***
Върнаха се обратно в стаята и се приготвиха за Моника и Велкро.
Чейс беше облечен с риза с копчета и тъмен панталон, а ризата беше разкопчана с няколко копчета, което разкриваше широката площ на горната част на гърдите му. Ризата се простираше по раменете му и беше стегната по силно мускулестите бицепси и предмишници, до степен, в която Фейт можеше да види разрезите на мускулатурата му.
Фейт беше облечена с пола, токчета и бяла блуза. Тя нанесе последните щрихи от грима си и след това влезе в салона, където Чейс стоеше до прозореца, държеше бутилка вода и гледаше към стадиона.
Тя се приближи зад него.
– Мислиш ли за утрешния ден? – Попита тя колебливо.
Той сви рамене.
– Маями не е шега. Имат една от най-добрите защити в лигата – може би най-добрата.
– Ще се справиш чудесно. Знам го.
Той кимна, но не изглеждаше трогнат от убеждението ѝ.
– Толкова много хора искат да ме видят как се провалям – каза той, гласа му беше почти монотонен, сякаш беше в транс. – Понякога се чудя какво получават хората от това. Да видят как някой се проваля. Защо им харесва това?
– Защото – каза му Фейт – това ги кара да се чувстват по-добре за собствените си провали.
Той я погледна през рамо.
– Доста умно, момиче. Много умно. – Обърна се обратно към прозореца. – Не знам. Може би просто съм в странно настроение. Но точно сега всичко това изглежда толкова безсмислено.
– Играта?
– Група възрастни мъже тичат наоколо в костюми, с глупави протектори и каски, блъскат се един в друг, получават милиони, а хората се радват по трибуните. – Той поклати глава. – Нямаше да изглежда истинско, ако не го живеех.
– Мислех, че обичаш футбола.
– Понякога го обичам – каза той. – Друг път го мразя.
Тя отпусна ръце към гърба му и ги плъзна около талията му.
– След мача нещата ще са различни.
– Да, сигурен съм, че ще е така. – Той се обърна бавно, докато се озова с лице към нея, а после Чейс се наведе и я целуна толкова нежно.
Устните им се задържаха така дълго време.
Изведнъж на вратата се почука, а след това отвън в коридора се чу смях.
Чейс се изправи, отиде до вратата и я отвори. Моника и Велкро влязоха, смеейки се, носейки бутилки вино.
– Какво сте правили тук? – Каза Велкро, сочейки към Чейс.
– Нали се закачахте, брато? Можеш да ми кажеш.
– Майната му – каза Чейс, но се усмихваше.
Моника прегърна силно Фейт, а след това вдигна бутилката нагоре.
– Идваме с подаръци. Сега просто трябва да пуснем някаква музика тук. Малко е сухо, разбираш ли?
Фейт се засмя и включи телевизора, като намери музикалните станции и го пусна на един поп канал.
Докато музиката се носеше из стаята, Моника и Велкро наляха вино в чаши и ги подадоха на Фейт и Чейс.
Чейс протегна ръка и се опита да откаже.
– Пич – каза Велкро, като изглеждаше свиреп – никога преди не сме излизали. И никога повече няма да се срещаме, ако се държиш като някакъв шибан хорист. Ще изпием по едно-две питиета и ще си прекараме приятно? Добре?
Фейт установи, че започва да се притеснява. Чейс изучаваше лицето на съотборника си и не се усмихваше.
Велкро го гледаше в очите и напрежението се покачваше, докато Велкро протягаше чашата с червено вино към Чейс.
Това беше като маслинова клонка и Фейт знаеше, че ако Чейс откаже, вечерта ще бъде провалена.
Моника я погледна разтревожено, сякаш искаше да я помоли да направи нещо.
– О, аз ще го изпия – каза Фейт и се канеше да вземе чашата от ръката на Велкро.
Но Чейс я взе пръв и отпи голяма глътка.
– Майната му – каза той. – Аз съм голямо момче, мога да съм умерен.
– Да! – Изкрещя Велкро, вдигна чашата си и се засмя с онзи дълбок баритонов глас, който беше толкова заразителен.
Моника и Фейт също избухнаха в облекчен смях. Фейт взе друга чаша и я чукна с новата си приятелка.
Изглежда, че ги свързва някаква негласна връзка, реши Фейт. Беше странно, когато срещнеш някого и просто имаш мигновена връзка – сякаш се познавате от цяла вечност.
Фейт откри, че има това усещане и при Моника, тъй като двете веднага започнаха да си говорят и да се смеят като стари приятелки.
Моника започна да разказва на Фейт за съпругите и приятелките на другите играчи и за това колко глупави са всички тези драми и спорове.
– Не мога да се понасям с повечето от тях, но трябва да се опитам да положа усилия заради Вел – каза тя, като направи жест към годеника си.
Велкро Джоунс и Чейс пиеха до прозореца и разговаряха, навели глави близо една до друга. Чейс кимна, а след това издаде гръмогласен смях, който прозвуча толкова искрено, че шокира Фейт.
– Не мога да повярвам, че току-що го чух да се смее така – каза тихо Фейт. – Откакто сме тук, той е в напрегнато настроение.
– Това е Вел – каза Моника и поклати глава с възхищение. – Ето защо той е лидер. Той не е най-големия или най-силния, а и е по-възрастен от повечето от тези момчета. Той е от друго време, от друга епоха. Той вярва, че трябва да кара хората да се чувстват добре.
– И всички го обичат за това – каза Фейт, отпивайки от виното си.
Моника наклони глава.
– Те го уважават, защото е преминал през всичко това. Но освен това той просто обича хората. И сякаш умее да разхлабва всички, да ги кара да се отпуснат. Ето защо го обичам.
Фейт наблюдаваше как Моника се взира в годеника си и се усмихна, оценявайки очевидната грижа, която тя проявяваше към Велкро.
Чейс все още се усмихваше и макар Фейт да не знаеше защо, я развълнува факта, че е установил някаква връзка с някого от екипа. Мразеше да си мисли, че е толкова сам, когато всички са против него.
– Трудно ли е да гледаш мачовете, да виждаш как Вел бива удрян и блъскан? – Попита Фейт.
Усмивката на Моника угасна на устните ѝ. Тя изучаваше чашата си с вино.
– Играта е трудна – каза тя. – Тя прави нещо с тях. Тя… променя хората.
– Как така?
– Жестока е – каза тя и вдигна поглед, а прекрасните ѝ очи се втренчиха във Фейт, като погледа ѝ изведнъж стана проницателен и почти гневен.
Фейт усети как през нея преминава загадъчна тръпка.
– Но те знаят как да се справят с нея – каза тя, сякаш се защитаваше срещу твърдението на Моника, че Чейс също може да бъде безвъзвратно променен. – Те играят футбол още от деца.
– Това е различно – каза и Моник. – Това не е футбол в гимназията или дори в колежа. Искам да кажа, не ме разбирай погрешно. Обичам играта и виждам, че това е неговата страст, това е неговата дарба. Но има цена, скъпа. Никога не позволявайте да ти кажат, че не заслужават милионите, които печелят. Всяка стотинка от тези пари е спечелена с кръв и сълзи.
В този момент Чейс грабна кутия с кърпички от една от масите и Велкро се затича през стаята, преструвайки се, че изпълнява пас, сякаш е на футболното игрище.
Чейс подхвърли кутията с кърпички във висока дъга и Велкро изтича почти до вратата на стаята, с една протегната ръка, като се обърна да погледне назад през рамо, докато кърпичките летяха към него.