***
Джо определено не беше начело. Той прекара по-голямата част от часа в разпалване на огън, а след това взе няколко кутии боб и ги сложи в малка тенджера, която използва, за да сготви боба над скромното огнище.
Джо им сервира боба в празните кутии, от които беше дошъл на първо място, и докато подаваше на Рейвън малка вилица, за да я използва, тя се замисли дали да не го прободе с нея в очната ябълка.
– Дори не ми благодари, че приготвих тази вкусна храна? – Той я погледна и се усмихна, докато соса от боба се стичаше по непостоянната му брада, наведе се към нея, почти я молеше да го прободе.
– Благодаря – промълви тя, след което запрати вилицата надолу, загреба хладния боб и започна да яде като гладно сираче.
Джо седна от другата страна на огъня, а Дейв седеше малко зад Рейвън и ядеше, вероятно за да я държи под око.
Когато приключи с яденето, тя трябваше да пишка и каза на Дейв.
– Хайде – каза той и се изправи сковано. – Трябва да те държа под око. – Аз ще го направя – извика Джо.
Дейв го погледна раздразнено и Джо милостиво замълча. Рейвън не се чувстваше толкова нервен с Дейв наблизо, тъй като той изглеждаше по-професионалния от двамата, дори и да беше студена риба. Тя се отдалечи достатъчно, за да не я вижда Джо, зад едни храсти, а Дейв носеше фенерче.
– Достатъчно, можеш да пикаеш там – каза той.
Рейвън свали панталоните си и приклекна, уринирайки с облекчение.
– Трябва ли да ми правите това? – Попита тя, докато отново вдигаше панталоните си. – Няма ли нещо друго? Мога ли да ти платя или нещо друго?
Дейв държеше фенерчето така, че лъча падаше в очите ѝ и я караше да примижава.
– Замълчи – отвърна той рязко.
Върнаха се обратно в лагера, а Джо беше извадил една бутилка и отпиваше от нея. Той протегна шишето към Рейвън и тя поклати глава. Усещаше миризмата на алкохол от другата страна на огъня.
– Не? – Джо се засмя.
– Казах ти да не започваш с тези глупости – каза му Дейв.
– Хайде, вече няколко дни сме толкова навити – каза му Джо. – Изпий едно победно питие с мен.
– Мисията още не е приключила – каза Дейв.
– Хайде, само една глътка.
Дейв хвърли на Рейвън злобен поглед, а после заобиколи огъня, взе шишето и дълго пи от него.
Когато свърши, той прокара ръка през устата си. Погледна Джо, а после и Рейвън. Изглеждаше ядосан, а очите му бяха станали по-малко отнесени и по-хищнически.
Седна до Джо и срещу Рейвън, като я наблюдаваше, докато подаваше шишето напред-назад между него и колегата му наемник.
Джо стана по-весел и се смееше повече, докато пиеха от шишето, а Дейв сякаш стана по-тих и някак по-зъл, без да казва много.
Рейвън се надяваше, че може да се напият достатъчно, за да припаднат. Това би улеснило задачата ѝ.
А къде ще отидеш, когато избягаш? Нямаш представа къде се намираш и как да се върнеш в хижата. Накрая ще умреш сам в гората.
Е, това е риск, който ще трябва да поема – помисли си Рейвън, докато наблюдаваше как двамата ѝ похитители пият, без да е очевидно, че ги гледа отблизо.
В един момент Джо извика и падна от раницата си, а след това легна настрани и се смееше като маниак.
Дейв, който седеше на друга раница, го изрита силно в ребрата с ботуша си, а Джо се изправи и го загледа.
– Защо го направи? – Каза той, а смеха беше изчезнал.
– Защото – каза Дейв, като го гледаше без емоции.
– Защото защо?
– Защото ми се прииска да те ритна – отвърна Дейв.
Настроението се беше вкиснало и Рейвън трябваше да признае, че по-скоро се радваше.
Ако започнат наистина да се карат, тя щеше да има своя шанс.
– Трябваше да ти пусна куршум между очите – промърмори Джо.
– Какво? – Попита Дейв, като седна напред.
– Чу ме.
– Кажи го още веднъж – поиска Дейв. – Кажи го още веднъж и виж какво ще ти направя. – Джо сякаш се сгърчи, въпреки че стоеше прав, а Дейв седеше. Унижението потъна и устните на по-младия мъж се свиха. В този момент по някаква причина той насочи вниманието си към Рейвън.
– Омръзна ми тази надменна кучка да ме гледа по този начин – каза Джо. Той посочи към нея. – Виждаш ли този поглед? – Попита той.
Рейвън очакваше Дейв отново да ритне Джо, тъй като изглеждаше, че не се възхищава от лудориите на по-младия мъж. Но изведнъж Дейв я погледна и кимна.
– Виждам го – съгласи се той.
Стомахът на Рейвън се сви и тя застина в шок.
– Мисля, че трябва да ѝ покажем къде се намира и как работи това – каза Джо. – Не мислиш ли, че трябва да го направим, шефе?
Дейв се взираше в Рейвън дълго, дълго време. Накрая кимна бавно.
– Добре.
Джо грабна пушката си и тръгна с нея към нея.
– Застани на колене, точно сега. Не си играй, кучко.
– Моля те, искам само да спя. Толкова съм уморена.
– Това не е трудна работа за момиче като теб. Имаш уста за това. Клекни на колене.
Рейвън се взира в него, а гърлото ѝ се свива. Това беше момента. Тя щеше да умре точно сега, защото нямаше как да направи това, което той поиска. Щеше да се наложи да я пребие до смърт, за да я накара.
А от изражението на очите му разбра, че той е напълно готов и щастлив да и услужи.
– Не – каза му тя, а челюстта ѝ се сви. Взираше се в него.
Той сякаш не можеше да повярва на ушите си.
– Какво каза току-що?
– Чу ме – каза тя и му се усмихна. – Не ме плашиш нито за миг.
По някакъв начин това беше вярно. Тук, в средата на нищото, посред нощ, сама с двама психопати, Рейвън всъщност вече не се страхуваше.
Слабо си спомни думите на Джейк за времето, когато е бил в бойни действия.
В центъра на битката аз бях окото на бурята.
Чувство на сила пробяга по гръбнака ѝ, когато си помисли за смелостта на Джейк. Искаше да го накара да се гордее с нея, дори и никога да не разбере какво ѝ се е случило.
Очите на Джо се присвиха от изненада. За миг не знаеше какво да направи, а после обърна глава към партньора си.
– Шефе, тя се подиграва с мен. Имам нужда от твоята помощ.
Дейв се изправи и избърса праха от панталоните си, а след това се запъти към нея с пистолета в ръка.
– Можем да я накараме да го направи, дори и да откаже. Ако не иска да си отвори устата, има и други начини.
Сега някаква част от страха се върна, тъй като тя разбра какво имаше предвид. Джо започна да се смее, когато двамата застанаха пред нея.
Добре, сега е време да се бия. Да се бия и да се бия, независимо от всичко.
Но тъкмо когато се приготви да нападне Джо с всичко, което беше по силите ѝ – да хапе, рита и да драска с нокти – Рейвън спря.