***
Когато двамата мъже излязоха отново след десетина-петнайсет минути, Кърт приличаше на ученик, на когото директора и родителите му са се изрепчили наведнъж. Беше облечен с костюма на Джейк и късата му коса беше все още влажна, но очите му изглеждаха по-ясни.
– Как приемаш кафето си? – Попита го Рейвън.
– Черно – каза Кърт, без да срещне погледа ѝ.
Той седна на кухненската маса и Рейвън му подаде чашата. Той не я погледна, но и благодари с толкова тих глас, че тя едва успя да го долови.
Джейк седеше и гледаше известно време как Кърт отпива от кафето си, без да говори.
– Да ви оставя ли? – Попита Рейвън.
– Категорично не – каза Джейк. – Ще останеш тук с мен.
– Помислих си, че може би искаш да се уединиш, това е всичко.
– Няма нищо, което може да ми каже, което да не може да бъде казано пред теб – обяви Джейк с авторитет.
Кърт беше изпил по-голямата част от кафето си.
– Мога ли да си долея?
– Разбира се – каза тя, взе чашата му и се върна до плота, за да му налее още една.
Имаш късмет, че не изсипвам цялата кана с кафе върху лицето ти, задник.
Рейвън все още го мразеше, дори и толкова жалка фигура, в каквато изглежда се бе превърнал, откакто Джейк го уволни.
– Какво правиш в къщата ми, Кърт? – Попита Джейк.
– Дойдох, за да се опитам да те декорирам – отвърна той.
– Това не се получи много добре за теб.
– Да, никога не съм могъл да те победя. Дори когато бях в най-добрата си форма – каза Кърт и сведе глава.
Рейвън му донесе кафето и го постави пред него. Кърт най-накрая я погледна.
– Съжалявам, ако съм те изплашил – каза ѝ той.
Тя скръсти ръце.
– Не ти вярвам – каза тя. – Ти си лъжец.
Той кимна.
– Да, тя е права. Аз съм парче лайно.
– Никога не съм казвала това – поправи го Рейвън. – Престани да драматизираш и да се правиш на жертва. Ти се държиш като гадняр с мен от момента, в който те срещнах.
– Имах своите причини, мила.
– О, обзалагам се, че си мислиш, че си имал. Хората като теб винаги имат причини. – Тя се пресегна зад Джейк и застана там, като не искаше дори да седне до Кърт.
Кърт се усмихна, ръката му се уви около дръжката на кафето и след това поднесе чашата към напуканите си устни. Отпи от нея, като че ли се наслаждаваше на вкуса, и затвори очи.
– Знаеш ли, веднъж прочетох една история за човек, който пада от скала. Всъщност, той се държи и е на път да падне. И тъкмо когато пада, отхапва от една ягода. Тогава се подхлъзва, пада и е на път да се спусне към сигурна смърт. Но последната му мисъл е, че това е най-невероятната ягода, която някога е вкусвал. – Кърт отново отпи от кафето си и се усмихна.
– Точно така се чувствам в момента.
– Не го разбирам – каза Джейк.
Кърт въздъхна.
– Не разбираш.
– Моля те, уточни. Какво не разбирам? Каква е брадвата, която искаш да размахаш, приятелю? Кражбата на пари от портфейла ми, лошото управление на стотици хиляди или милиони долари не беше ли достатъчно?
Кърт остави чашата и се засмя.
– Наистина ли паметта ти е толкова къса? Или наистина си толкова шибан, че наистина можеш да забравиш какво се е случило?
Раменете на Джейк се стегнаха, а бицепсите му изпъкнаха.
– Гледай си крачката, братко. На косъм си от това да получиш ритник в задника, за който сякаш се молиш.
– Продължавай – каза Кърт, като размаха въздуха с ръка. – В този момент изобщо не ми пука.
По някакъв начин това признание сякаш изкара парата от гнева на Джейк и той седна на стола си.
– Разстроен си заради Афганистан – каза Джейк. – Все още се държиш за тези глупости? Това ли е?
Кърт внезапно се отдръпна назад, очите му се разшириха, погледът му беше див.
– Казах ти да ме пуснеш! – Изкрещя той.
Рейвън се отдръпна, уплашена от рязката промяна в поведението му. Но Джейк не се страхуваше. Той седеше там, неподвластен на театралниченето на приятеля си.
– Нямаше да те оставя да си тръгнеш самоволно, задник. Щеше да се озовеш във военния затвор.
Кърт изпусна гърлен смях и погледна към тавана.
– Добрият стар Джейк Новак отново удря. Винаги си мислеше, че знаеш какво е най-добро за всички останали. Междувременно не можеше да намериш собствения си път от кутия за обувки.
– Наистина ли?
– Да – каза Кърт, а погледът му се срещна с този на Джейк и го предизвика. Изведнъж Кърт изглеждаше твърде трезвен. Трезвен и ядосан. Но после Рейвън видя, че челюстта му трепери и очите му са влажни.
– Грижех се за теб, когато се върна – каза Кърт и гласът му се пречупи. – Аз бях този, който ти каза за Пейтън, показа ти, че тя не е добра за теб. И аз бях този, който насърчаваше музиката, казваше, че трябва да се занимаваш с нея, че песните ти са достатъчно добри, за да направиш кариера.
Джейк вдигна ръце.
– Да, затова те направих мой мениджър. Отплатих ти се десетократно. Не ти дължа нищо.
Кърт погледна надолу, а езикът му опипваше вътрешността на устата му, сякаш се опитваше да намери изход.
– Трябваше да ме оставиш да си тръгна, когато се опитах да избягам. Знаех каква е цената за това, като ме хванат. Но имах нужда да се измъкна. Имах нужда да се махна, защото не можех да се справя с тази работа.
Джейк поклати глава.