Тя все още беше в шок.
Новината, че къщата на родителите на Рейвън е изгоряла, я разтърси до основи. Изглеждаше невъзможно, като оживял лош сън, а Рейвън все още се опитваше някак да се събуди.
Джейк се облече и след това излезе от спалнята, за да я открие все още да стои там, с телефон в ръка, с широко отворени очи, загледана в далечината. Тя го погледна и гласа ѝ прозвуча странно в собствените ѝ уши.
– Не разбирам какво се е случило.
Което всъщност не беше вярно. Тя твърде добре разбираше какво се е случило – и все пак по друг начин наистина не разбираше. Умът ѝ отказваше да приеме, че това е реалност.
Колкото и силен да изглеждаше винаги Джейк Новак, за първи път Рейвън се мъчеше да се утеши със силата му. Кафявите му очи се втренчиха в нея, изражението му беше много сериозно, но все пак спокойно, сякаш усещаше проблемите, които се зараждат под повърхността, и пристъпваше предпазливо.
– Понякога се случват такива неща… – Поклати глава Джейк, докато я гледаше в очите. – Трябва просто да сме благодарни, че всички са в безопасност.
Рейвън кимна, но сърцето ѝ не беше в него. Всички не бяха в безопасност. Никой нямаше да е в безопасност, докато клуб „Алфа“ не се махне от живота ѝ завинаги. Но как можеше да направи това? Това беше напълно извън нейния контрол.
– Трябва да се съвзема – каза Рейвън и примигна, докато влизаше в спалнята на хотела. Тя мина покрай Джейк, усещайки топлината на тялото му, усещайки силата му и не искаше нищо повече от това да падне в прегръдките му – да му каже всичко.
Не. Не можеш да рискуваш. Джейк ще полудее и ти няма да можеш да го спреш или да контролираш какво ще направи по-нататък.
Джейк я последва.
– Знаят ли изобщо как е започнал пожара? – Попита той, а гласът му беше изпитателен.
Рейвън стоеше в стаята на Джейк, осъзнавайки, че дори няма прилично облекло, което да облече, и се чувстваше все по-безпомощна и ядосана.
– Не, те не знаят какво се е случило.
– Надявам се, че не е заради връзката ми с теб – каза той.
Стомахът на Рейвън се стегна и през нея премина студена тръпка на страх. Тя извърна глава и се вгледа в него.
– Защо изобщо казваш такова нещо? Шегуваш ли се?
Джейк сгъна ръце.
– Това е възможно. Един луд фен – той може да направи някои наистина глупави неща. Имал съм смъртни заплахи, преследвачи, както искаш го наречи. – Рейвън преглътна и усети как гърлото ѝ се стяга.
Трябва да кажеш нещо. Не можеш да ги оставиш да се измъкнат. Наистина ли ще шпионираш Джейк Новак и ще разкажеш на клуб „Алфа“ за тайната му военна мисия? Ако не, тогава какво ще правиш?
– Не мога да се занимавам с това точно сега – каза му Рейвън, а в гласа ѝ се прокрадна острота. – Едва ли мога да мисля трезво, а ти не ми помагаш.
– Знаеш, че всичко ще бъде наред – каза Джейк, протегна ръка и погали косата ѝ.
Той беше твърде близо, а тя се чувстваше твърде разкъсана, объркана и виновна.
– Моля те, не ме докосвай.
– Защо не?
– Защото ме разсейваш.
Устните на Джейк се свиха.
– Разсейвам те. Хм.
Тя го погледна.
– Да, разсейваш ме. Какво правим тук? Какво е това? – Попита тя, размахвайки ръце, сякаш за да покаже, че това, че са заедно в стаята, дори няма смисъл.
Джейк просто я погледна, топлите му кафяви очи бяха загрижени, но и търсещи, сякаш можеше да разбере, че се случва нещо повече, отколкото тя му казваше.
– Това не изглежда като идеален момент за голям разговор за състоянието на връзката ни.
– Точно така. – Рейвън усети как от гърлото ѝ почти се изтръгва ридание, докато обличаше ризата, панталоните и обувките си от предишната вечер. На коляното на панталоните ѝ имаше леко кърваво петно, а лакътя на ризата ѝ беше леко разкъсан.
Това върна спомените за Зик, изрязаните му нокти, разтворените устни и заплахите, а след това и Макс, който я изхвърли от колата.
Тя се върна към настоящето и се огледа наоколо.
Одеялото и чаршафите все още носеха видимите следи от сексуалната им среща. Всичко беше разхвърляно, измачкано и неорганизирано.
– Какво е точно така? – Попита Джейк, като тонът му все още беше забележително спокоен.
Тя примигна, объркана, без да си спомня какво изобщо бяха обсъждали преди малко. Но после осъзна, че няма за какво да се чувства виновна, нищо от това не беше по нейна вина. Джейк беше този, който отказваше да я допусне до себе си, отказваше да бъде в истинска обвързана връзка с нея. Докато той имаше това отношение, тя не можеше да му каже за клуб „Алфа“ и за това, което се опитваха да направят.
– Не искаш да говориш за състоянието на връзката ни, защото това ще те принуди да признаеш истината. – Рейвън заглади косата си и оправи ризата си.
– Каква е тази истина?
Тя се обърна и го погледна.
– Отказваш да имаш истинска връзка с мен. Не мога да разчитам на теб за нищо.
Очите на Джейк се втвърдиха.
– Тогава какво правиш тук? – Каза той. – Това не се ли брои за нещо?
– Беше забавно – каза тя, без да мига.
– Ти се страхуваш и си разстроена – каза и Джейк. – Не си го изкарвай на мен.
– Не ми казвай как се чувствам.
Джейк се усмихна, но това не беше приятелско.
– Не ти казвам как се чувстваш. Казвам ти как се държиш.
– Да, разстроена съм. Къщата на родителите ми изгоря. Междувременно ти влизаш и излизаш от живота ми, когато си поискаш, държиш се сякаш те е грижа, преструваш се, че мога да ти се доверя, когато и двамата знаем, че не мога.
– Можеш да ми се довериш – каза Джейк твърдо. – Никога не съм правил нищо, за да те нараня умишлено или да предам доверието ти.
Рейвън погледна към пода, а гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха. Тя беше във война със собствения си ум и сърце. Толкова много искаше да признае всичко, но Джейк не беше известна личност. Той беше енигма, способна на всичко по всяко време.
– Работата е там, че знам, че вярваш в това за себе си – каза тихо Рейвън и най-накрая отново го погледна. – Но грешиш, Джейк. Всичко за теб е лъжа.
Той преглътна и очите му придобиха кух, далечен вид, докато възприемаше обвинението ѝ.
– Сигурна ли си, че все още говорим за мен? – Попита той. Очите му отново се фокусираха върху нея, сега се впиваха в нея и Рейвън имаше чувството, че може да види през всички лъжи и полуистини.
Чувстваше се напълно гола и изложена на показ, а сърцето ѝ се разтуптя. Но не можеше да си позволи да признае, че е сгрешила.
– Да, сигурна съм, че става дума за теб – излъга тя.
Той се усмихна горчиво.