***
Пътуването с лимузината беше сравнително спокойно, като се има предвид, че тя за първи път се возеше в лимузина. Но тя не можеше да му се наслаждава, не и когато отиваше Бог знае къде, за да се срещне с него.
За да се срещне с Чейс Уинтърс, мъжът, за когото всички говореха.
А тя изобщо не се чувстваше готова за тази задача.
Какво изобщо иска той от мен? Дали наистина иска да прави секс с мен?
Тя не можеше да повярва, че той би искал. В края на краищата той беше човек, който буквално можеше да спи с почти всяка жена, която пожелае, просто да я избере от улицата – или по-скоро от модния подиум.
Той беше от онези мъже, които биха се срещали с модели.
Защо тогава аз?
Тя нямаше и най-малка представа. Но нищо, което ума ѝ можеше да измисли, не я накара да се почувства по-спокойна, защото тук просто нямаше добър сценарий. И все пак тя не можеше да спре, не можеше да откаже, не можеше и да се отвърне.
Чейс не беше продължил да ѝ пише, така че наистина нямаше никакво облекчение за разтревожения ѝ мозък. Сега телефона ѝ заплашително мълчеше.
Когато лимузината спря пред голяма кафява сграда в Бийкън Хил, Фейт стисна чантата си.
– Тук ли сме? – Попита тя.
Шофьорът отговори, като излезе, заобиколи я и отново отвори вратата, за да я пусне да излезе.
– Беше ми приятно – излъга той.
Знаеше, че лъже, защото в началото му беше досадила, след което не беше казала и две думи на човека. Но въпреки това се усмихна и му благодари за пътуването.
Фейт стоеше пред кафявата сграда.
– Почакайте – извика тя на шофьора.
Той спря и я погледна.
– Да?
– Кой апартамент е неговия?
– Цялата е негова – извика той в отговор, а после, смеейки се, се върна в лимузината.
Цялата е негова. Фейт се загледа във великолепната сграда, разположена в много скъпия квартал Бийкън Хил. Подобно нещо щеше да се продаде за милиони, беше сигурна тя.
Разтреперана, и то не от студа, а от нерви – разбира се, винаги от нерви – тя натисна зумера.
Миг по-късно вратата се отвори и той се появи на живо.
Беше облечен в синя копринена риза с разкопчани няколко горни копчета. В този си вид копчетата сякаш се напрягаха, за да задържат мускулната маса, която се опитваше да изскочи от плата.
– И така, стигна дотук – каза той, като се усмихна съвсем слабо. Може би дори само си представяше усмивка, толкова слаба беше тя. Той се обърна и се отдалечи, когато тя влезе в сградата.
– Уау – каза тя, загледана, възхитена от великолепния интериор. Изглеждаше като от списание „По-добри къщи и градини“ или „Архитектурен дайджест“.
Освен синята риза, Чейс беше облякъл тесни тъмни дънки и полирани обувки. Беше много секси, което я накара да се почувства още по-малко секси.
– Мястото е добро – каза той, но звучеше отегчено. – Агентът ми го купи за мен, накара някакъв известен интериорен дизайнер да направи всички тези глупости – продължи той, като махна с ръка към изключително вкусната и скъпа декорация.
– Не ти ли харесва? – Попита го тя.
– Работата ми е да разбивам и да бъда разбиван от тристакилограмови маниаци през повечето дни от седмицата – каза той и прокара ръка по тила си. – Така че предполагам, че тези фантастични неща ми се струват глупави. Вероятно трябва да живея в пещера или нещо подобно.
Фейт трябваше да се засмее, което беше облекчение.
– Напълно мога да те видя как държиш една от онези големи тояги с шипове – каза тя.
Очите му се присвиха.
– Искаш да кажеш, че съм като пещерен човек?
– Не, разбира се, че не – бързо върна педала назад. – Просто исках да кажа…
Изведнъж той се усмихна.
– Знам какво имаш предвид, скъпа. И аз просто те занасям.
– О – отпусна се тя, а бузите ѝ почервеняха.
Тъмните очи на Чейс погледнаха към ръката ѝ и тя осъзна, че все още стиска счупения телефон.