***
– О, Боже мой – каза тя и закри устата си, докато те потегляха.
Чейс я погледна, като включи радиото.
– Какво става? – Попита той.
Тя се вгледа в него.
– Хвърлиха бутилка по теб, а после ти пусна този човек на земята с главата напред.
Чейс се засмя.
– Никой не е пострадал – каза той.
– На мен това ми изглеждаше като да е пострадал.
– Той беше добре. Видях, че човека се изправи, докато си тръгвахме. Просто му дадох нещо, за което да помисли.
Тя се успокояваше, докато продължаваха да карат.
– Беше страшно.
– Животът е страшен – каза Чейс и отново я погледна.
– Не съм създадена за такива неща – каза Фейт. – Мразя насилието. Мразя да се бия и дори не обичам да крещя. Докато порасвах, имах достатъчно от това, за да ми стигне за цял живот.
Колата притихна и тя осъзна, че все още не е възнамерявала да разкрива тази конкретна подробност за себе си.
Но тя беше. Беше го казала.
– Значи не само аз съм имал скапано детство – каза той тихо.
– Не – отговори тя, преглъщайки. Изведнъж се почувства странно близо до сълзите.
Той оправи ръцете си върху волана.
– Искаш ли да поговорим за това?
Тя сви рамене.
– Не беше толкова лошо – не като твоето.
– Не го прави, Фейт.
– Какво да не правя?
– Не го омаловажавай. Не се сравнявай с някой друг, защото винаги има някой, на когото му е било по-зле. Но това не означава, че твоята борба не е била истинска.
Тя се замисли върху думите му.
– Предполагам, че това е вярно. – И тогава се замисли за сестра си и за това какво трябва да е сега за нея. – Родителите ми са пияници – каза Фейт.
Чейс кимна.
– Те стават зли, когато пият?
– Понякога. Много се карат помежду си. Когато бях малка, баща ми много ми крещеше. Никога обаче не ме е удрял. Никога не ме е удрял.
– За негов късмет – изръмжа Чейс. – Ако ми кажеш, че те е наранил… не знам какво мога да му направя.
– Това не е необходимо. И освен това не можеш да използваш сила, за да се справиш с всяка ситуация.
– Не във всичко – каза той. – Но ще оправя глупака, който само те погледне с кръстосани очи.
Фейт трябваше да се засмее.
– Успокой се, голям приятелю – каза тя и потупа мускулестото му рамо. – Успокой се.
Той се засмя заедно с нея.
– По дяволите, сигурно вече съм се разгорещил за играта. – Поклати глава Чейс. – Понякога съм прекалено съревнователен за собственото си добро. И това ме вкарва в неприятности.
– Да, сигурно е така. – Фейт му се усмихна. А после усмивката ѝ избледня.
Това ме вкарва в неприятности.
– Какво не е наред? – Попита той, като видя изражението ѝ.
– Просто си мислех за клуб „Алфа“ – каза му тя. – И не знам. Предполагам, че съм се уплашила.
– Слушай – каза Чейс, гласът му беше сериозен – съобщих им, че повече няма да ползвам услугите им. И също така им съобщих, че ти си строго забранена. Чула ли си нещо от тях?
Тя му обясни какво се беше случило с удрянето на шефа ѝ, с повишението и с телефонното обаждане до нея от онзи гадняр на име Макс.
Чейс я изслуша и когато тя приключи, заговори спокойно.
– Но всичко това беше в същия ден, в който се скарахме.
– Да – каза тя и почувства леко облекчение.
– И те никога не се свързаха с теб след това, нали?
Тя поклати глава.
– Не, но…
– Това е така, защото аз говорих с тях по-късно същата вечер и им казах да приключат – каза той. – Свърши, Фейт. Няма да позволя на никого да се гаври с теб отново по този начин. Чуваш ли ме?
– Да.
– Вярваш ли ми?
Тя дълго мисли за това. И тогава му отговори.
– Да, вярвам ти – каза тя, изненадвайки дори себе си с това признание.
Миг по-късно Чейс беше паркирал, а след това слязоха от колата и се отправиха обратно към дома му в Бийкън Хил.
– Искам да ти кажа нещо – каза той, когато влязоха вътре, и включи осветлението, след което заключи входната врата зад тях.
Фейт го погледна, усещайки вече близостта му и осъзнавайки, че между тях все още има интензивно електричество – връзка, която сякаш ставаше все по-интензивна с всеки изминал миг.
– Какво става? – Попита тя, като видя нещо като загриженост в тъмните му очи.
Той се усмихна, протегна ръце около кръста ѝ и я придърпа към себе си.
– Искам да ти кажа причината, поради която те проследих тази вечер.
Тя погледна надолу, а лицето ѝ се изчерви.
– А, точно така. Почти забравих, че си направил това.
– Откакто те видях за последен път, не мога да спра да мисля за теб. Бях се прецакал по време на тренировката, а това никога не ми се случва. Но не можех да спра да се чудя къде си, какво правиш, исках да те видя отново.
Тя усети как дъхът ѝ секва.