***
А освен това той имаше голяма игра, за която трябваше да мисли. Последното нещо, което Фейт искаше да направи, беше да го разсее от съсредоточаването върху утрешния мач.
Каквото и да се случваше между тях, щеше да почака, както и разговора с Чейс за нейните страхове.
Основателни или не, тя щеше да изтласка тези негативни мисли и притеснения от съзнанието си и просто да направи всичко възможно да се наслади на времето, прекарано с този мъж.
Тя се усмихна истински, когато той протегна ръка и я хвана, стискайки я нежно.
Сякаш знаеше, сякаш чувстваше и разбираше всичко.
Пътуваха към хотела до стадиона и Фейт гледаше как трафика и пейзажа преминават пред колата и това беше сънливо и сюрреалистично, докато Чейс пускаше нисък, туптящ хип-хоп с мек текст, който някак си успокояваше в своята простота.
Сякаш бяха заедно във филм, а музиката, която се процеждаше от високоговорителите на колата, беше саундтрака, и когато Фейт обръщаше глава, за да погледне Чейс, той я поглеждаше и ѝ се усмихваше.
За пореден път тя усети шока от пълната връзка и разбиране, които преминаха между тях.
Те не говореха много, но тишината беше удобна, може би дори за предпочитане пред разговорите или светските разговори.
И двамата имаха за какво да мислят. Чейс трябваше да обмисли своя мач, а Фейт знаеше, че при кратък сезон като този всеки един мач има огромни последици.
На всичкото отгоре грабежа и заплахата от разкриване от страна на стария приятел на Чейс трябваше да са в ума му, дори и да се опитваше да ги изхвърли от мислите си.
От своя страна Фейт се чудеше какво ли ще и кажат хората в живота и за този безумен обрат, който живота и бе поел. Как ще реагират на нея? Ще се промени ли всичко?
Наистина ли живота ѝ щеше да бъде завинаги неузнаваем, защото беше срещнала Чейс Уинтърс? И дали това беше нещо добро, или лошо?
Мозъкът ѝ бръмчеше от въпроси почти през цялото пътуване до хотела.
Накрая спряха на паркинга и Чейс излезе, разтоварвайки няколкото им куфара. След това двамата влязоха във фоайето на хотела заедно, като двойка.
Вътрешността на хотела беше модерна, просторна, с елегантен външен вид и много професионално изглеждащ персонал, който веднага ги посрещна, някои от които явно познаваха Чейс по репутация, а също и защото го бяха виждали преди в този хотел.
– Радвам се да ви видя отново, господин Уинтърс – каза му една красива жена иззад бюрото на портиера. Тя имаше тъмна, разрошена коса и бадемовидни очи, с оформена фигура, от която Фейт веднага се почувства уплашена.
Блузата ѝ беше достатъчно дълбоко изрязана, за да покаже богатото деколте на жената, а тя носеше висулка, която висеше между гърдите ѝ, сякаш за да привлече нарочно погледа там.
Това беше жената, с която се очакваше да бъде Чейс Уинтърс – екзотична красавица.
– Здравей, Лин. Радвам се да те видя – каза Чейс, а гласът му придоби познат тон, който накара стомаха на Фейт да се свие от ревност.
Тъмните очи на Лин се стрелнаха към Фейт и обратно към Чейс, докато тя му даваше ключа от стаята. Когато той се обърна, Фейт усети как устните ѝ се набръчкват.
– Има само един ключ за стаята – отбеляза Фейт.
Той погледна надолу, сякаш за първи път забелязваше това.
– Да, права си. – Той се обърна обратно към екзотичната портиерка. – Хей, Лин, имам нужда от втори ключ.
Лин хвърли загадъчен поглед към Фейт, след което наведе глава.
– О, разбира се. Само една секунда. – След миг дейност тя вече беше приготвила втория ключ и го подаде на Чейс със съблазнителна усмивка и пърхане на мигли.
Дали на Фейт ѝ се струваше, или младата жена остави ръката си върху пластмасовия ключ малко по-дълго от необходимото, когато го даваше на Чейс?
Фейт усети как дъха ѝ се учестява, а пулсът ѝ започва да се ускорява, докато се отдалечава от двамата и се насочва към асансьорите.
– Изчакай – каза Чейс и я настигна, когато тя стигна до асансьорите. – За какво бързаш? – Попита той, опитвайки се да натисне ключа за стаята в дланта ѝ.
Фейт го взе и го пъхна в чантата си, без да го погледне. Тя издиша нетърпеливо през ноздрите си, после скръсти ръце и зачака вратите да се отворят.
Когато те най-сетне се отвориха, тя влезе и притисна гръб към стената, докато Чейс влезе вътре, наблюдавайки я с недоумяващо изражение на лицето. Той се обърна и натисна бутона за третия етаж.
– Не те разбирам, Фейт. В един момент всичко е наред, а в следващия се държиш така, сякаш съм те хвърлил през рамо и съм те довел тук против волята ти.
– Спал ли си с нея? – Каза тя и гласа ѝ прозвуча задушено.
– С кого да съм спал? – Попита той, а изражението му вече беше озадачено.
– Знаеш с кого. Малката мис Френдли на рецепцията.
Недоумението му се превърна в изненада, а след това в абсолютно истерично неверие. Той започна да се смее и да се залива от смях, клатейки глава.
– За това си се ядосала?
– Това не е смешно. И не ми отговори на въпроса.
– Първо, ами ако наистина съм спал с нея? Това щеше да е преди да сме изключителни с теб.
– Изключителни ли сме?
Той спря да се смее.
– По-добре реши на кой въпрос наистина искаш отговор, защото няма да ме разпитваш.
Фейт усети как бузите ѝ пламват от смущение.
– Мразех да гледам как тя флиртува с теб – призна тя.
– Много жени флиртуват с мен – каза той без извинение. Това беше просто констатация на факт.
– Знам.
– Ако сме заедно, ще трябва да намериш начин да се справяш, без да ми правиш сцени.
Тогава и там тя осъзна, че се държи нелепо. Не можеше да очаква от Чейс да бъде изолиран или по някакъв начин да забрани на жените да флиртуват с него. И с това Фейт си пое дъх и остави ревността да отшуми.
Поне засега.
Вратите на асансьора се отвориха и Чейс слезе, като вдигна и двата им куфара, сякаш не бяха нищо друго освен няколко пера. Когато стигнаха до стаята, той сложи единия куфар на земята и извади ключа от джоба си.