Фейт трескаво се опитва да се обади на Чейс, оставяйки съобщение, че е много важно той да ѝ се обади веднага. А после дори беше написала „911“ в текста, знаейки, че той вероятно ще се изплаши от спешността на опитите ѝ да се свърже с него.
Но какво трябваше да направи?
Чейс беше ограбен. Онзи мъж – той се беше нарекъл Чарлз, Буги, както и да е – този мъж беше взел много пари от Чейс и Фейт не беше направила нищо, за да го спре.
Тя все още трепереше, дори половин час по-късно, докато отново надничаше през прозореца към улицата, за да се увери, че „Буги“ не дебне наблизо и не чака да извърши някоя нова гадост.
Разбира се, той нямаше причина да се задържа наоколо. Беше влязъл в дома на Чейс и беше получил това, което търсеше.
Пари.
Все още можеше да си представи забулените със сенки очи на мъжа, предпазливостта и хитростта в погледа му и увереността на походката му. На колко години е бил? Движеше се с лекотата на човек, който все още е сравнително млад, но брадата му имаше сиви петна и тя забеляза дълбоки бръчки около устата и на челото му.
Можеше да е на тридесет и пет или дори на петдесет години, доколкото знаеше. Мъжът я беше изплашил с начина, по който говореше съзнателно за мръсното минало на Чейс, „който се движи по улиците“. Фейт потрепери.
Отчасти ѝ се искаше да напусне апартамента на Чейс и да се прибере у дома – на сигурно място. Но какво е безопасно в днешно време? Между клуб „Алфа“ и сега тази нова сенчеста фигура, която се бе появила в картината, Фейт не беше сигурна, че може да се довери на нещо или на някого, за да я предпази от опасност.
И като си помисли човек, че само преди малко се е наслаждавала на горещия секс и на чувството, че е обичана. Чейс дори беше казал, че се влюбва в нея.
Той каза, че се влюбва, което би трябвало да е повод за празнуване. Но вместо това тя изпитваше само ужас и страх.
Фейт седеше на дивана, проверяваше мобилния си телефон и чакаше Чейс да ѝ се обади, като от време на време поглеждаше през прозореца, за да е сигурна.
Докато чакаше, телефона ѝ иззвъня. Надявайки се, че това е Чейс, който най-сетне отговаря на обажданията ѝ, тя погледна надолу и вместо това видя номера на сестра си.
– По дяволите – измърмори тя, но после си помисли, че ако поговори с Криси за минута-две, това може да я откъсне от тревогата ѝ. Вдигайки телефона, Фейт се опита да запази лекия си глас.
– Здравей – каза тя.
– Вярно ли е? – Криси почти изкрещя в ухото ѝ.
– Ау – каза Фейт, присви очи и се отдръпна от телефона. – Опитай се да не ми спукаш тъпанчето на ухото.
– Не мога да си помогна – изкрещя сестра ѝ. – Хората ми изпратиха снимки от снощи и или са безумно добри във фотошопа, или ти водиш таен живот.
Фейт въздъхна, осъзнавайки, че, разбира се, новината вече е обиколила града.
– Вярно е – призна тя.
– Вярно е? Ти сериозно ли? Чейс Уинтърс наистина е бил с теб в бара снощи – каза сестра ѝ с недоверие.
Сега на Фейт ѝ се наложи да се усмихне.
– Да, той наистина беше с мен.
И аз дори седя в дома му точно в този момент – искаше да каже тя, но задържа езика си. Още повече че това можеше да ѝ даде основание да признае, че е присъствала, докато някакъв странен и зловещ мъж го е ограбвал потенциално с хиляди долари.
– Как се е случило това? Имам чувството, че сънувам – каза Криси.
Фейт се засмя болезнено.
– Разкажи ми за това. Познавам това чувство.
– Той е като най-популярното момче на планетата и е секси – и богат – и навсякъде има жени, които го искат.
– Точно така – каза Фейт и челюстта ѝ се напрегна – защо тогава той би искал да бъде с куче като мен?
– Не това исках да кажа – каза и Криси. – Хайде, Фейт. Не се ядосвай. Разкажи ми как изобщо си го срещнала.
Фейт се почеса по главата.
– Срещнахме се на мача през онзи уикенд, когато всички отидохме във ВИП ложата. Спомняш ли си как ме свалиха за срещата и поздрава?
– И той те видя и се влюби веднага – каза Криси. – Това е романтично.
Не, беше по-скоро мигновено сексуално привличане. Но Фейт нямаше намерение да признае това на по-малката си, впечатлителна сестра.
– Слушай, Крис, просто ми трябва да не си пускаш устата пред никого за това.
– Всички вече знаят.
– Мама и татко?
– Чаках да им кажа, след като говоря с теб – каза Криси. – Не разбирам защо ти пука кой знае. Вие бяхте заедно на публично място.
– Да, но това е… – Фейт отново се загледа през прозореца, губейки хода на мислите си, когато и се стори, че вижда заплашителното лице на Буги да минава по улицата. – Просто сега е луд момент за мен – промълви тя.
Непознатият се виждаше повече, докато минаваше отвън, и тя осъзна, че той изобщо не прилича на стария приятел на Чейс от Детройт.
– Звучиш разстроена – каза ѝ Криси. – Всичко наред ли е?
– Всичко е наред.
– Ти се срещаш с Чейс Уинтърс. Всичко би трябвало да е невероятно.
– Не е чак толкова просто – отвърна Фейт. Изведнъж на линията се чу писък и тя провери, като видя, че изскача номерът на Чейс.
– Трябва да затварям, имам друго обаждане.
– Това той ли е? – Изпищя Криси.
– Ухото ми, пак го направи – каза Фейт и се намръщи. – Ще ти пиша по-късно.
– Кажи му…
Но Фейт вече беше щракнала върху него.
– Чейс? – Каза тя, облизвайки устни, изпитвайки безпокойство от това каква може да бъде реакцията му на лошата новина.
– В безопасност ли си в момента? – Попита Чейс, а тонът му беше загрижен.
– Добре съм.
– Добре, защото с тези съобщения, гласова поща и всичко останало ме накара да се притесня, момиче.
– Не съм ранена, но се случи нещо лошо. Това момче Буги избухна…
– Не казвай повече нито дума по телефона – каза и Чейс.
Тя затвори устата си и зачака.
Той си пое дълбоко дъх и тя го чу как издиша в телефона. Фейт вече можеше да си го представи как стои там в тренировъчните си дрехи, с леко разрошена коса, с поглед, вперен в далечината, докато мислеше какво да прави по-нататък.
– Този човек, за когото спомена – все още ли е с теб? – Попита я той накрая.
– Няма го.
– Добре, просто се дръж спокойно. Трябва да се върна след по-малко от час.
– Чейс…. – Тя стисна устни, чувствайки се все повече и повече като прецакана. – Съжалявам.
– Просто се дръж спокойно.
– Довиждане – каза тя, но думите ѝ отидоха в изключен телефон, тъй като той вече беше прекъснал връзката.
Тя го чакаше и ѝ ставаше все по-трудно, тъй като всяка секунда сякаш минаваше толкова бавно.
Той не знаеше за това, че Буги е взел парите, не знаеше за нещата, които Буги ѝ беше казал, нито за ужасното чувство, което имаше, че Буги щеше да направи още по-лоши неща, преди всичко да е приключило.
Дали Чейс щеше да я обвини, че е откраднала парите?
Не искаше да мисли за това, но можеше. И може би щеше да е прав да я обвини. Може би трябваше да се обади на някого – на Чейс, като за начало. Но всичко се беше случило толкова бързо и тя се беше паникьосала.
Нищо не можеше да я подготви за тази засада.
Фейт изчака Чейс да се прибере вкъщи, обикаляйки из апартамента, после седна и се замисли, после се разходи още малко. Гледаше как в телефона ѝ се изсипват съобщения от приятели и роднини, как машината за клюки в родния ѝ град си проправя път през обществото.
Фейт не отговаряше на нито един от тях, дори на телефонните обаждания, които идваха от дома на родителите ѝ.
Знаеше, че това ще бъде баща ѝ, вероятно пиян до козирката, който ще прави глупави изказвания, които Фейт не искаше да чуе точно тогава. Тя пренебрегна обаждането му и не изслуша гласовата поща.
Що се отнася до текстовите съобщения от всичките ѝ стари приятели, тя не отговори и на тях. Всичко това беше твърде странно. Снощи и се бе сторило вълшебно Чейс да излезе и да се покаже, да изложи репутацията си и да обяви интереса си към нея.
Но сега, в светлината на новия ден, тя се чудеше дали това по някакъв начин няма да се обърне срещу тях.
Може би откритостта на Чейс и готовността му да я нарече своя приятелка в крайна сметка щеше да създаде по-големи проблеми, отколкото някой от тях беше предвидил.
Ти просто се държиш като Деби Даунър – каза си тя. Но не така и се струваше в този момент. Чувстваше се така, сякаш наблюдаваше влак, който се движи към челен сблъсък с друг влак, а тя просто чакаше всичко да се случи.
Беше само въпрос на време всичко да се обърка.
Напред към съдържанието
ФАНТАСТИЧНИЯТ СВЯТ НА КНИГИТЕ
