***
Докато удряше с длан вратата на тоалетната, блъскаше я и се втурваше в кабинката, Фейт вече ровеше в чантата си, за да извади отново мобилния си телефон. Тя нямаше да изтрие текста му, без първо да го прочете.
Беше леко замаяна от бирата, а и беше толкова слаба. Бяха минали дни без никакъв контакт и Фейт знаеше, че решимостта ѝ най-накрая се е пречупила.
И така, тя стоеше в мръсната кабинка и четеше текстовото съобщение на Чейс, а ръцете ѝ трепереха от вълнение и нервност.
Имаше две пропуснати обаждания и след това едно кратко съобщение от него.
„Трябва да те видя.“
Фейт се опита да се успокои. Опитваше се да реши какво да отговори и колко да свали гарда си.
Изобщо не можеш да сваляш гарда си, помисли си тя. Това е момента, в който трябва да бъдеш още по-твърда и да държиш на позицията си.
Накрая написа нещо, което беше също толкова кратко.
„Ти ме предаде“ – написа тя и след това натисна бутона „Изпрати“.
Това беше истината и ако го разгневи – ако го накара да избяга, – така да бъде. Фейт нямаше просто да остави това да се изплъзне, да остави цялото нещо с клуб „Алфа“ да мине на заден план, сякаш не означава нищо.
И тогава телефона ѝ звънна и тя видя, че той вече ѝ се обажда.
– По дяволите – прошепна тя.
Умът ѝ казваше да не отговаря. Да го накара да изчака. Събери си главата и му се обади утре, когато си трезва.
Но тя не можеше да го направи – не можеше да устои на мисълта за гласа му в ухото си и затова, без дори да го осъзнава съвсем ясно, Фейт отговори на телефона.
– Здравей – каза тя тихо.
– Трябва да те видя – каза ѝ Чейс.
– Не мисля, че това е добра идея.
– Защо не? – Попита той.
– Защото – въздъхна тя. – Не мисля, че сме подходящи един за друг.
– Ние сме много добри един за друг – изръмжа той. – И ти го знаеш.
Фейт го мразеше за това, че го каза, и за факта, че думите му накараха сърцето ѝ да запее, а стомаха ѝ да затанцува от щастливи пеперуди.
– Ти не си честен човек – каза тя въпреки желанието си просто да се предаде и да му каже, че иска да се срещнат веднага.
– Знам, че съм се объркал – каза той. – Но искам да имам възможност да го поправя. Ще се видим тази вечер, Фейт. Няма да приема „не“ като отговор.
– Това няма да се случи.
– Наистина ли искаш да си тръгна и да те оставя сама?
Настъпи дълго мълчание, докато тя обмисляше какво да каже по-нататък.
– Не мисля, че мога да ти простя за това, което си направил. Не мисля, че някога ще мога да ти се доверя.
– Това не е отговор – отвърна той. – Кажи ми, че не искаш да ме виждаш точно сега. Това би било лъжа, Фейт.
– Няма значение какво искам. Важното е, че си опасен, и аз трябва да се защитя.
– Не искам ти да се защитаваш – каза той. – Аз искам тази работа, Фейт.
Думите му я поразиха до самата ѝ сърцевина. Толкова много искаше да е истина и ѝ беше толкова приятно да го чуе да го казва, но все пак Фейт знаеше, че това е просто поредната манипулативна тактика.
– Не мога да направя това – каза тя и я заболя физически, когато го каза.
– Защо не? – Попита той и сега тя чуваше емоцията в гласа му, а също и разочарованието. – Защо не можеш да го направиш?
– Защото – каза тя – не бих могла да се погледна в огледалото, ако си позволя да бъда с човек, който ме третира като проститутка.
– С това е приключено – каза и Чейс. – Това няма нищо общо с клуб „Алфа“ или с други подобни глупости.
– Как мога да ти се доверя?
– Позволи ми да ти го докажа, Фейт. Позволи ми да ти покажа, че съм готов да се застъпя за нас – готов съм да се боря за това, което означаваш за мен.
Тя поклати глава.
– Просто престани.
– Знаеш ли какво казах за това, че не бива да избираш лесния път? – Продължи той. – Ако ме е грижа за нещо, ще се боря до смърт, за да го защитя. И ще се изправя пред света, за да им кажа, че и те да го знаят.
Изведнъж Фейт чу вратата на банята да се отваря, а след това и гласа на Хейли, който я повика.
– Фейт, там ли си? Всичко наред ли е?
– Трябва да тръгвам – прошепна Фейт в слушалката.
– Чакай…
И след това тя затвори, като при това затвори плътно очи и усети пронизваща болка в стомаха и гърдите, когато осъзна, че може би слага край на нещо, което наистина имаше значение за нея.
Защо се боря толкова упорито за работа, която ненавиждам, а не се боря дори за мъж, в когото може би съм влюбена?
Но тя отказа да мисли по този начин. Тя не можеше да е влюбена в Чейс Уинтърс. Той беше недостижим, беше звезден спортист, който я беше видял като лесно за сваляне, момиче, което щеше да си държи устата затворена в замяна на пари.
Не. Просто не.
– Фейт? – Обади се отново Хейли, а стъпките ѝ се приближаваха към кабинката.
– Скъпа, знам, че си там. Виждам малките ти сладки токчета.
– Добре съм – каза Фейт, като се опита да запази гласа си лек. – Просто трябваше да се обадя бързо по телефона.
– В кабинката на тоалетната? Какво правиш сега, работиш за ЦРУ ли? – Попита Хейли.
– Нещо такова – отвърна Фейт, отвори вратата и излезе.
Хейли я погледна сериозно.
– Кой е той? – Попита тя.
– Кой е кой?
– Човекът, който те накара да изглеждаш толкова тъжна.
– Той е никой – каза тя, като си помисли, че това е най-голямата лъжа досега. Той далеч не беше никой.