***
Чейс я погледна надолу, а водата все още капеше от косата му, по веждите и бузите му. Остави водата да се разпръсне по гърдите, стомаха и члена му, отмивайки сапуна от него.
– Обърни се, веднага – каза ѝ той.
И преди тя да успее да се обърне, той я хвана за раменете, завъртя я до стената на душ кабината и влезе в нея отзад.
– О, Боже – изстена тя, притиснала буза в плочките.
Твърдият му член навлезе във влажния ѝ канал и се провря в очакващата ѝ путка, а тя моментално свърши. Краката ѝ се подкосиха и тя извика, докато Чейс се удряше силно в задните ѝ части, блъскайки я с дебелината си.
Той я чукаше така, блъскайки се в нея, докато тя свърши още веднъж, викайки, стоновете ѝ отекваха и подскачаха, а парата продължаваше да замъглява душа.
– И аз ще свърша – изстена той, измъкна се и напръска гърба и дупето ѝ със спермата си.
Тя се обърна и се наведе, поемайки го в устата си, докато той продължаваше да еякулира, а езика и устните ѝ изсмукваха и последната капка от спермата му.
Обичаше вкуса на спермата му, вкуса му, примесен със собствения ѝ вкус, който беше мръсен, секси и неправилен.
Мръсен, секси и неправилен. Точно като Чейс.
Когато тя свърши, Чейс само поклати глава и се усмихна и на никой от двамата не се наложи да каже и дума. Между тях беше точно така – привличането беше непреодолимо и граничеше с абсурда.
А после наистина трябваше да приключат с душа, да насапунисат телата си и да се изплакнат още веднъж. Но този път нямаше никакви закачки.
След като Фейт се освежи, тя излезе и попита Чейс какво да направи с липсата на дрехи.
Той беше облечен в костюм, за който ѝ каза, че е необходим, когато отива в хотела и е сред съотборници, треньори и служители на отбора в по-публичен контекст.
– Да се отбием в апартамента ти по пътя към хотела – каза ѝ той. – Можеш да се отбиеш вътре и да вземеш някои неща за следващите няколко дни.
– Няколко дни? – Попита тя. – Мислех, че е само за тази вечер.
Той сви рамене и продължи да връзва вратовръзката си.
– Да. Искам да кажа, че никога не знаеш. Защо да не вземеш някои допълнителни дрехи и други неща, за всеки случай?
– О – каза тя, опитвайки се да скрие нарастващото си вълнение. – Разбира се. Защо не?
Опита се да звучи лековато, но вътрешно беше развълнувана. Нещата между тях се развиваха толкова бързо, но Фейт не можеше да отрече факта, че и харесваше желанието му да я вземе със себе си навсякъде и по всяко време.
А сега той изглежда смяташе да прекарват още повече време заедно. След тази вечер и дори следващата.
Кога ли щеше да свърши това?
Тя дори не искаше да мисли за край.
Надяваше се, че това е само началото. И беше трудно да не си представи веднага фантазиите за предстоящия им съвместен живот и за цялата прекрасна романтика, за всички възможности.
На връщане към апартамента си тя носеше старите си дрехи. По време на пътуването между тях цареше приятна тишина, а Чейс изглеждаше спокоен и овладян, въпреки факта, че току-що бяха проникнали в жилището му и му бяха отнели значителна сума пари.
Фейт го наблюдаваше, като се опитваше да не се взира, но в същото време изпитваше страхопочитание към този мъж в много отношения. Беше толкова силен, мрачен и загадъчен, но същевременно умееше да бъде мек, щедър, нежен и проницателен.
Всеки път, когато Фейт си мислеше, че е започнала да разбира малко повече за Чейс, той ѝ напомняше, че всъщност не знае почти нищо.
Животът му беше мистерия, мислите му бяха скрити, поведението му беше загадъчно. Искаше ѝ се да повярва, че нежността и страстта му към нея са толкова истински, колкото изглеждаха, но после се питаше как е възможно това.
Чейс вече беше признал, че цялата причина, поради която е избрал да прекарва времето си с нея, е, че се е нуждаел от някого, който да не застрашава начина, по който живее живота си. Тя беше удобство, купено и платено, от което се очакваше да обслужва нуждите му.
Дори и да отхвърляше идеята, че работи за клуб „Алфа“, това не променяше факта, че Чейс първоначално се бе опитал да я набави чрез тях.
А миналото на Чейс беше мръсно и опасно и той искаше да го запази в тайна от всички. Дори от нея.
Най-накрая пристигнаха в апартамента ѝ и тя влезе вътре, за да събере още дрехи и тоалетни принадлежности, както и да се преоблече в нов костюм.
Чейс избра да я изчака в колата и така тя имаше време да помисли, докато събираше нещата.
Част от нея искаше толкова силно да повярва, че това, което споделят заедно в момента, е истинско. Искаше да повярва, че Чейс Уинтърс наистина я цени и се грижи за нея по начина, по който беше твърдял в бара, и по начина, по който изглежда продължаваше да ѝ доказва оттогава.
Но как можеше да се довери на човек с толкова шантаво минало – някой, който наскоро беше скрил важна информация от нея?
Колкото повече Фейт мислеше за това, толкова по-малко причини имаше да се доверява на Чейс.
Мислиш, че можеш да му се довериш, само защото много искаш – каза си тя, докато затваряше ципа на малкия си куфар, после хвана дръжката и се приготви да напусне апартамента си.
Беше истина. Тя искаше да му вярва. Сърцето ѝ казваше, че Чейс си заслужава, но интелекта ѝ подсказваше, че само глупак би се доверил на мъж с историята на Чейс и с поведението му напоследък.
Той е лъжец, престъпник и преди всичко защитава себе си.
Бъди внимателна.
Думите дойдоха незабелязано, хвърляйки студена вода върху всичките ѝ фантазии.
Тя свали куфара до колата и го хвърли в багажника, който Чейс беше отворил за нея.
След като затръшна багажника, Фейт отиде и отново се качи на пътническата седалка.
Чейс я погледна с тъмните си очи и сякаш мигновено забеляза промяната в поведението ѝ.
– Всичко наред ли е? – Попита той, докато включваше скоростта и отново започваше да кара.
– Да – излъга тя, като се усмихна, но не успя да го погледне.
Той отново я погледна.
– Радвам се, че идваш с мен – каза ѝ, преди да погледне обратно към пътя.
– И аз. – Тя запази усмивката на лицето си.
Той не е направил нищо лошо – твърдеше тя в ума си. Защо го съдиш толкова сурово?
Фейт искаше да му разкаже за притесненията си, да го помоли да я успокои, че страховете ѝ са неоснователни. Но не беше сигурна, че Чейс може да го направи, или че изобщо иска да я увери в нещо.