***
След душа те не си направиха труда да се облекат отново.
Вместо това Рейвън и Джейк се качиха заедно в леглото, притиснаха голите си тела, а Джейк я държеше здраво, като я галеше нежно.
Това е правилно. Няма начин да бъде отречено. Това е мястото, на което принадлежа.
– Как е Скайлър? – Попита Джейк, когато и двамата започнаха да се унасят към съня.
– Мисля, че се справя добре – каза Рейвън. Тя му направи съвсем кратка равносметка на деня, включително му разказа за засадата на журналистката в кафенето.
– Това е нелепо – каза той, а гласът му се стегна от разочарование.
– Нищо ли от това, което каза, не е вярно?
– Имаш предвид, че съм била с Кортни Тейлър? Сериозно ли?
– Тя е красива, секси, талантлива и очевидно те харесва – каза Рейвън.
Джейк се засмя.
– Не е мой тип.
Рейвън трябваше да се усмихне.
– Точно това си мислех.
– И ти знаеш какво имам предвид – каза Джейк. – Не искам да кажа, че… – Гласът му секна.
– Разбирам го – каза Рейвън. – Искаш да го кажеш по нормалния начин.
– Да. Точно така.
Джейк я целуна по тила и ръцете му се увиха още по-плътно около нея.
– Виждаш ли, точно затова не мога да те изпусна от поглед. Случват се неща, хората се опитват да подхвърлят глупави истории и да ни объркват. Всички те искат да ни разделят по някаква причина.
Рейвън се замисли колко вярно е това и как Джейк не знае и половината от него.
И това я накара да се замисли за Зик и за всички ужасни неща, които ѝ беше казал. Имаше ли някакъв начин да се противопоставят на всички различни сили, които изглежда бяха срещу тях?
Тя не знаеше.
Вече не знаеше нищо.
Освен че беше уморена.
Толкова уморена.
Сякаш бяха минали само няколко секунди, когато се събуди от звука на звънящ телефон. Рейвън стана и с изненада установи, че Джейк е останал да спи.
Тя излезе и намери телефона си. Беше малко след шест сутринта.
Беше получила поредица от съобщения от непознат номер.
Сега, когато ти и твоят мъж сте се уютили заедно, решихме да ти направим един хубав подарък за новодомците.
Следващият текст гласеше:
Защото вие двамата заедно наистина стопляте сърцата ни.
А последният гласеше:
Не, не:
Не забравяй какво искаме. Следващия път няма да имат такъв късмет.
Рейвън нямаше представа за какво става дума в тези текстове. Бяха като гатанки, но имаха въздействието на нож, който се плъзга в ребрата ѝ. Тя едва успяваше да диша.
Случваше се нещо ужасно. Но какво? Какво можеше да означава?
Тя държеше телефона си и се опитваше да се разрови в мозъка си за отговори. Някой беше в беда. Скайлър ли беше? Дали беше Джейк?
И тогава телефона ѝ звънна отново, само че този път беше номера на мобилния телефон на брат ѝ Дани. Рейвън вдигна веднага.
– Дани? – Каза тя, а ума ѝ вече се страхуваше от най-лошото.
Моля те, не допускай нищо да се е случило с татко. Моля те, Боже.
– Рейвън, има пожар – каза Дани.
– О, не! Моля те! Не! – Извика тя.
– Всички са добре – каза и Дани. – Всички успяхме да се измъкнем навреме, но къщата изгоря. Всичко е изчезнало. Всичко. – Гласът му се разтрепери.
– Какво го е причинило? – Попита тя, но вече знаеше истината.
Това беше подаръка за новодомците.
– Не знаем – каза Дани. – Просто исках да те информирам, в случай че си чула по новините или някой друг ти е казал. Всички сме добре. В безопасност сме.
– Идвам веднага – каза тя.
– Рейвън…
– Дани, просто бъди в безопасност и аз ще дойда веднага щом мога. – Тя затвори слушалката и се обърна, за да види Джейк, който стоеше на вратата.
– Кажи ми какво се случва – каза той.
Тя го погледна.
– Имало е пожар – каза тя – и трябва да се прибера вкъщи.
– Идвам с теб – отговори Джейк. – Ние сме заедно в това, Рейвън.
Тя искаше да му повярва, наистина искаше. Но за пръв път Рейвън започна да се съмнява дали това ще е достатъчно.
За пръв път Рейвън започна да си мисли, че клуб „Алфа“ все пак ще намери начин да получи точно това, което иска.