***
– Грижех се. Дори след като разбрах, че е имала връзка, се грижех за нея. В този момент вече виждах, че е почти свършила, а тя беше много болна и се бореше за всеки дъх. Нямах нито сърцето, нито стомаха да ѝ кажа това, което знаех. Но въпреки това я мразех за това.
– Как разбра за аферата?
Джейк се усмихна, но отново усмивката беше горчива и болезнена.
– Моят и твоя добър приятел, Кърт.
– Джейк, сигурен ли си, че той не те е подвел? Кърт е лъжец.
Джейк поклати глава.
– Той не е излъгал за това. Проверих историята, взех телефонните разпечатки, прочетох текстовете и имейлите ѝ с другото момче.
– Откъде Кърт изобщо е знаел за това?
Джейк седна в леглото и се отдалечи от нея.
– Каза ми, че един ден, когато ми дойде на гости, я е чул по телефона да води подозрителен разговор. Кой знае дали тази част е била вярна? Кърт вероятно е шпионирал и е преглеждал мобилния ѝ телефон или нещо подобно.
– Вероятно – съгласи се Рейвън. Тя искаше отново да се приближи до Джейк, но той сякаш не искаше повече да я докосва.
– Така или иначе няма значение как съм разбрал. Разбрах и останалото е история. Тя имаше сериозна връзка с момче, с което се запознала във фитнеса, момче, което и водеше часовете по спининг. Бяха започнали да си говорят все повече и повече, докато аз отсъствах да се бия, и нещата просто… се развили – Джейк се засмя гръмко. – Наистина е жалко, колко клиширано беше всичко това.
– Не е клише – каза Рейвън. – Ужасно е и болезнено и не беше правилно от нейна страна да постъпи така с теб.
Сега, докато говореше, Джейк беше с гръб към нея.
– Гневът в мен беше толкова силен през последните няколко дни, преди тя да умре. Да гледам как Пейтън се бори за живота си, да знам, че не може да оцелее, да знам, че я губя и че губя всеки шанс да разбера какво се е случило между нас. Исках да и крещя, исках да я изритам от дома си, да кажа на родителите и приятелите и всички да ходят по дяволите.
Рейвън леко се разтрепери, докато се наместваше в леглото и гледаше Джейк, гърба му се разширяваше и свиваше, докато дишаше, а главата му беше наведена.
– Ти си бил по-силен от нея – каза Рейвън.
– В крайна сметка тя ме сломи напълно – прошепна той. – Тя пое последния си дъх и каза, че ме обича, а аз просто я гледах. Просто не направих нищо, оставих я да умре сама. Не можех да и отвърна и кълна се – в последните мигове в очите и имаше ужас. Мисля, че е видяла в лицето ми, че съм знаел за аферата. Видя го и това превърна последните и секунди на земята в ужасно страшно осъзнаване на истината. Аз я лиших от този последен покой, Рейвън. Може би дори го направих умишлено. Не знам.
Рейвън се приближи и сложи ръце на раменете му, но той се стресна, мускулите му потрепериха, сякаш тя го изгаряше. Рейвън се отдръпна, искаше ѝ се да знае какво да направи, от какво се нуждаеше той от нея.
– Може би грешиш – каза Рейвън. – Може да си си представял този поглед в очите ѝ, а може да е било нещо друго. Тя е умирала, Джейк.
– Виждал съм много хора да умират отблизо, Рейвън. – Той извърна глава и я погледна. – Знам какво видях онзи ден.
– Добре – съгласи се тя. – Може би знаеш. Но ти си носил това бреме със себе си години наред. Не си направил нищо лошо. Опитал си се да направиш всичко възможно, грижил си се за нея, след като те е наранила толкова дълбоко. Това е сила, Джейк.
– Може би не. Може би това е просто още от същото. – Той се изправи, все още гол, обърна се и застана пред нея. – Трябва да ме видиш такъв, какъвто съм в действителност, Рейвън. Аз не съм онзи човек, за когото всички ме мислят. Не съм някакъв невероятен супергерой. Отвътре съм мъртъв. Има само мрак, омраза, ярост и горчивина.
– Това не е вярно.
Очите му пламнаха.
– Не знаеш какво има в мен. Нали?
– Виждам доброта в очите ти.
Очите му се разшириха и той отвърна поглед.
– Не казвай това.
Тя стана от леглото и се пресегна към него, като хвана ръцете му.
– Защо трябва да се мразиш, Джейк?
Когато той отново я погледна, очите му бяха влажни.
– Защото съм направил толкова много неща, които бих искал да мога да върна назад. И не мога да върна нито едно от тях.
– Ти не си миналото си, Джейк – каза тя, имайки предвид това, докато гледаше директно в кафявите му очи.
– Не ми говори тези глупости за поп-психологията – отвърна той, но гласът му се разтрепери от емоции.
– Това не е само поп-психология – каза тя и се почувства по-спокойна. – Това е истината и ти я знаеш.
– Нищо не знам.
– Може да си направил някои ужасни неща и да си преживял някои ужасни неща, но точно сега имаш шанс да бъдеш различен. Всеки момент е шанс да бъдеш съвсем нов.
Влагата в очите на Джейк образува капки сълзи, които внезапно се разляха по бузите му.
– Ти си толкова красива – прошепна той – знаеш ли това?
– Дай си шанс – каза тя.
– Не знам дали мога да го направя.
– Тогава дай ми шанс.
Той кимна, докато сълзите се стичаха по-бързо по бузите му.
– Добре – каза той.
– Дай ни шанс – продължи тя.
– Добре – съгласи се отново той. И тогава той я прегърна, а силните му ръце я държаха здраво и тя също го държеше.
– Бих искала да сме така завинаги – каза тя, почти прекалено на себе си.
Той се отдръпна и я погледна в очите, а сега се усмихваше и част от болката беше изчезнала от лицето му.
– Обичам те – каза той. – Обичах те от първия миг, в който те видях, но се страхувах да го призная. Но няма да пропусна шанса си – каза той. – Повече няма да живея в страх.
– Аз също те обичам – каза тя и сърцето ѝ сякаш щеше да се пръсне от щастието, което изпитваше.
Назад към част 12 Напред към част 14