***
– Не е ли това смисъла? Бях тормозена заради предполагаемото ми разпуснато поведение. Тези хора си измислиха лъжи за мен. В това е въпроса. Бях тормозена и се превърнах в една от онези неудачници, на които се подиграваше с коментарите си. Това може да е твоя шанс да покажеш, че наистина си се променил, да излезеш и да се застъпиш за мен.
– Не – каза Джейк и поклати глава. – Въпросът е, че ти ме остави да се въртя на вятъра. Помолих те да ми разкажеш за това, което се е случило в миналото ти. Можехме да планираме това, да излезем пред историята и да я завъртим в наша полза. Но ти ме излъга…
– Никога не съм те лъгала, Джейк. – Гласът ѝ трепереше.
– Може и да си го направила. Лъжеш чрез бездействие. Лъжеш, като премълчаваш важни подробности, подробности, които щяха да променят начина, по който се справям с всичко.
Рейвън го гледаше с неразбиращо разочарование.
– Ти си лицемер – каза тя.
– Внимавай. – Джейк отпи дълга глътка от чашата си. – Не казвай нищо, за което после ще съжаляваш – промърмори той.
– Вярно е. Ти си лицемер.
Погледът му се премести от чашата, която държеше, към лицето ѝ. Той я изучаваше.
– Това е смело твърдение от човек в твоето положение, Рейвън.
– Не ми пука за положението ми – каза му тя.
Той се засмя.
– Това е очевидно.
Смехът му я вбеси.
– Това, което е очевидно за мен, е, че имаш нужда от двойник, за да задоволиш малката си сексуална извратеност. Затова намери мен.
Джейк се канеше да отпие още една глътка от чашата си, но ръката му спря по средата на движението. Той отново я погледна.
– Какво каза току-що?
– Ти ме чу – продължи тя. – Тази сутрин влязох в интернет и намерих снимки на Пейтън. Никога преди не я бях виждала.
Изражението на Джейк потъмня, веждите му се спуснаха.
– Недей да говориш за нея. Не и сега. Никога.
– Ще говоря за когото си искам.
Джейк постави чашата зад гърба си и скръсти ръце.
– Добре, Рейвън. Нека да сложим всичко на масата. Да изложим всичко на масата.
По някаква странна причина Рейвън откри, че той все още я възбужда – начинът, по който изглеждаше седнал там, изражението на лицето му, самото му предизвикателство. Ненавиждаше, че Джейк Новак може да я накара да се почувства толкова ядосана и едновременно с това напълно нуждаеща се от него.
– Признай, че си ме използвал – каза Рейвън.
– По какъв точно начин? – Попита той.
– Използвал си ме, защото изглеждам почти точно като Пейтън.
Челюстта на Джейк се сви и очите му се втвърдиха.
– Има прилика.
– Ето защо избра мен онази вечер на партито. Кажи ми сега, признай истината, Джейк.
Той кимна веднъж.
– Всеки си има тип – каза той. – Това не е кой знае каква новина.
– С изключение на това, че избираш определен тип момичета, за да можеш да ги накажеш, да ги контролираш и да ги накараш да платят за греховете на мъртвата ти годеница. – След като го изрече, Рейвън беше поразена от това колко сурово звучи.
Един мускул в челюстта на Джейк трепна, но освен това той беше напълно неподвижен, а очите му бяха втренчени в нейните.
– Това е теория.
– Вярно е. И двамата знаем, че е вярно.
Устните му се стегнаха.
– И ти харесваше всяка минута от това – изрече той накрая.
– Това не е важно…
– Не – каза той, а устните му се свиха в странна усмивка. – В това е целият смисъл.
– Не те интересуваше дали ми харесва или не. Фактът, че те харесвах, на практика беше без значение.
– Това е интересна формулировка – каза Джейк, като се премести на мястото си. Той вдигна поглед за момент. – Това е много интересна формулировка.
– Какво съм казала?
– Каза, че ме „харесваше“, като в минало време.
Рейвън въздъхна.
– Не изкривявай думите ми.
– Нищо не изкривявам – каза Джейк. – Просто посочвам какво всъщност казваш.
– Никога не си изпитвал нищо истинско към мен – каза Рейвън – така че как можеш да имаш наглостта да изтъкваш, че съм казала „харесваше“ вместо „харесвам“? Поне аз наистина изпитвах нещо към теб.
Джейк просто я гледаше. Изражението на лицето му беше неразбираемо.
– Нямаш представа какво чувствам – каза той тихо.
Двамата се гледаха дълго време, без да говорят. Времето сякаш се проточи, стана еластично.
– Не, не знам – каза тя накрая. – И това е твоя грешка, Джейк. Не е моя.
– Опитваш се да ме разсееш, за да не се съсредоточа върху твоето поведение и твоите лъжи – каза Джейк. – Опитваш се да ме поставиш в отбранителна позиция, така че удобно да забравя за факта, че цялата ти схема току-що се провали в лицето ми.
– Това не е моя грешка…
– Вината е твоя! – Изкрещя той. Гласът му беше толкова силен, че Рейвън се уплаши от него.
Той сякаш осъзна, че е изгубил самообладание. Джейк замълча, отвърна поглед от нея, като отвърна и тялото си.
– Не съм планирала нищо от това – каза Рейвън, чувствайки се безнадеждна и празна. – Не исках да влошавам нещата за теб. Мислех, че мога да помогна, но предполагам, че не съм обмислила нищо от това. Всичко се случи толкова бързо.
– Сигурно – каза Джейк, но все още не я поглеждаше.
– Може би ще е най-добре, ако се върна в Бостън днес – каза тя, надявайки се противно на надеждата, че той ще и каже да не си тръгва. Тя се молеше, че може би Джейк ще измисли начин да спаси ситуацията. Дори това да означаваше повече наказания – тя с удоволствие би приела всичко, което той искаше да ѝ даде, само ако можеха да останат заедно.
– Да, мисля, че вероятно си права – отвърна Джейк. – Изглежда, че това не се получава, нали?
Рейвън искаше да върне всичко назад, да превърти лентата, да обясни нещата по-добре. Искаше да му разкаже всичко, но сега беше твърде късно. Тя се страхуваше да се справи с миналото си, отлагаше нещата и така миналото ѝ се върна, за да я ухапе отново.
Назад към част 4 Напред към част 6