***
В края на деня Рори направи груб микс на песните, които бяха записали досега. Четиримата седяха в контролната зала и слушаха как музиката се излива от високоговорителите.
Всички мълчаха, слушайки постигнатото, и Рейвън не беше сигурна какво мислят всички за крайния резултат.
Знаеше само какво чувства, докато седеше на дивана и слушаше как Джейк пее и свири от сърце, от самата си душа.
Последната песен, която Рори пусна за тях, беше една нежна балада, написана от Джейк, наречена „Твърде далеч от дома“. Беше завладяваща, мелодична, а гласът на Джейк беше толкова болезнен и същевременно красив и чист, че тя трудно задържаше емоциите си в бутилките.
Тя се бореше упорито да задържи треперещите сълзи в себе си, да се преструва, че просто слуша обективно.
И тогава се случи най-странното нещо.
Тя погледна към Фил, клавириста, който обикновено е толкова щастлив и ведър – почти до абсурд – а той гледаше право пред себе си, а по бузите му се стичаха сълзи.
Рейвън не можеше да повярва на собствените си очи. Фил плачеше заради красотата на песента на Джейк.
След това погледна към Рори и въпреки че той беше съсредоточен върху миксиращия пулт и леко регулираше нивата, тя видя как ръцете му треперят, а после адамовата му ябълка се поклаща нагоре-надолу, докато преглъща собствените си емоции.
Накрая песента завърши със завладяваща последна нота от гласа на Джейк, изпята до съвършенство, изящна в своята тъга.
В стаята настъпи тишина.
– Свята работа – каза Фил, прекарвайки ръката си отпред по лицето. – Свещена майчина работа. Той се наведе напред и поглади брадичката си. – Това е най-добрата работа, в която някога съм участвал – прошепна той.
Рейвън погледна към Джейк, който се усмихна несигурно.
– Не е твърде зле – каза Джейк, а гласът му издаваше предпазлив оптимизъм.
Рори го погледна.
– Не е твърде зле? Ти луд ли си? – Той седна назад. – Това, което направихме през последните няколко дни, ще остане в историята на музиката.
Рейвън въздъхна с облекчение, щастлива, че вече има потвърждение на собствените си чувства за това, което току-що беше чула.
– Мисля, че е невероятно, особено „Твърде далеч от дома“ – каза тя. – Толкова съм горда, че съм участвала. Дори само да го слушам.
– И какво сега? – Попита Рори. – Искам да кажа, че мога да направя окончателен микс. Имаш шест песни тук – не съвсем албум, но адски добър старт за такъв.
Джейк сгъна ръце.
– Не знам какво искам да правя по-нататък. Трябва да отделя малко време и да помисля за това.
– Е, ако някога искаш да работиш отново с мен, аз ще бъда тук – ще дойда, където пожелаеш, когато пожелаеш. Да правя музика с някой, който има твоя талант, е възможност, която се случва веднъж в живота – каза Рори.
Фил кимна.
– Определено. Занимавам се с това от двадесет години и никога не съм имал подобна сесия, човече.
Всички се изправиха, включително и Рейвън, и си размениха прегръдки и поздравления, след което Фил и Рори си тръгнаха.
Когато те си тръгнаха, Джейк се обърна към Рейвън.
– Беше хубаво – каза той тихо.
– Шегуваш ли се? Беше невероятно. – Каза тя, все още опиянена от всичко, което се беше случило, и от осъзнаването на това колко добри са новите песни на Джейк.
Джейк я погледна, а изражението му беше лишено от емоции.
– Не разбираш – каза той. – Може да е било забавно и тези песни да са добри…
– Те са по-добри от добри – каза тя.
– Това няма значение – каза и Джейк.
– Какво имаш предвид?
– Искам да кажа, че музикалната ми кариера е приключила, Рейвън. Аз съм посмешище. Съдят ме от лейбъла ми и на практика съм радиоактивен, що се отнася до другите големи звукозаписни компании. Никой никога няма да работи с мен. Никой.
Тя не знаеше какво да отговори на това.
– Защо изобщо си направихме труда да направим демото, ако знаеше, че няма да стигне до никъде?
– Защото – каза той – имах нужда да изразя тези неща. Имах го в себе си и знаех, че си права, когато каза, че трябва да си вдигна задника и да работя. Но това вече е минало.
Тя отвори уста и после я затвори, осъзнавайки, че Джейк познава реалността на положението си по-добре от нея.
– Обичам те – беше всичко, което успя да каже.
– Аз също те обичам – каза ѝ той и след това си тръгна, а тя го остави да си отиде сам, разбирайки, че не може да направи нищо, за да подобри положението.
Назад към част 17 Напред към част 19