***
В крайна сметка не взе почти нищо със себе си – само дрехите на гърба си, като реши да остави куфара, пълен с дрехите, който Кърт беше донесъл в стаята ѝ, заедно с подигравките и манипулациите му.
Освен това Рейвън не искаше дрехи, които да ѝ напомнят за времето, прекарано с Джейк – щеше да е твърде тъжно.
Преди да си тръгне, тя се отби в стаята на Скайлър и се сбогува с нея. Скайлър планираше да се върне в Бостън късно на следващия ден с родителите си. Трябваше да отиде на още една среща с лекар, но изглеждаше в отлично настроение.
Изглежда Джейк продължаваше да поддържа връзка със Скайлър и персонала на „Слоун Кетъринг“, което накара Рейвън да изпита едновременно облекчение и отчаяна тъга.
Скайлър сякаш усещаше, че между Джейк и Рейвън има нещо, но не задаваше никакви въпроси. Това беше облекчение, защото ако трябваше да говори за нещо от това, Рейвън щеше да се разплаче. А това изобщо нямаше да е честно спрямо приятелката ѝ, която току-що бе получила диагноза рак.
Скайлър обеща, че ще информира Рейвън за всички важни новини, а после се прегърнаха и си казаха, че ще се видят в Бостън.
Няколко минути по-късно Рейвън се разхождаше из фоайето на хотела и се канеше да хване такси, което да я закара до Port Authority, а оттам – с автобус до Бостън.
Беше толкова разсеяна, че мислеше за начина, по който нещата между нея и Джейк бяха приключили толкова внезапно и преждевременно, че дори не забеляза, когато един мъж започна да върви точно до нея.
– Толкова скоро ни напускаш? – Попита той.
Гласът беше твърде познат и страшен. Рейвън се обърна и погледна самодоволното лице на Кърт.
Тя се опита да звучи учтиво.
– Предполагам, че трябва да си доволен от това как се получи всичко.
Усмивката на Кърт стана по-широка.
– Ако беше приели първоначалното ми предложение, щеше да спечелите сто хиляди, а не само петдесет, и секс касетата ти нямаше да се върти из цялата мрежа в момента.
– Петдесетте са много и са повече, отколкото ми трябват или дори искам.
– Определено е повече, отколкото заслужаваш – каза Кърт.
– Просто ме остави на мира – всичко свърши. – Рейвън се опита да продължи да върви, за да се отдалечи от него, но той я хвана за ръката с хватка, подобна на клещи.
– Виж, този път ти се размина лесно – прошепна Кърт, а дъхът му попадна в лицето ѝ. Миришеше на старо кафе и изгнила закуска. Усмивката му вече беше изчезнала. – Ако се опиташ да си проправиш път обратно в живота на Джейк, маминото гледане на секс касетата ти ще изглежда като мил спомен в сравнение с това, което ще ти се случи.
– Махни ръката си от мен, преди да съм изкрещяла – каза тя през зъби.
Усмивката на Кърт отново се появи и той наистина махна ръката си от ръката ѝ.
– Този път изчезни от живота на Джейк завинаги, Рейвън. Престани да се чукаш наоколо – забъркала си се много над главата си и си имала голям късмет да се разминеш с петдесетте хиляди долара заплата.
– Кърт – каза тя – ти си доста красив, но дъха ти мирише на умряло животно. Отвратително е. Както и всичко останало в теб. – Тя направи физиономия. – Моля те, махни се от мен, преди да съм повърнала върху скъпите ти обувки. – Усмивката на Кърт помръкна и се превърна в гримаса, докато той се отдръпваше.
– Глупава кучка.
По някакъв начин коментарите ѝ го бяха засегнали и това я накара да се усмихне.
– Довиждане, Кърт – махна тя и отново тръгна. – Успех да овладееш халитозата си.
Рейвън продължи към изхода, но портиера я спря.
– Мис Хартли? – Попита сковано мъжа.
– Да, това съм аз. – Тя го погледна несигурно.
– Господин Новак ме помоли да се уверя, че ще стигнете до колата си, когато сте готова да отпътувате. Сега ли ще ни напуснете?
– Ами… да, но нямам кола. – Тя нарами чантата си.
– Може би не бях ясен. – Портиерът се обърна към клипборда си. – Колата е осигурена кола, която да ви закара до Бостън. Господин Новак е поел всички разходи и ще разполагате с колата и шофьора, докато е необходимо.
– О. – Сега емоциите на Рейвън се въртяха в нея – смесица от силна скръб, копнеж, разочарование и дори малко гняв. Защо изглеждаше така, сякаш той все още се интересуваше от нея, и все пак я изпращаше?
Тя все още не можеше да осмисли връзката им.
От една страна, той твърдеше, че е ядосан и отвратен от начина, по който тя е скрила части от миналото си, а от друга – че иска да ѝ плати повече, отколкото ѝ дължи за времето, което са прекарали заедно.
Твърдеше, че тя не е успяла да си свърши работата, но настояваше да ѝ плати повече от договореното и дори я изпращаше до дома със скъпа кола с шофьор.
Какво означаваше всичко това?
Тя вече не можеше да разбере нищо.
Независимо от това Рейвън се остави да бъде изведена навън от портиера и няколко членове на екипа за сигурност на Джейк. Те я предпазиха малко от папараците, но не толкова добре, колкото обикновено правеше Джейк.
Фотографите изглеждаха изключително агресивни, когато тя излезе навън, а те започнаха да щракат, да щракат и да я обстрелват с въпроси.
– Наистина ли си правила секс с всички тези момчета на партито?
– Какво мислиш за видеото с теб, което беше пуснато? Отричаш ли, че това си ти?
– Вие и Джейк Новак разделихте ли се?
– Къде е Джейк?
– Рейвън, Рейвън! Тук, Рейвън! Хората от Саутбридж казват, че си била лъжкиня и нимфоманка, Рейвън. Вярно ли е нещо от това?
Един от охранителите силно избута точно този папарак и фотографа падна по гръб, псувайки и заплашвайки със съдебни дела.
Рейвън трябваше да се усмихне малко на това. Тя влезе в черния седан и шофьора се обърна да я погледне.
– За Бостън, ли мис Хартли?
– Да – каза тя тихо. Щом се върнеше, щеше да го накара да я закара до колата ѝ, която седеше паркирана и вероятно досега имаше повече от няколко фиша.
Започнаха да се отдалечават от хотела и голямото чувство на опустошение заплашваше да я завладее.
Вероятно никога повече нямаше да види Джейк Новак, освен по телевизията и във филмите. Щеше да чуе гласа му по радиото, но никога повече нямаше да го чуе на живо.
Гласът му, който говореше мрачни и чувствени неща в ухото ѝ, казваше ѝ всичко, което искаше да направи с нея за нейно добро.
– Мис Хартли? – Повтори шофьорът.
Тя се откъсна от съня си.
– Съжалявам. Да?
– Беше ми наредено да ви дам това. – Шофьорът протегна едната си ръка назад към нея, а между пръстите му имаше бял плик.
Тя смръщи вежди, но въпреки това се наведе напред и го взе от него.
– Кой ви нареди да ми го дадете?
– Джейк Новак, госпожо. – Шофьорът отново се съсредоточи върху управлението на автомобила.
Рейвън си пое дълбоко дъх и го изпусна. Тя разгледа обикновения бял плик, сякаш по някакъв начин той щеше да ѝ разкрие тайната на това, което се криеше вътре.
Страхуваше се от това, което можеше да намери вътре, какво можеше да каже или да не каже.
Накрая обаче го разкъса и извади листчето с подплатени хотелски документи. Имаше ръкописно писмо, очевидно написано от Джейк, а почерка му беше точен и чист.
Назад към част 7 Напред към част 9