***
Изведнъж Чейс удари чашата си с вода по масата и водата плисна по лицето и тялото на дебелия мъж, а чашата се удари в гърдите му.
– Гледай си шибаната уста – каза Чейс и се изправи.
Дебелият мъж се изправи на крака, изненадващо бързо за размерите си.
– Искаш ли да умреш, копеле? – Изкрещя той с пълно гърло.
– Още веднъж да заговориш за нея и ще ти счупя врата – измърмори Чейс, а гласът му излезе от гърлото в дълбоко ръмжене.
Фейт едва дишаше.
Те щяха да се бият точно тук, в ресторанта на хотела. Това беше ясно.
И никой нямаше да го спре, защото всички боклуци, които ги гледаха, искаха това да се случи. Те мразеха Чейс по някаква причина и никой нямаше да му помогне.
Но точно когато изглеждаше, че ще стигнат до удари, един по-малък афроамериканец се приближи и застана между тях. Той сложи ръка на рамото на дебелия мъж и го погледна.
– Успокой се, малки човече – каза той.
– Видяхте ли какво направи той? Хвърли вода върху мен – каза дебелакът като дете, което се оплаква на учител.
Чейс се изсмя на дебелака.
– Просто се опитвах да ти измия косата – изглеждаше зле.
Дебелият мъж се хвърли към Чейс, но съотборникът му някак си го задържа.
– Просто се успокой – каза по-малкия човек. – Остави ме да се справя с това.
От езика на тялото им стана ясно, че големия дебелак уважава по-малкия, той сведе поглед и кимна мрачно. После се обърна, вдигна подноса си и погледна Уинтърс.
– Всички знаят, че ще се провалиш – каза дебелака, после се обърна и се запъти нанякъде.
По-малкия мъж се обърна към Чейс и Фейт с ярка усмивка.
– Вие двамата определено знаете как да направите впечатление – каза той, поклати глава и се засмя добродушно. След това влезе в пряк контакт с очите на Фейт.
– Казвам се Стив, но всички ме наричат просто Велкро. Или Джоунс.
– Знам кой си – каза Фейт, осъзнавайки, че Стив „Велкро“ Джоунс всъщност говори с нея. Не го беше разпознала извън униформата, но сега направи връзката.
Той беше сигурен кандидат за Залата на славата, тъй като през дългата си кариера беше събрал три пръстена за Супербоул. Беше се превърнал в легенда в Нова Англия и беше обичан от феновете заради способността си да лови топки от всички ъгли, като често правеше и най-трудните пасове лесни за хващане.
– А ти коя си? – Попита Велкро.
– Това е моето момиче, Фейт – каза му Чейс.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Фейт. – Велкро я застреля с топла усмивка, след което махна с ръка на една висока, красива жена с кожа с цвят на кафе. Това, което правеше най-голямо впечатление у нея – освен невероятната ѝ фигура – бяха острите ѝ зелени очи, в които погледа беше почти хипнотичен.
Усмивката ѝ беше дори по-приятелска от тази на Велкро.
– Аз съм Моника – каза тя и протегна ръка. Докато Фейт стискаше ръката ѝ, поздравяваше и се усмихваше, тя забеляза върху нея гигантски камък върху годежен пръстен.
– Уау, пръстенът ти е зашеметяващ – каза Фейт.
Моника се усмихна, а след това се обърна към Велкро, потривайки гърдите си.
– Той току-що ми предложи брак миналия месец. Ще се оженим, след като сезона свърши.
– Надявам се, че ще имам нов пръстен, който да добавя към колекцията си, преди ние с Моника да получим сватбените си халки – каза Велкро и намигна, очевидно намеквайки за още един пръстен за Супербоул.
– Това би било невероятно – отвърна Фейт. – Между другото, благодаря ти, че се намеси така. Наистина оценявам това.
– Да – съгласи се Чейс. – Благодаря, Вел.
Велкро Джоунс вдигна рамене.
– Това не е нищо, деца. Трябва да се опитаме да предпазим този отбор от взрив. Би трябвало да сме развълнувани, защото това може да е нашата година, в която да блеснем, но вместо това имаме само драма и нелепост.
Моника поклати глава и погледна Фейт.
– Предполага се, че са професионалисти, знаеш ли? Но истината е, че са просто група малки момчета.
Чейс се засмя.
– Тя казва истината.
– Това е така – каза Велкро. – Имате ли нещо против да седнем с вас за малко?
– Би било чудесно – каза Фейт, облекчена, че някой е приятелски настроен за разнообразие.
Всички седнаха заедно и продължиха да се хранят, като изглеждаше, че цялото напрежение е напуснало ресторанта. Останалата част от екипа отново говореше, смееше се, беше ангажирана в собствените си светове и никой вече не ги гледаше.
Фейт откри, че веднага е харесала Велкро Джоунс и годеницата му Моника. Моника беше ярка, мила и красива – много рядка комбинация.
Докато двамата си говореха, Фейт се замисли доста изненадващо.
Мисля, че бих искала да станем приятели.
Докато Фейт и Моника говореха за неща като това от къде е всяка от тях – Моника е родом от Ню Йорк, но през по-голямата част от живота си е живяла в Атланта, преди да срещне Велкро и да дойде с него в Нова Англия – Фейс и Велкро говореха само за мача в Маями на следващия ден.
Към края на храненето треньора Хюго и няколко души от персонала му влязоха в стаята и направиха обиколка, като разговаряха с играчите и разрошваха косите на децата, разказваха вицове и по принцип звучаха оптимистично.
Когато треньора Хюго стигна до масата им, той погледна одобрително Чейс и Велкро.
– Радвам се, че сте се присъединили – каза той на Фейт, но тя знаеше, че той наистина е имал предвид коментара си за Чейс.
– Храната е прекрасна. Както и компанията – добави тя и се усмихна на Моника, която се изчерви.
– Това момиче е твърде сладко за собственото си добро, треньор – каза Моника.
– Какво вижда в Уинтърс, това е моя въпрос? – Отвърна грубо треньор Хюго, но намигна лукаво, за да покаже, че иска да се помайтапи.
– Любовта наистина е сляпа – каза Велкро.
Чейс хвана ръката на Фейт и я стрелна с поглед, който много приличаше на благодарност. Сърцето ѝ се стопли, като знаеше, че е допринесла по някакъв малък начин нещата да се подобрят за него.
Треньорът Хюго удари силно шамар на Чейс по гърба, след което продължи и не след дълго напусна ресторанта.
Когато Моника и Велкро станаха и започнаха да си тръгват от масата, Моника се обърна.
– Хей – каза тя, сякаш току-що и беше хрумнала някаква идея. – Искате ли двамата да пийнете с нас малко по-късно?
Чейс въздъхна.
– Наистина не мога да пия в нощта преди мача.
– Хайде – подсмръкна Велкро. – Не ми говори такива глупости.
Фейт стисна ръката му.
– Звучи прекрасно – каза тя.
Чейс я погледна, сякаш се опитваше да прочете мислите ѝ. Тя отново стисна ръката му. Това беше възможност да си създаде съюзник в екипа му и тя не искаше той да отхвърли предложението.
– Предполагам, че ще се съглася да се видим – каза Чейс и най-накрая се предаде. – Защо не се отбиете в нашата стая? – Той им каза номера на стаята, а после Велкро каза, че ще дойдат след малко.
След като Велкро и годеницата му напуснаха ресторанта, Чейс се обърна към Фейт.
– Винаги можем да дадем извинение и да отменим – каза ѝ той.
– Да го отменим? Защо? – Попита Фейт.
– Не знам – каза Чейс, като се намръщи малко.
– Не харесваш ли Велкро? – Попита тя.
– Харесвам го, но не му се доверявам.
– Не знам дали се доверяваш на някого – отвърна Фейт.
Чейс я погали за кратко по бузата.
– Аз се доверявам на теб.
– Вярваш ли в това?
– Да. – Той я погледна, предизвиквайки я да му противоречи.
Тя просто отново хвана ръката му и разтри дланта му с върховете на пръстите си.
– Харесвам ги – каза тя. – И той беше единствения, който дори се опита да бъде приятелски настроен. Не мислиш ли, че това си струва нещо?
– Да – каза Чейс и кимна. – И той е ветеран, когото целия екип уважава. Но се чудя дали не е просто мил, за да се опита да изиграе ролята на капитан на отбора.
– На кого му пука, ако това е причината?
– Защото – каза и Чейс и челюстта му се закова. – Това е фалшиво. Не искам някакъв пич да се прави на мой приятел, защото го смята за част от длъжностната си характеристика.
Фейт разбра.
– Все още мисля, че трябва да опитаме. Може би той наистина ще те хареса, ако те опознае.
Чейс издиша въздух.
– Е, аз съм много симпатичен. Имаш добра гледна точка. – Усмихна и се той.
Тя се усмихна в отговор и погледна в красивите очи на Чейс.
– Опитай се да се довериш на някой друг – каза му тя. – Това е добре за душата.