***
– Ами ако кажа на Чейс, че ме заплашваш? – Каза тя и гласът ѝ се повиши.
– Не бих те посъветвал за това – каза Макс. – Ако накараш Чейс да се разстрои, тогава аз ще трябва да отида и да кажа на шефа си и тогава той ще се разстрои много, много. И тогава не мога да контролирам какво ще се случи след това.
Фейт усети нова вълна от ледени тръпки да преминава през тялото ѝ. Тя не можеше да повярва, че това наистина се случва.
– Бих искала да ме оставиш на мира – каза тя отново.
– Ще го направя – каза ѝ той. – Но първо трябва да съм сигурен, че ще получиш пълната картина, скъпа.
Устата на Фейт пресъхна. Не обичаше да признава, че се страхува, но беше така.
В края на краищата агента на Чейс го беше свързал с тази компания. Те очевидно бяха големи, влиятелни и свързани. Тя беше разорена, безсилна и уплашена.
И те го знаеха.
– Не знам какво искате от мен – каза тя накрая.
– Искам малко сътрудничество – каза и Макс. – Върнахме ти глупавата малка работа, тъй като очевидно си била разстроена, че си я загубила. А ако погледнеш в плика си, направихме и още нещо – просто за да покажем, че не сме чак толкова лоши. А сега го отвори, Фейт.
Заповедта му беше твърде силна, за да я пренебрегне, затова Фейт взе обикновения бял плик и го разкъса. Вътре имаше касов чек, издаден на нейно име, на стойност десет хиляди долара.
Тя се почувства слаба и седна, краката ѝ трепереха, а очните ѝ ябълки потрепваха.
– Не можеш да говориш сериозно – изпъшка тя.
– Сериозен съм – засмя се Макс. – Много съм сериозен. Този чек е само малък символ на добрата ни воля – каза той. – Искаме да си щастлива. Искаме Чейс да остане щастлив. А какво се случва между двама души – това си е твоя работа, скъпа. Ние не ти казваме какво да правиш в личния си дом или в спалнята си.
– Можеше да ме заблудиш – промълви тя, все още загледана в чека.
Десет хиляди долара. Това беше най-големият чек, който някога беше виждала или държала в ръцете си. И беше за нея.
– Истината е, че ние просто искаме клиентите ни да се чувстват комфортно, да знаят, че се грижим за нещата. Сега, трябва да обичаш Чейс Уинтърс. Той е страхотно момче, хубавец, спортист. Не можеш сериозно да се опиташ да ми кажеш, че си вирваш носа към Чейс Уинтърс, кукло.
– Не ме наричай кукла или мила.
– Има и по-лоши неща, с които мога да те нарека – каза той, а гласа му отново беше нервен.
– Харесвам Чейс, но не му се доверявам. Особено не и сега.
– Не се притеснявай за доверието – каза Макс. – Доверието е за въздухари – доверието е за гадняри – продължи той. – Имаме договори, имаме адвокати и пари. Ти просто разбери, че това е много изгодна сделка за момиче като теб. Отиди да се забавляваш с голямата футболна звезда, организирай парти, отпусни се и го направи щастлив. Той е подложен на голям стрес и има нужда от теб точно сега.
– Разбира се – каза тя, а гласът ѝ звучеше празен в собствените ѝ уши. – Каквото кажеш.
– Имай малко вяра – каза Макс, като се засмя на собствената си игра на думи.
– Мога ли да си лягам сега? – Попита тя.
– Не се опитвай да се откажеш от сделката – каза Макс. – Показвам ти моркова – продължи той. – Моля те, не ме карай да ти показвам тоягата.
После той затвори слушалката и тя остана сама само с изключен телефон и чек за десет хиляди долара.
Фейт искаше да се обади на Чейс Уинтърс и да му изкрещи – да го прокълне, че е вкарал клуб „Алфа“, каквото и да беше това, в живота ѝ.
Но тя устоя на желанието си.
Чейс беше опасен, и то не по милия, секси начин. Не, Чейс беше опасен по начина, по който е опасен хероина, скока от мост или пиенето на стрихнин.
Тя искаше да чуе гласа му толкова, колкото искаше да го нарани, жестоко да го разкъса, за да може той да почувства това, което тя изпитваше.
И все пак Фейт знаеше по-добре, отколкото да действа под влияние на емоциите си. Вместо това взе чека и го плъзна по средата на един стар брой на „Вог“, който след това постави на най-горния рафт на библиотеката си, сред купчините други списания, книги и няколко стари вестника, които беше запазила, защото съдържаха малка статия, която някога беше публикувала.
Чекът за десет хиляди долара беше нещо, което не искаше да гледа дълго, защото изкушението беше твърде голямо, за да го осребри и използва.
Имаше много сметки, да не говорим какво можеше да направи за Криси, ако Фейт реши да се раздели с част от тези пари. Може би щеше да помогне за плащането на един семестър от бъдещото обучение на сестра ѝ, за книги или за какви ли не други неща.
Но въпреки че изкушението беше голямо, Фейт разбираше, че парите са мръсни. Това беше равносилно на приемане на пари в брой за това, че е спала с Чейс, а тя не можеше да направи това, дори ако самия Чейс го одобряваше.
Всъщност, като си помислеше, че Чейс умишлено я е насочил към този договор и сделка с клуб „Алфа“, ѝ ставаше лошо. Той знаеше, че да спи с нея е бизнес сделка, и това му харесваше.
Кой човек е правил такива неща?
Фейт знаеше отговора: лош човек. Много, много лош.
Чейс я беше предупредил за това, но тя не искаше да го слуша, не искаше да повярва в него. Беше се поддала на сексапилния му чар на лошо момче, на блясъка на професията му и на манипулирането на физическото и емоционалното ѝ привличане.
Тя беше лесна мишена, но вече не.
Не повече.
Беше се поставила на пост на Чейс Уинтърс – което означаваше да не слуша повече спортно радио, да не гледа ESPN, да не чете повече Sports Illustrated или спортния раздел на Herald, The Globe, или да има името на Чейс като търсене в Google на лаптопа си.
С всичко това беше свършено. От този ден нататък тя щеше да се преструва, че никога не е срещала този мъж.
А клуб „Алфа“?
Какво да кажем за тях?
Знаеше, че са се опитали да и извият малко ръцете със страшното телефонно обаждане, удрянето на Грег и чека.
Но Фейт вярваше, че те са пълни с горещ въздух. Щом Чейс Уинтърс преминеше към ново момиче, те щяха да забравят за нея. Особено ако никога не беше осребрила този чек, никога не беше взела парите им.
Ако използваше техните пари, щеше да им бъде длъжник, щеше да им бъде длъжна.
Това щеше да означава, че е съгласна с този контракт, който глупаво беше подписала.
Но тя никога нямаше да осребри този чек.
Защо тогава просто не го скъсаш?
Въпросът висеше в съзнанието ѝ, а тя дори не искаше да мисли за отговора. Не искаше да обмисля причините, поради които е поставила чека в това списание, на една ръка разстояние, където просто седи и чака да отслабне и да го извади отново.
Не, тя просто щеше да игнорира чека и да игнорира клуб „Алфа“, докато не я оставят на мира – и същото щеше да направи и с Чейс Уинтърс. Въпреки че щеше да е трудно, Фейт възнамеряваше да се придържа към това на всяка цена.
Вече не ставаше въпрос само за гордостта ѝ. Докато се унасяше в неспокоен сън тази нощ, тя продължаваше да мисли, че става дума за самата ѝ душа, за собственото ѝ убеждение, че струва повече от това.
Суровата истина беше, че тя искаше да вземе тези пари и искаше да ги похарчи за неща, от които се нуждаеше.
И освен това искаше да чука Чейс Уинтърс, искаше устата му да е върху нея, да смуче путката ѝ, да я вкусва, а после пенисът му да е в нея, да се зарови дълбоко между болните ѝ бедра.
Да, тя искаше всички тези неща и затова беше станало толкова важно да се съпротивлява на всичко това.
Чейс Уинтърс щеше да унищожи живота ѝ, ако не внимаваше.
Моля те, помисли си тя. Моля те, някой да ме направи по-силна, отколкото съм. Защото не знам дали мога да се справя с това.