***
Тя замръзна на място.
– Да танцувам?
– Искам да ми танцуваш в скута.
Тя не можеше да бъде сигурна дали той говори сериозно. Първоначално мислеше да му откаже. Беше и неудобно. Да танцува за Джейк Новак? Той беше невероятен танцьор и тя щеше да се направи на глупачка, опитвайки се да се движи за него.
Но все пак танца в скута не беше същото като да се опиташ да танцуваш валс и Рейвън ставаше все по-развълнувана, докато предусещаше какво би било да дразни Джейк по този начин. Чувстваше се комфортно в любовта на Джейк към нея и искаше да му угоди.
Музиката вече беше пусната и Джейк я чакаше, гледайки я с очакване. Тя не искаше да го разочарова, не искаше да си помисли, че се страхува да рискува.
И все пак беше толкова сдържана, че докато се опитваше да се поклаща в ритъма на музиката, усети как бузите ѝ се зачервяват, как цялото ѝ лице почервенява от притеснение. Тялото ѝ изведнъж стана сковано и дървено, а чувството ѝ за ритъм се изгуби.
Джейк я наблюдаваше и кимаше все така леко.
– Искам да повдигнеш малко роклята си – каза той.
Рейвън беше благодарна за указанието. Имаше нужда от нещо, за което да се хване, от някаква смътна представа как трябва да стане това и какво иска Джейк от нея. Тя хвана на куп материала на роклята си и бавно започна да го дърпа, така че да се качи нагоре по бедрата ѝ.
И тогава, като видя похотта в очите му, тя тръгна към него, така че сега стоеше точно пред него, краката му бяха разтворени, а стъпалата му стърчаха, така че тя почти го беше разпънала, но не съвсем.
Рейвън започна да потъва надолу, а Джейк я хвана за бедрата, докато тя се поклащаше и вълнуваше в ритъма на музиката. Ритъмът ѝ вече имаше смисъл, тъй като тя си позволи да се движи в такт, без да се притеснява да бъде перфектна, без да се притеснява за нищо друго, освен да покаже на Джейк на какво е способна.
Когато ръцете му се спуснаха от бедрата ѝ надолу към голата кожа на краката ѝ, Рейвън се отдръпна, дразнейки го.
– Върни се тук – каза той. – Искам да седнеш в скута ми.
– Защо да го правя? – Попита тя, повдигна вежди, после се обърна и се държеше сякаш щеше да си тръгне от него.
Той я хвана за китката и я свали в скута си, като се получи така, че тя беше обърната с лице към останалата част от хотелската стая и сега наистина беше разкрачена върху него и му танцуваше в скута, както беше поискал.
Музиката набираше сила и тя притисна дупето си към коленете на Джейк, усещайки как той се втвърдява и се впива в нея. Премести се върху него, отметна глава назад, докато усещаше как пениса му се опира в путката ѝ.
Ръцете на Джейк се плъзнаха нагоре по предната част на роклята ѝ и издърпаха гърдите ѝ, а когато те изскочиха, тя се задъха звучно, но продължи да го язди.
Той плъзна пръсти по зърната ѝ, стисна ги и свали сутиена ѝ.
Когато музиката отново започна да забавя темпото си, Рейвън изведнъж осъзна, че не барабаните издаваха целия шум. Някой чукаше на вратата им, отново и отново.
– По дяволите – извика тя и се обърна към Джейк. – Кой е това?
– Не знам – каза той.
Тя се отдръпна от него и започна да оправя роклята си. Чувстваше се като тийнейджърка, чиито родители току-що са се прибрали и са я хванали в крачка с момче в спалнята ѝ.
Ами ако това беше управителя на хотела, който отговаряше на оплакване?
Ами ако беше някой от клуб „Алфа“?
Почукванията се усилваха и вече приличаха на непрестанно блъскане. Джейк се изправи на крака и тръгна към вратата. Надникна в шпионката и раменете му се отпуснаха, после се прегърбиха малко, сякаш беше видял нещо, което не му харесваше.
Джейк се обърна към нея.
– Просто бъди спокойна – каза той.
Тя беше прибрала всичко, но се чувстваше потна и изпоцапана.
– За какво да се държиш спокойно?
– Имаме гости. – И тогава той отваряше вратата и в стаята влязоха двама души. За миг първия човек, който влезе през вратата, беше толкова неочакван, че Рейвън отначало не я разпозна.
Но после мозъка ѝ се приспособи към факта, че женската попзвезда Кортни Тейлър току-що се беше появила случайно в хотелската стая на Джейк. Веднага след нея вървеше строен мъж в тъмно кожено палто и тъмни панталони, с оредяваща коса, която все още беше скъпо оформена и гелосана.
– Хубава подложка – каза Кортни, докато влизаше вътре, сякаш мястото ѝ принадлежеше.
Меденорусата ѝ коса се разпиля около раменете ѝ, а устните ѝ се нацупиха без усилие, когато забеляза Рейвън.
– Джейк, радвам се да те видя – каза мъжа, подаде ръка и Джейк неохотно я стисна.
– Никой не ми е казвал, че ще дойдеш да ме видиш – каза Джейк с предпазлив тон, докато затваряше вратата и гледаше как Кортни се върти из стаята.
Беше облечена с развяваща се синя рокля, обута в ботуши, а около врата ѝ беше увит дълъг шал.
– Липсваше ми – каза му Кортни, като за кратко спря движението си, за да го погледне мило, но укорително.
Тя флиртува с него, помисли си Рейвън и стомахът ѝ се сви.
– Здравей, приятно ми е да се запознаем – каза мъжът, като сега подаваше ръка на Рейвън. Той се усмихна и тя забеляза, че зъбите му са малко изкривени, а едното му око е леко разцентровано. – Ти трябва да си Рейвън – обяви той.
– Да – каза тя и му подаде ръка. Кожата му беше мека, гладка и почти хлъзгава.
Рейвън имаше чувството, че знае какво са правили, точно както беше почукал пред хотелската стая, тъй като я дари с още по-широка усмивка.
– Името ми е Сандър Едуардс Трети и съм от „Етикет“.
– Той е президент на лейбъла, ако трябва да съм точен – каза Джейк, като гледаше Сандър с предпазливо изражение.
– Просто си помислих, че трябва да се отбием – каза Сандър, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и леко се поклати на петите си. – В края на краищата, ти сякаш изчезна и ни остави малко в безизходица. Той каза това с широка усмивка, сякаш беше нещо приятно и дори достойно за похвала.
– Да, ами… напоследък нещата много се усложниха – каза Джейк.
Кортни се върна към плъзгането из стаята.
– Какво правите тук по цял ден, скрити сами? – Попита тя, като малко помръдна нос. – Не ви ли става скучно?
– Не сме тук от толкова дълго време – каза и Рейвън.
Назад към част 5 Напред към част 7