***
Беше странно да се върнеш отново в дома на Чейс в Бийкън Хил. Докато той я водеше вътре, тя огледа познатата обстановка и си напомни, че това е истинско.
Била си тук и преди. И е било много забавно.
Това я накара да се усмихне с широка усмивка.
– Какво е толкова смешно? – Попита я Чейс, като я погледна, докато отиваше към хладилника.
– Нищо – отвърна тя, а бузите ѝ вече пламтяха от смущение заради това, което си беше спомнила.
– Искаш ли бира? Аз ще пия една – каза и той, като извади бутилка „Будвайзер“ от хладилника от неръждаема стомана.
– Разбира се, защо не? – Каза тя, съгласявайки се да свие рамене. В този момент всякаква съпротива, която можеше да изпитва, за да направи това отново, беше изчезнала.
Уволниха ме, вероятно скоро ще остана без дом. Но точно сега няма друго място, където бих предпочела да бъда.
Тя се засмя малко на тази мисъл и когато Чейс се приближи с бутилката бира, я изгледа с недоумяващ поглед.
– Хайде, Фейт. Пени за мислите ти.
Тя взе леденостудената бира и отпи от нея, като отбеляза, че вкуса ѝ е гладък и добър.
– Мислех си, че нямам нищо против да бъда уволнена точно сега.
Чейс се усмихна, като отпи дълга глътка от бутилката си, и я погледна, докато го правеше. Преглътна и кимна.
– Не можех да спра да мисля за теб – каза и той. Усмивката му избледня, когато застана пред нея, а огромното му мъжко присъствие едновременно я плашеше и вълнуваше.
– Не съм сигурна, че ти вярвам – каза тя. – Можеше поне да ми изпратиш съобщение след последния път, когато се видяхме.
Той отпи още една глътка от бирата си.
– Истината е, че – каза той и въздъхна – се надявах да забравя за теб, Фейт.
– Защо?
– Защото в момента нямам нужда от повече усложнения в живота си. Опитвам се да запазя нещата прости.
Тя го гледаше как се разхожда пред масата – масата, на която я беше чукал с такава сила последния път, когато бяха заедно. Зърната ѝ настръхнаха само при спомена за това.
– Не искам да усложнявам живота ти, Чейс.
Дали това беше вярно? Може би тя наистина искаше да го усложни. Ако искаше нещо, то беше да бъде част от неговия свят, от мислите му, да бъде едно от малкото неща, за които той наистина се грижеше така, както се грижеше за футбола.
– Може и да не искаш, но жените винаги усложняват нещата. – Той я погледна, предизвиквайки я да отрече.
– Ами ако аз си заслужавам? – Попита тя.
Ноздрите му се разшириха.
– Ами ако аз не си?
– Не съм сигурна какво те кара да кажеш това.
– Защото знам кой съм. Ти не знаеш нищо за живота ми и за нещата, с които се занимавам.
– Но можеш да опиташ да ми се довериш достатъчно, за да ми кажеш няколко неща – предложи тя.
– Не знам за това. – Той изведнъж остави бирата си, а след това издърпа суичъра си през главата, като го пусна на един от столовете с твърди облегалки. Сега беше с тясна, изтъркана бяла тениска, която показваше ръцете му, гърдите му и тя можеше да види татуировките дори през тънката материя – засега само слаби сенки.
Фейт едва издържаше да го погледне, без да почувства, че я обзема нуждата от него, отчаянието за него. Не искаше той да го усети, затова се обърна и отиде до кожения диван, падна в него и отпи от бирата си.
С ъгъла на окото си го видя да върви към нея.
– По време на мача с „Грийн Бей“ бях навън и ме ритаха по задника – каза той, сякаш тя беше попитала за това и той едва сега ѝ отговаряше. – Тези шибани животни ме блъскаха от всички страни. И знаеш ли какво си мислех през най-лошото време?
Тя най-сетне вдигна очи от бирата си, като се насили да срещне очите му, макар че от това я заболяха гърдите и корема ѝ се напълни с пеперуди.
– Какво си мислеше? – Каза тя.
Той не прекъсваше визуалния си контакт с нея, докато отговаряше.
– Помислих си, че просто искам да се прибера вкъщи и там да ме чака Фейт. Искам да кажа: Майната му на този луд спорт, майната му на всички хора, които се опитват да ми вземат нещо, на всички хора, които искат нещо от мен – и да отида и да бъда с единствения човек, който изглежда наистина иска да ми даде нещо.
Очите му бяха толкова втренчени в нея, докато стоеше там, най-зашеметяващия физически мъж, когото беше виждала през живота си. А той гледаше само нея и току-що ѝ беше казал неща, които не можеха да бъдат истина. Сигурно е било сън, или пък тя наистина е луда и се слюноотделя в някоя лудница в момента, имайки халюцинация за най-известния футболист в света, който ѝ е казал тези неща.
– Дори не знам какво да кажа – изпъшка накрая тя.
– Не е нужно да казваш нищо.
– Просто съм объркана.
– Това нещо с теб не би трябвало да е сложно – каза той.
– Значи това е нещо? – Каза тя, като повдигна вежда. – Какво нещо е това?
– Не знам – каза той. И тогава се премести на дивана и седна до нея, а тя се плъзна, за да му направи място.
Масивното му тяло заемаше почти всеки свободен сантиметър, а краката му докосваха нейните. Тя усети как кожата ѝ се напуква на пух и прах, когато той осъществи физически контакт.
– Чувствам се така, сякаш може би си губя ума – призна Фейт и се засмя малко.
– Защо?
– Това просто изглежда нереално. Имам предвид, че ти си ти.
– Когато за последно проверих бях – усмихна се той и очите му се впиха в нейните, когато тя отвърна поглед.
– А аз съм просто някакво средностатистическо момиче. Не знам защо си с мен.
– Не казвай това – каза ѝ той, протегна ръка и докосна нежно лицето ѝ, карайки я да го погледне отново. Ръката му беше толкова голяма, че тя дори не можеше да си представи как той може да я докосва толкова нежно, толкова мило.
– Лошо ли е, че вече ме е грижа за теб, когато дори почти не се познаваме? – Попита го тя, като най-накрая срещна погледа му.
– Харесва ми, че изобщо ми казваш това – каза ѝ той, като се плъзна по-близо. Ръката му се спусна към крака ѝ и се плъзна нагоре-надолу по бедрото ѝ. – Кажи го още веднъж.
– Какво? Че ме е грижа за теб ли?
– Да – каза той. – Кажи го още веднъж.
Тя се усмихна и се изчерви.
– Грижа ме е за теб.
Той се придвижи напред, навеждайки се към нея.