***
Около четири часа по-късно Кърт излезе от стаята за гости и слезе долу. Джейк и Рейвън бяха на дивана, гледаха телевизия и се гушкаха.
Кърт приличаше повече на себе си, но нещо в лицето му все още беше различно, сега в него имаше по-малко от стария гняв и смелост.
– Предполагам, че ще си тръгна – обяви той.
Джейк седна.
– Не е нужно да си ходиш. Остани през нощта. Почини си малко, а утре…
– Не, благодаря – прекъсна го Кърт и поклати глава. – И двамата с теб знаем, че не трябва да съм наоколо.
Джейк се намръщи.
– Не искам да направиш някоя глупост.
– Прибирам се вкъщи, а след това трябва да разбера какво следва. Вероятно това ще включва много терапия. – Кърт си пое дълбоко дъх и после го изпусна. – Съжалявам за всичко. Може би ще се видим отново някой път при други обстоятелства.
Последната реплика сякаш беше предназначена за Рейвън.
– Грижи се за себе си, Кърт – каза тя.
Приятелят на Джейк кимна веднъж, завъртя се на пети и излезе от къщата. Когато вратата се затвори, Джейк се обърна към Рейвън.
– Независимо от това, което направи с мен и с нас, аз все още му дължа много. Когато сме били заедно в лайната, както бяхме ние, има неща, които ти се случват и само някой, който е минал през това, може да разбере.
– Мисля, че го разбирам – каза тя, като погали ръката му. – Но не искам никога повече да му позволяваш да се възползва от щедростта ти. Кърт се нуждае от професионална помощ.
– Да – въздъхна Джейк. – Но от друга страна, и аз имам нужда.
– За това имаш мен.
Джейк се усмихна, но сега от него се излъчваше тъга и на Рейвън ѝ се искаше да направи нещо по въпроса. За съжаление ѝ се струваше, че той е недостижим до известна степен. Нещата, които беше видял и направил, бяха заключени завинаги далеч от нея и другите цивилни, които зависеха от хора като Джейк, за да ги предпазят от суровата действителност на външния свят.
Все пак, след като мина известно време, Джейк отново стана по-щастлив.
Гледаха лоша телевизия, разказваха си вицове и се смееха, просто си прекарваха времето. Не беше нищо особено и все пак беше всичко за нея. Тя не искаше това да свършва. Никога не искаше този момент да свърши, нито звука от смеха на Джейк, миризмата му, усещането за топлото му тяло до нейното на дивана, вълните, които се разбиваха на брега, все още отекваха далечно в къщата, а заедно с тях вътре проникваше и свежият нощен въздух на Флорида.
Тази нощ двамата спяха голи заедно и по някое време през нощта започнаха да се докосват безмълвно, да си шушукат любов, а Джейк се плъзна във влажността ѝ и започна да се движи, а тя свърши толкова бързо, че дори не можеше да си представи как го е направила.
След като стигна до кулминацията, тя се качи отгоре на Джейк и яхна твърдия му член, плъзгайки се нагоре-надолу и все по-бързо и по-бързо, докато той не хвана бедрата ѝ и не се насили да влезе дълбоко вътре, изливайки всичко, след което я придърпа върху себе си и я целуна дълбоко.
Отново заспаха, а когато тя се събуди, сякаш нощното занимание беше сън. Но тя знаеше, че се е случило – усещаше лепкавостта на спермата на Джейк по бедрата си, а също и собствените си засъхнали сокове, и това я възбуждаше, въпреки че се чувстваше мръсна.
Джейк лежеше по гръб в леглото до нея и тя го целуна по гърдите, преди да стане и да отиде да си вземе душ.
След това се разходи по плажа, докато слънцето продължаваше да изгрява, проблясвайки от водата, а сърцето на Рейвън сякаш щеше да се пръсне от радост. Тя махна на възрастната жена, която разхождаше своя пудел-играчка, който изхриптя, залая и скочи към Рейвън, но стопанката му лесно го отдръпна.
Когато се върна в къщата, Рейвън летеше високо.
– Навън е толкова красиво – извика тя на Джейк.
Но Джейк не ѝ отговори и тогава тя го чу да говори по телефона с някого в офиса, който никога до този момент не беше използвал.
Рейвън се приближи до вратата и надникна вътре, а Джейк и направи жест да влезе.
– Сандър – каза Джейк – включил съм те на високоговорител. Рейвън току-що влезе и искам тя да участва в този разговор.
Сандър беше шефа на стария лейбъл на Джейк – този, който искаше да го съди, докато не фалира.
– Добре – гласа на Сандър прозвуча през мобилния телефон на Джейк, който Джейк постави на бюрото пред себе си.
Офисът беше почти празен, с изключение на бюрото и няколко стола. Явно Джейк никога не беше използвал помещението за каквото и да било, откакто се беше нанесъл в къщата.
Джейк посочи един плик на „Фед Екс“ и го плъзна към Рейвън, като с пръст посочи името и адреса от външната му страна.
Рейвън погледна и видя, че пакета е от Мак Зи. Трябва да е пристигнал току-що тази сутрин. Тя видя, че Джейк вече го е отворил и в него имаше три копия на договора, който Мак беше изпратил за преглед на Джейк.
Когато взе едно копие и започна да чете, очите ѝ едва не изскочиха от главата. Договорът предлагаше на Джейк аванс от двадесет милиона долара. Устата ѝ се отвори и тя погледна към Джейк, а той се усмихваше широко, докато Сандър го питаше каква е причината за ранното сутрешно обаждане.
– Сандър – каза Джейк, като вдигна краката си на бюрото и се облегна назад на стола си. – Трябва да сложим край на това съдебно дело и на всички нелепи пиарски глупости за убийство на характера, които ми правиш в медиите.
– Ние просто защитаваме инвестициите си, Джейк. Наистина не ни даде избор и съжалявам, ако това е направило живота ти неудобен. Но от друга страна, не съжалявам, ако това те е накарало да се осъзнаеш.
– Не знам за всичко това – каза Джейк. – Това, което знам, е, че съм готов да изпълня своята част от нещата, за да можем да се разделим по приятелски.
– И как предлагаш да направим това?
Джейк погледна Рейвън, преди да продължи. Тя нямаше представа какво се опитва да направи и я изнерви факта, че не го е обсъдил първо с нея.
Но тя сгъна ръце и зачака да чуе какво ще каже по-нататък.
– Предложението ми е ти и лейбъла да се откажете от съдебния иск срещу мен – каза му Джейк.
– Това няма да се случи.
– Ако се откажеш от съдебния иск и престанеш с глупостите в пресата, ще ти прехвърля издателските права за целия ми бек каталог.
От другата страна на линията настъпи мълчание.
– Ти би направил това?
Джейк кимна, наблюдавайки реакцията на Рейвън. Тя не беше напълно сигурна какво изобщо има предвид. Но знаеше, че това трябва да е голяма работа, щом караше Сандър да замълчи.
Джейк продължи.
– На път съм да сключа договор с Мак Зи за следващия ми албум.
Гласът на Сандър беше студен и твърд.
– Имаме опция за следващия ти албум, Джейк. Това е записано в договора. Или не смяташ да спазваш нищо в договора си с нас? Нима това парче хартия, което подписа, е напълно безсмислено?
Джейк пусна краката си на пода и се изправи.
– Току-що ти казах, че ще подпиша за издателската си дейност. Това означава, че ще печелиш всички пари от моя бек каталог, ще притежаваш тези песни. Тези песни, които съм написал, в които съм вложил енергията и времето си, кръвта си потта и сълзите си. И аз ти ги давам в замяна на това да си върна живота и кариерата.
– Не съм сигурен, Джейк – бавно каза Сандър. – Говори се, че следващия ти албум може да е най-големия досега. А ние имаме възможност, нали?
– Не искам да работя с лейбъл, който би се опитал да ми пререже гърлото в пресата, защото съм ги ядосал. Нещата между нас се влошиха, Сандър. До голяма степен това е по моя вина, но това няма значение. Искам да продължа напред.
Сандър въздъхна по телефона.
– Какъв е аванса, който Мак Зи ти предлага?
– Двайсет – каза Джейк.
На другата линия се разнесе още по-дълго мълчание.
– А какво ще кажеш за разпределението?
– 70/30 в моя полза, а аз запазвам и издателската дейност. Включили са в него някои неща за мърчандайзинг, които отиват при тях, но това е всичко, Сандър. И не мисля, че вие можете да се равнявате по това, нали?
– Не знам. Ще ми дадеш ли няколко часа, за да се върна с отговор, Джейк?
Джейк погледна Рейвън. Тя поклати глава с „не“.
– Имам нужда от отговор сега – каза Джейк. – Ако не можеш да ми дадеш по-добра оферта, тогава ме освободи. Когато новия албум се появи, бек каталога ми ще се разрасне и вероятно така ще изкараш повече пари.
– И няма да ни се налага да се тревожим за теб, нали? Вече няма да се грижим за теб, да чистим бъркотиите ти, да се оправдаваме, когато неизбежно се провалиш отново – каза Сандър, а тонът му беше кисел.
– Точно така – съгласи се Джейк и се усмихна на телефона, но очите му бяха пълни с гняв.
– Добре – каза Сандър с отсечен тон. – Изготви договора, подпиши го и ми го предай в рамките на следващите двадесет и четири часа и имаш сделка, Новак. Ще е хубаво известно време да не се налага да мисля за теб.
– Чувствата са взаимни, приятелю. – И след това Джейк сложи слушалката.
Рейвън потръпна.
– Уау, това не беше приятно.
– Не, не беше. – Джейк вдигна телефона си и го вдигна като трофей.
– Но ние го направихме, бебе. Свободни и чисти сме и сега можем да подпишем с Мак Зи. Двадесет милиона и това е само аванса.
Тя му се усмихна, но сърцето ѝ биеше бързо и стомаха ѝ се чувстваше и се сви.
– Всичко се случва толкова бързо.
– Ще бъде като влакче в увеселителен парк, но поне ще бъдем заедно на него, нали?
– Точно така – каза тя, докато той я хвана около кръста и я вдигна във въздуха, след което я пусна на пода и я целуна дълбоко.
Тя се разтопи срещу него, тъй като Джейк беше в състояние незабавно да изпари всичките ѝ притеснения и грижи, когато я докосваше и целуваше. Този път не беше по-различно.
Назад към част 12 Напред към част 14