***
На следващата вечер те хапнаха вечерята, която Джейк беше приготвил за тях. Той приготви купа с риба тон от консерви, а след това им сготви по една консерва пилешка супа с юфка, последвана от шоколадово блокче, което те разделиха наполовина и изядоха, смеейки се и усмихвайки се като две деца около лагерния огън.
Беше толкова странно, помисли си Рейвън, как при най-лошите обстоятелства някак си бяха открили най-доброто един в друг.
Бяха далеч от дома и никой от тях не знаеше какво ги очаква. И двамата имаха опасни врагове и бяха откъснати от света, от всичко. Многомилионното турне на Джейк беше в опасност, бизнеса и кариерата му висяха на косъм, а семейството на Рейвън дори беше нападнато.
Но някак си, въпреки всичко, тя се чувстваше в безопасност с Джейк.
Сигурна и обгрижвана, и най-накрая… пълноценна.
Когато тя довърши последното парче шоколад и те легнаха Джейк нежно разтриваше раменете и, тя се усмихна.
– Това е най-щастливото ми състояние в живота – каза му тя.
В началото той не отговори, а Рейвън се обърна и го погледна през рамо.
– Здравей – усмихна се той, но усмивката му беше малко тъжна.
– Какво става? Какво не е наред?
Той се усмихна и избърса ъгълчето на устата ѝ с палеца си.
– Имаш шоколад на устните си – каза той.
– Изглеждаш тъжен – каза тя.
– Трябва да ти кажа нещо.
Сърцето ѝ започна да бие по-бързо.
– Моля те, просто го кажи. Плашиш ме.
– Утре сутринта ще отида пеша до място, където мога да получа телефонна услуга, и ще се обадя – каза той.
– Добре – отвърна тя, а веждите ѝ се сбръчкаха и се объркаха. – И?
– И нещата ще се променят – каза той. – Не можем просто да останем тук, да се крием и да чакаме брадвата да падне. Клуб „Алфа“ и който и да е, за когото работят – те няма просто да седят със скръстени ръце. Те ще продължат да се опитват да ни навредят. Трябва да ги спра.
– И какво искаш да кажеш?
– Казвам, че много скоро отново ще стане страшно – каза той. – Събирам някои от старите си военни приятели, за да се справим със ситуацията. Ще се срещнем тук и ще съставим план, а после ще го изпълним.
– Това безопасно ли е? Това изобщо законно ли е?
Джейк се усмихна леко.
– Това, с което се занимаваме, е нещо отвъд законното и незаконното. Тези хора са заплаха за националната сигурност и са заплаха за човека, когото обичам – каза той и сега я погали по косата. – Аз ще се погрижа за това.
– Не искам да те нараняват – каза тя. – Страхувам се, че ще си отидеш и никога няма да се върнеш.
– Ще се върна – каза той, а челюстта му изпъкваше решително.
– Обещай ми – каза тя и се разтрепери. Огънят изпука силно и тя се стресна.
Джейк я придърпа към себе си и я целуна по устните, а после целувката му стана страстна.
– Обещавам ти – каза той.
Той я целуна отново и отново, издърпа блузата ѝ и тогава устните му изгаряха кожата ѝ, по шията, по гърдите, по стомаха.
Той я целуваше все по-надолу и тя стенеше, като се отърсваше от страха така, както детето се отърсва от любимото си одеяло, с труд. Но целувките му я накараха да се отпусне и тя му беше благодарна за това.
Тя разтвори крака, когато Джейк свали бикините ѝ, свали ги, а огънят хвърли светлината и топлината си и тя си позволи просто да се наслаждава на това, че най-накрая има Джейк Новак – целия той – изцяло за себе си.
Той не бързаше, дразнеше я, знаеше колко силно иска да усети устата му между краката си и затова не ѝ даде веднага това, което искаше.
Вместо това облизваше мястото, където бедрото ѝ се срещаше с ханша, вътрешната част на бедрото, надолу в долината, облизваше и целуваше, езикът му беше като магия. Той се доближи до влажната ѝ цепка и тя изстена и се разтрепери, но после спря и отиде на другия ѝ крак.
– Джейк – изпъшка Рейвън. Ръцете ѝ стиснаха одеялото, което бяха донесли близо до печката на дърва, като хванаха здраво по един сноп от него във всеки юмрук.
Джейк отново я целуна по вътрешната страна на бедрото, само че сега ръцете му също преминаха през краката ѝ, а след това ги вдигна на раменете си.
Той плъзна устата си близо до централното ѝ място. Бавно започна да целува около деликатните ѝ гънки, предизвиквайки усещания, които я накараха да подскочи леко от удоволствие, което беше почти достатъчно силно, за да предизвика дискомфорт.
Искаше ѝ се да се разплаче, тъй като по някакъв начин беше докосната толкова дълбоко. Сякаш я беше построил, сглобил със собствените си ръце и така познаваше всяка нейна гънка. Интуитивно разбираше кои бутони да натисне и кога, а тя беше безпомощна пред вниманието му.
Когато Джейк най-сетне започна да плъзга езика си в нея, Рейвън затаи дъх, а после извика – плачевен, почти пространен вик.
– О, Боже мой – каза тя на глас, но не нарочно. Беше просто невероятно как той можеше да предизвика тези чувства в нея и тя сграбчи одеялото още по-здраво в юмруците си. – Ще свърша, Джейк.
В отговор той плъзна езика си още по-навътре. А след това го плъзна навън и върху набъбналия ѝ клитор, а тя свърши толкова силно, че звуците, които се изтръгнаха от гърлото ѝ, бяха като нещо, което дори не е човешко.
Очите ѝ се върнаха назад, докато вълна след вълна от удоволствие преминаваше през цялото ѝ тяло, а Джейк галеше клитора ѝ с език.
Бедрата ѝ се размърдаха, завъртяха се и се разтресоха, а Джейк хвана бедрата ѝ със силните си ръце и продължи да упорства, езикът му чукаше путката ѝ, чукаше я толкова добре, че тя свърши отново.
Беше изтощена, задъхана, изпотена.
Джейк най-накрая седна на мястото си, а сиянието на огъня го очертаваше на фона на тъмнината
на хижата, докато я гледаше.
– Това беше нещо – каза Рейвън, като все още се опитваше да си поеме дъх.
– Да, беше – отвърна Джейк, а ръката му обхвана крака ѝ и нежно погали кожата ѝ. – Толкова си адски гореща – промърмори той.
Рейвън поклати глава, все още лежейки, наслаждавайки се на усещането, което той ѝ беше дал.
– Понякога не знам какво да правя с теб – каза му тя. – Как мога да се надявам да разбера това?
– Защо да го разбираш? – Попита я Джейк.
– Защото ти си навсякъде и трябва да знам защо. Точно сега всичко е невероятно и ти се грижиш толкова добре за мен. Но някак си все още имам чувството, че всичко това може да ми бъде отнето във всеки един момент.
– Това няма да се случи – каза и Джейк, а ръката му продължаваше да гали крака и във все по-широки кръгове.
– Откъде си толкова сигурен?
– Нещата са се променили – каза той просто.
– Какво се е променило?
– Всичко.
Тя го погледна и въпреки тъмнината, очите ѝ се бяха приспособили и тя видя, че той казва истината. Нещо между тях се беше променило и сега те бяха свързани, дълбоко свързани, и Рейвън му вярваше за тази част от него.
– Все пак – каза тя, като се премести така, че да се изправи на лакът.
– Все още се притесняваш – засмя се той.
– Да. – Тя не се смееше. – Страхувам се за утрешния ден.
– Утре трябва да задвижа нещата. Това не е избор. Клуб „Алфа“ направи избора и сега ще приключа нещата с тях завинаги.
– Ще убиваш ли хора?
– Ако е необходимо. – Очите му не се отдръпнаха, докато тя го наблюдаваше.
– Джейк, не можеш просто да убиваш хора.
– Всъщност, мога.
Сега тя седна.
– Трябва да има и друг начин. Може би можем да сключим сделка, да сключим примирие, нещо такова.
Джейк се усмихна.
– Сладка си, когато си нервна. – Усмивката му избледня. – Но не, няма да има примирие. Когато онзи ден зашлевих Скот в ресторанта, това беше най-доброто предупреждение, което можех да им дам. Казах им много ясно да не правят нищо повече, а на тях не им пукаше. Преминаха на следващото ниво и сега ще съжаляват за това.
Рейвън поклати глава.
– Трябва да има по-добър начин.
– Остави ме аз да се тревожа за това.
Той слезе до нея и тя с удоволствие усети как тялото му отново заема мястото си до нея. Повече от всякога изпитваше физическа нужда от него. Може би, помисли си Рейвън, това беше свързано с уязвимостта ѝ в гората, с по-примитивния живот. На практика тя усещаше колко много се нуждае от присъствието на Джейк, за да я предпази от нараняване.
Рейвън се притисна към тялото му, когато той отново придърпа завивките върху тях и я придърпа здраво в мускулестите си ръце. Той прошепна тихо в ухото ѝ и погали косата ѝ. Шепотът му беше успокояващ и тя усети как въпреки всичко се отпуска, отпуска се още веднъж и очите ѝ се затварят.
Тя се унесе, усмихвайки се, докато шепота му я следваше в тъмнината на съня.
Назад към част 13 Напред към част 15