***
Първото нещо, което Чейс направи, когато влезе през входната врата, беше да я вземе в прегръдките си.
Фейт започна да плаче, най-вече от облекчение, че той не е ядосан. Но също така, осъзна тя, това беше, че най-накрая отново беше в безопасност. След като Буги беше нахлул и взел парите, тя беше напълно на ръба.
Едва сега, когато усещаше силните ръце на Чейс Уинтърс, обвити около нея, Фейт отново можеше да диша. Сълзите се търкулнаха по бузите ѝ и тя зарови лице в гърдите му, докато той я прегръщаше силно и целуваше върха на главата ѝ.
– Ей – успокои я той – всичко е наред. Всичко ще бъде наред. Вече съм тук.
След дълъг момент тя най-накрая се отдръпна, като се разсмя на собствените си сълзи и избърса очите си.
– Извинявай, намокрих ти тениската.
– Не ми пука за тениската ми. Това, за което се притеснявам, си ти. – Той я наблюдаваше внимателно. – А сега ми кажи какво се случи.
Фейт си пое дълбоко дъх и изпусна напрежението, докато издишваше.
– Добре. Станах и слязох долу тази сутрин, след като ти си тръгна. Някой почука и каза, че доставя пакет.
Чейс сложи ръце на хълбоците си и се загледа в земята, като се намръщи и поклати глава.
– Най-стария трик в книгата.
– И аз се хванах на него – отвърна тя. – Предполагам, че това ме прави идиот или нещо подобно.
Очите на Чейс пламнаха, когато той отново вдигна поглед.
– Никога не съм казвал това.
– Знам – въздъхна тя. – Просто се чувствам ужасно. Когато отворих вратата, той нахлу вътре. Каза, че се казва Буги или Чарлз. Не бях наясно какъв.
– Чарлз Бриджис – каза Чейс. – Но всички го наричат просто Буги.
– Значи е вярно. Наистина се познавате от Детройт.
Чейс кимна, бръкна в джоба на панталоните си и извади опаковка дъвки.
– Познаваме се много добре – каза той, като взе парче дъвка и го пъхна в устата си. – А сега ми разкажи останалото.
– Чейс, той – той се качи на горния етаж и намери парите, които беше скрил в гардероба си.
Очите на Чейс се разшириха, а после отново се свиха, когато регистрира какво му е казала.
– Ами картината? Намери ли и картината?
Тя поклати глава, а устата ѝ беше отворена.
– Не знам.
– Хайде – каза той, челюстта му се огъна, докато дъвчеше дъвката си, и после пое по стълбите две по две, докато се качваше към спалнята си.
Фейт го последва, сърцето ѝ биеше бързо, налетя на Чейс, докато той се навеждаше и разглеждаше гардероба.
– Да, всичко си е взел оттам – промълви той, а после се изправи и отиде до голямата модерна картина, която висеше над леглото му. Нещото беше огромно и не приличаше на нищо друго освен на куп червени и жълти петна от боя върху много голямо платно.
Чейс я свали от стената и я обърна. В картината изобщо не изглеждаше нищо странно, но Чейс се пресегна към едно чекмедже в нощното си шкафче, бръкна в него и взе малка отвертка.
След това започна да отвива няколко малки винтчета на гърба на картината и преди Фейт да разбере какво става, беше отлепил подложката от рамката, а вътре в нея седяха купчини стодоларови банкноти, грижливо подредени и плътно опаковани в картината.
Тя неволно изтръпна при вида на толкова много пари.
Чейс я погледна, полуусмихвайки се.
– Тук са били скрити истинските пари. Държах скривалище в гардероба, отчасти за истински, отчасти като примамка за хора като Буги. Сметнах, че ако сложа достатъчно на полуочевидно скривалище, те ще си помислят, че са ударили майката и ще си тръгнат, без да разкъсат останалата част от къщата.
– Значи е проработило – каза Фейт, а напрежението в гърдите ѝ се отприщи, когато разбра, че парите, които Буги е откраднал, не са били толкова важни за Чейс, колкото се беше опасявала.
– Засега работи – каза Чейс, сложи подложката на картината и я завинти отново.
Тя се загледа в картината, чудейки се колко ли пари има в нея. Не можеше дори да започне да предполага, но може би беше няколкостотин хиляди или повече.
Чейс отново вдигна картината на стената и я премести, като направи малки корекции, за да я балансира така, че да виси идеално.
Когато свърши и там, Чейс се върна в гардероба, коленичи и постави на място малкото парче фалшив под и го покри с обувки.
Фейт не можеше да не се вгледа в картината, която висеше на стената му.
– Защо държиш толкова много пари в къщата си?
Чейс замръзна за миг, докато поставяше последната обувка на пода. Изглеждаше, че е дълбоко замислен, преди най-накрая да я погледне през рамо.
– Не искаш да знаеш отговора на този въпрос.
По тялото ѝ премина студ.
– Ако е незаконно…
– Просто спри – каза той, стъпи на крака и се изправи. – Тези неща нямат нищо общо с теб. Това е мой проблем, моя работа, и аз знам какво правя.
Фейт просто се взираше в него, докато огромността на ситуацията я връхлиташе с пълна сила. Чейс все още беше замесен в някаква престъпна дейност и нищо, което тя можеше да направи, нямаше да промени това.
А той на практика искаше от нея да гледа встрани, да се преструва, че всичко е наред. Само че сега тя знаеше, че нищо не е наред. И колко лошо е това, тя можеше само да предполага, защото Чейс отказваше да признае.
Той стоеше там и наблюдаваше как ума ѝ се върти, докато дъвчеше дъвката си и я гледаше със странна полуусмивка на лицето.
– Не се напрягай заради това – каза той. – Буги дойде и ми взе едни пари, които щях да му дам, ако ме беше помолил за тях.
– Защо ще дадеш пари на този човек, Чейс? – Попита тя и поклати глава. – Той е гадняр. Дори аз знам това.
Чейс се приближи до нея.
– Дължа му много. Той ме прие и ми показа пътя. Беше нещо като баща за мен и аз си плащам дълговете.
– Не мисля, че трябва да имаш нещо общо с него – прошепна тя. – Той е лош. Наистина лош.
Протягайки ръка, той нежно я погали по бузата.
– На мен също не ми харесва, но просто е така.
– Колко си му платил през годините?
Очите на Чейс станаха студени.
– Не съм сигурен. – Изведнъж той изглеждаше недоверчив. – Не ме съди, Фейт. Ако исках да бъда съден, щях да разкажа на света за живота си. Но това е моя живот и аз трябва да се справям с него така, както смятам за добре.
Чувствайки се виновна, че го съди – а тя беше и не можеше да не го направи – Фейт пристъпи напред и сложи ръце на бедрата на Чейс, гледайки го в очите.
– Грижа ме е за теб. Съжалявам, ако съм те накарала да се чувстваш съден.
Раменете му се отпуснаха и изражението му се смекчи. Ръката на Чейс се протегна и погали косата ѝ, а след това и бузата ѝ, карайки стомаха ѝ да трепне.
– Всъщност не ме интересуват парите – каза той тихо. – Мога да изкарвам повече пари. Аз… само се притеснявах за теб. Ако те нарани, ще го убия.
Фейт се засмя.
– Той не ме е докосвал.
– Ако някой те нарани – каза Чейс и челюстта му се закова, докато мислеше за това. – Ако някой само те погледне накриво – ще се погрижа да съжалява за това.
– Не се изнервяй. Запази енергията си за утрешния мач.
– Сега имам енергия – и тя е за теб. – Той я хвана около кръста и я придърпа по-близо, наведе се и я целуна, устните му бяха на челото ѝ, целуваше я деликатно. А после тя наведе глава нагоре и той се наведе по-ниско, докато устните му не докоснаха нейните, нежно целувайки.
Вкусът му беше на дъвка, а миризмата му беше приятна – мъжка, свежа – одеколона му беше характерен и повече от приятен в ноздрите ѝ. Чейс Уинтърс беше олицетворение на секса, а той я докосваше, доставяше ѝ удоволствие и тя беше привлечена от него повече от всякога.
Може би това беше облекчението, че е в безопасност в ръцете му и знае, че той не я обвинява за обира, а може би просто присъствието му изведнъж се оказа най-важното нещо в живота ѝ.
И въпреки всичко, което той бе намекнал за тайните си, и въпреки това, което тя подозираше за престъпната му дейност – Фейт знаеше, че в крайна сметка не може да си тръгне от Чейс Уинтърс.
Каквото и да беше, цялото ѝ тяло се отпусна и тя усети как прилива на сексуална възбуда изплува дълбоко от сърцевината ѝ и я заля, карайки зърната ѝ да се втвърдят, путката ѝ да се навлажни, а дъха ѝ да се ускори.
– Ебаси, имаш толкова добър вкус – прошепна Чейс, след като прекъсна целувката.