подаде.
– Благодаря – каза тя, но все още плачеше. Тя отвори бутилката и отпи глътка.
Джейк я наблюдаваше много внимателно. Беше облечен с черно кожено яке, черни дънки и черни ботуши. Кафявите му очи бяха загрижени, но той овладяваше емоциите си.
– Разкажи ми какво се случи.
– Ограбиха ме – каза тя, мразеше лъжата, но знаеше, че не смее да му каже истината точно сега. Не и след това, което онези мъже бяха казали и направили с нея.
Очите на Джейк блеснаха.
– Кой го направи? Някой от клуб „Алфа“? Бившият ти?
Кой?
Тя поклати глава.
– Не съм сигурна. Дойде отзад и беше облечен с качулка. Събори ме на земята, а после изтръгна чантата от рамото ми.
Джейк погледна надолу към панталоните ѝ.
– Кървиш около коляното си – каза той. – По дяволите. – Той коленичи и внимателно издърпа панталоните ѝ нагоре над прасеца и покрай коляното. – Много е одраскано.
– Съжалявам, че те притесних. Просто не бях сигурна какво друго да направя.
– Не се извинявай – каза той. – Радвам се, че дойде, Рейвън. И когато открия човека, който ти е направил това, ще го убия, по дяволите.
– Не, не е нужно да правиш нищо – промълви тя.
Емоциите на Рейвън бяха пълна бъркотия. Тя отчаяно искаше да се разтовари, да разкаже на Джейк какво точно се беше случило. В края на краищата тя не беше направила нищо лошо.
Проблемът беше, че се страхуваше от това какво може да направи Джейк, ако му каже истината. Последния път, когато беше признала за заплахите на клуб „Алфа“, Джейк беше скочил на изпълнителния директор в банята на луксозен ресторант и почти го беше удушил.
Очевидно тази малка изцепка не беше възпряла нито за миг бандитите от клуб „Алфа“. Не, те се бяха върнали с отмъщение и Рейвън имаше чувството, че вече не си играят на игрички.
Това беше на живот и смърт.
Това беше изключително опасно и за Рейвън, и за Джейк.
Ако това, което Зик ѝ беше казал, беше вярно, то клуб „Алфа“ беше много повече от някоя шикозна подземна ескортна служба. Клуб „Алфа“ използваше момичетата си на повикване, за да събира информация от най-могъщите и влиятелни хора в света.
Клуб Алфа имаше достъп до инвестиционни банкери, държавни глави, филмови звезди и богати бизнесмени. Тя не се съмняваше, че те можеха съвсем спокойно да поставят своите „ексклузивни“ момичета при мъже, които работеха във ФБР, АНС, ЦРУ и др.
Дейността им не се ограничаваше само в Америка. Не се съмняваше, че имат момичета, работещи в Китай, Русия, Япония, Латинска Америка.
Къде свършваше това?
На кого са предавали информацията?
Тя нямаше представа, но знаеше, че Зик е хладнокръвен психопат и че е привлечен, за да се увери, че Рейвън ще получи от Джейк информацията, която искат.
Джейк се беше забъркал в нещо много сериозно в Афганистан. Или това, или бандитите от клуб „Алфа“ просто лъжеха, за да я сплашат.
Но тя не вярваше, че случая е такъв. Смяташе, че те казват истината.
– Рейвън – каза Джейк, като изучаваше лицето ѝ – не изглеждаш толкова добре.
– Добре съм – излъга тя. Сърцето ѝ изведнъж се разтуптя. – Наистина съм добре. Трябва да тръгвам.
– Какво? – Каза Джейк.
Тя се надигна от дивана и се канеше да тръгне към вратата, но тогава светът заплува пред очите ѝ, а в ушите ѝ се чу силен звън. И тогава тя падна в дълбините на чернотата.