***
След като закара сестра си и майка си и им помаха за довиждане, Фейт най-сетне извади мобилния си телефон и погледна последното си текстово съобщение.
„Обади ми се.“
Това беше всичко, което пишеше. Номерът не беше разпознаваем, но тя все пак знаеше, че е от него.
Обади ми се.
Оттогава нямаше нищо, а това ѝ беше изпратено преди около двайсет и пет минути. Ръцете на Фейт трепереха, а вътрешностите ѝ вибрираха от очаквано безпокойство, докато си мислеше, че наистина ще се обади на куотърбека на „Ню Ингланд Нешънълс“.
Само няколко часа след откриването на домакинския му мач, когато беше изиграл първия си професионален мач и беше сринал залата с впечатляващите си движения на терена.
Не мога да го направя. Не мога да му се обадя.
Чудеше се дали няма да си изпусне нервите и просто да не му отговори от ужас. Но после си спомни какво беше усещането да бъде в негово присъствие.
Усещането за устните му върху нейните все още беше толкова живо в съзнанието ѝ, колкото и тридесет секунди след като се беше случило. Представяше си го как стои там с хавлиената кърпа, разкрил пред нея по-голямата част от атлетичното си тяло, докато я гледа с онези тъмни, плашещо сексуални очи.
А после си спомни как го гледаше да играе на терена. Беше толкова бърз, толкова силен и движенията му показваха напълно безстрашно познаване на собствените му възможности, умения и сръчност.
Мъж, който можеше да се движи така на терена, вероятно можеше да и прави неща в леглото, които не се поддаваха на въображението.
Погледът в очите му говореше, че и той го знае.
Колата на Фейт все още стоеше на празен ход пред къщата на родителите ѝ. Тя поклати глава, без да иска да остане там достатъчно дълго, за да привлече внимание. Тя потегли, зави по друг път и след това паркира на паркинга на един магазин наблизо.
– Можеш да се справиш – той е просто едно момче – каза си тя и си пое дълбоко дъх, докато набираше номера обратно.
Докато телефона звънеше в ухото ѝ, част от нея си пожела той да не вдига, защото щеше да е много по-лесно просто да остави бързо съобщение – или още по-добре, да затвори и вместо това да напише нещо. Другата част от нея се молеше той да отговори, защото искаше да чуе гласа му на другата страна и да знае, че все още иска да говори с нея.
Искаше да знае, че всичко това е истинско, въпреки че не можеше да бъде истинско.
И тогава се случи немислимото и той вдигна слушалката.
– Къде си? – Тонът му беше взискателен, настоятелен, напълно лишен от учтиви формалности.
Фейт преглътна, а сърцето ѝ сякаш биеше в гърлото.
– Трябваше да тръгна, за да закарам сестра ми до вкъщи.
От другата страна се чу дълбоко издишване, а след това тишина.
Паникьосана, тя продължи.
– Баща ми тръгна с колата си и не можех просто да оставя сестра ми и майка ми там, докато аз бягам към… – гласът ѝ се заби.
– Къде да бягаш? – Каза той, а тона му вече беше нежен.
– Да бягам да те видя – отговори тя.
Отново настъпи дълго мълчание.
– Трябваше да намериш начин – беше всичко, което той каза.
– Исках да го направя.
– Ако искаше достатъчно силно, щеше да бъдеш тук.
– Съжалявам – каза тя, чувствайки се вече отчаяна, сякаш го губеше. – Наистина ми хареса играта – добави Фейт, като се опита да облекчи гласа си и да покаже ентусиазма си. – Ти беше прекрасен… искам да кажа, не знам. Изглеждаше, че се справяш чудесно.
Някак си и се струваше, че сега се изкопава от много дълбока дупка.
– Виж, трябва да тръгвам – каза ѝ Чейс. – Беше ми приятно да се запознаем, Фейт.
– И така – каза тя, искайки да попита дали ще говорят или ще се видят отново, но се страхуваше, че отговорът може да е „не“.
– И така – каза Чейс – имам ли нов фен или какво?
– Определено – отвърна тя, задъхана, искаше да каже още, искаше да му каже какво би направила с тялото му, ако и позволи. А това беше шокиращо и плашещо само по себе си, защото Фейт никога не е била от момичетата, които се хвърлят върху някого.
– Добре – каза Чейс и изчезна.
Фейт се загледа в телефона си.
– Ало? – Попита тя, но знаеше, че той не е там.
Накрая той сякаш и беше затворил телефона, нали?
Тя усети първите сълзи зад очите си.
Тогава това беше всичко, осъзна тя. Имала е своя шанс и го е провалила.
Но ако случая беше такъв, то по всяка вероятност Чейс не беше искал нещо повече от бърз безсмислен секс с нея.
Странно, но дори и това да е било всичко, което е искал, мисълта, че тя не е могла да има дори това с него, я натъжаваше изключително много. Фейт не си беше позволила да осъзнае колко голямо влияние беше оказал той върху нея за толкова кратко време.
По някакъв начин Чейс Уинтърс беше отворил тайна врата, вход към сърцето, тялото и душата ѝ, за чието съществуване тя дори не подозираше. И тя го желаеше силно, желаеше го повече от когото и да било или каквото и да било, което някога е срещала.
Може би е дар от Бога, че той е приключил с теб. Защото ти очевидно не си подходяща за него по никакъв начин и под никаква форма. Искам да кажа, я се погледни. Пет минути в присъствието на този човек и на практика си готова да пълзиш на ръце и колене, за да бъдеш отново с него.
Фейт избърса очите си и се опита да се усмихне.
Винаги ще имам забавна история за времето, когато известен спортист ме целуна.
Това е нещо, нали?
Но докато шофираше към дома, тя знаеше, че това съвсем не е достатъчно.