***
Зик и Макс напуснаха Бостън, шофирайки в пълна тишина.
Не обсъждаха повече случилото се с Джейк Новак в склада, а Макс знаеше, че е по-добре да не пита за снимките от мобилния телефон. Това беше унижение и загуба, но подобни неща се случваха много рядко в света на Зик.
Той беше печелил много повече пъти, отколкото беше губил.
В някои отношения Зик дори се радваше, че всичко се е случило по този начин. Джейк Новак се бе оказал невероятно умен и хитър противник, може би най-умния, с когото Зик се бе сблъсквал някога. А Зик напълно бе сбъркал в преценката си за момичето. Това беше изненада, неприятна изненада, и в бъдеще щеше да му се наложи да бъде по-добър.
Разбира се, беше обезпокоително, че тези снимки бяха попаднали в ръцете на Джейк, но Зик се чувстваше уверен, че те ще останат в тайна.
В интерес на Джейк беше тези снимки да останат скрити.
Те бяха гаранция, защита срещу по-нататъшна намеса от страна на клуб „Алфа“.
Когато се върнаха в Ню Йорк, Зик се чувстваше уморен, изтощен от пътуването и от антиклиматичния характер на случилото се в Бостън. Той слезе от колата на Пето авеню, за да подиша малко свеж въздух и да помисли, докато Макс караше обратно към централата.
Докато вървеше, Зик не можеше да не се загледа във всички жени, които минаваха покрай него, говореха по телефоните си, пишеха съобщения, пазаруваха, всяка красива по свой собствен начин. В обсега му бяха милиони от тях и винаги щеше да се намери ново момиче, което да отговаря на целите му.
Трябваше само да държи очите си отворени, да чака и да наблюдава.
След известно време стигна до най-близката книжарница и влезе да разгледа малко. Хареса му миризмата на книжарницата, тишината, шумоленето на слаби разговори, различните хора, погълнати от думите, които не обръщаха внимание на човек като него, докато ги наблюдаваше.
Отиде в кафенето и си взе американо с два шота и еспресо, а после се разходи из магазина.
Сякаш шестото му чувство му подсказваше, че трябва да бъде търпелив, че следващото момиче е някъде там, стига само да му обърне внимание.
И точно тогава я видя.
Беше седнала сама на една от малките масички точно пред кафенето и пишеше на лаптопа си, без да обръща внимание на света около себе си. Момичето вероятно беше на двайсет или най-много двайсет и две години, обикновена кафява коса, подстригана до раменете, добра фигура, скрита от черни панталони и черна риза с копчета.
Това момиче не беше човек, който би привлякъл мъжкото око от пръв поглед, и все пак беше безспорно привлекателна, ако можеше да се види отвъд първоначалното представяне. Кожата ѝ беше бледа и безупречна, а ръцете ѝ – изящни, докато кълвяха клавиатурата на компютъра.
Зик се приближи бавно, отзад. Искаше да види какво пише тя.
Когато се приближи, видя, че момичето пише нещо, което изглеждаше като някакъв опростенчески романс, двама герои се целуват на крайбрежната алея.
Зик се усмихна на себе си.
– Работиш върху роман? – Попита той. Момичето се обърна и го погледна уплашено.
– Кой, аз?
– Да, така е. Не можех да не забележа – каза Зик. – Аз самия съм писател.
Тя се усмихна скромно. Очите ѝ бяха поразително сини.
– Не съм сигурна какво е това. Може би ще се превърне в роман – каза тя, като погледна почти извинително.
– Е, късмет с него – каза Зик. – Имам добро предчувствие, че от това ще излезе нещо за теб.
– О, благодаря! – Тя се върна към компютъра си, а Зик си тръгна, но не и преди да прикрепи едно от проследяващите си устройства към долната част на компютърната и чанта.
В бъдеще той нямаше да е този, който щеше да се свърже с нея. Не, с процеса на съблазняване винаги се занимаваха по-млади и по-привлекателни лица, които бяха подходящи за такива неща.
Зик никога не би действал като нещо друго освен разузнавач – човек, който може да забележи таланта, да прочете душата и да знае как точно да използва този човек в своя полза.
Когато излезе от книжарницата, Зик възвърна пружината в крачката си. Трябваше само да намери нова перспектива, която да добави към постоянно нарастващия списък с момичета в списъка на клуб „Алфа“.
Беше се провалил с Рейвън Хартли, но следващия път щеше да бъде по-добър, по-умен и далеч по-безмилостен.
Следващият път Клуб Алфа щеше да спечели.