***
– Здравей, Уинтърс – обади се един грапав глас от дъното на коридора.
Чейс и Фейт се обърнаха да погледнат, а там се приближаваше ниска, кръгла фигура. Беше облечен в зле прилепнали панталони и пуловер с щампована емблема на Нова Англия отпред, а коремчето му стърчеше надолу.
– Здравейте, треньор – поздрави Чейс мъжа.
Когато той се приближи, Фейт разбра, че това е старши треньора на отбора, Уилям Хюго. Уилям „Уили“ Хюго беше треньор на отбора през последните няколко години и сега беше подложен на силен натиск да възстанови отбора или да бъде уволнен. Всички новинарски медии непрекъснато спекулираха дали ще бъде сменен, ако отбора не успее да играе плейофите този сезон.
– След около час всички ще се хранят в ресторанта на хотела – каза треньора Хюго, а характерния му грапав глас звучеше още по-ниско и по-плашещо на живо.
Той дори не погледна към Фейт.
– Мислех си, че може просто да си вися в стаята и да се съсредоточа върху играта – каза Чейс.
Косматите вежди на треньор Хюго се смъкнаха и джуките му леко се разклатиха.
– Сега не е момента да се криеш в пещерата си – изръмжа той. – Отборът трябва да бъде като семейство. Вечерта преди мача се храним заедно. Ясно го заявих миналата седмица.
– Да, знам – промълви Чейс. – Ще помисля за това.
– По дяволите, ще го направиш – изръмжа ядосания треньор. За миг бузите му станаха лилави, а във врата му пулсираше вена, а после, точно така – бързо се усмихна. – Ще се видим след половин час с красивата ти приятелка. – Обърна се и се отдалечи.
Чейс отвори вратата на хотелския апартамент и ги пусна да влязат.
Стаята беше разкошна и модерна, с прекрасна гледка към близкия стадион.
Но Чейс не се интересуваше от красивата стая или от гледката от прозореца ѝ. Той захвърли куфара си на половината път през стаята, където се сблъска с малка табуретка за крака.
– Ебати задника – изруга той.
Фейт си пое дъх. Дори когато не беше насочено към нея, силната физика и гнева на Чейс бяха плашещи.
– Той просто иска да се храниш с отбора – каза тя.
Чейс кимна.
– Разбира се. Просто яж с отбора като добра маймуна.
– Това е неговата работа – каза тя. – Не е ли така? Да ви превърне в сплотено звено?
Чейс се засмя на това.
– Те обичат да изричат тази реплика, че всички сме едно семейство. Опитват се да го изиграят, да се държат така, сякаш всички сме заедно. Но истината е, че това са група професионални спортисти, които се борят да оцелеят. Някои от нас са в пряка конкуренция помежду си. Някои от нас дори се мразят. Догодина половината от нас може да играят за съвсем различни отбори. Това не е детски футбол, Фейт.
Тя знаеше, че той е прав. Той живееше този живот, а тя едва сега се запозна с проблемите му.
– Съжалявам – каза тя. – Нямам право да съдя какво се случва. Просто се опитвах да помогна.
Той ѝ се усмихна, тъмните му очи омекнаха. Сложи ръце на хълбоците си и въздъхна.
– Може и да е куп глупости, но си права, че все пак работата на треньора е да ни накара да се държим така, сякаш ни пука един за друг. Така че предполагам, че трябва да сляза долу и да хапна с отбора.
– Ще остана тук и ще се настаня удобно – каза тя, отиде до мекия диван и седна, като дупето ѝ потъна в материала.
– По дяволите, не – изсумтя Чейс. – Няма да се измъкнеш толкова лесно, момиче. Ако аз трябва да отида, то ти също.
– Чакай – каза тя нервно. – Целият ти екип ще бъде там. Това е за вас, аз не съм поканена.
– Не си ли чула треньора изрично да казва, че ще се видим там? – Чейс я подкани, приближавайки се до нея.
– Е, той беше мил…
– Не, беше сериозен. Всички момчета, които са женени, ангажирани или имат приятелки, ги водят на вечерята преди мача. – Той посегна към нея и протегна ръка. – Хайде, Фейт. Време е да практикуваш това, което проповядваш.
Тя въздъхна и му позволи да я издърпа на крака.
– Предполагам, че сме заедно в това – каза тя, погледна го и се усмихна.
Той се наведе и я целуна нежно по устните, а след това се вгледа в очите ѝ.
– Да, така е.