***
– Знаех си, че това е грешка – каза той.
– Просто не разбирам какво се е случило.
– Нарекох го лилипут – каза Чейс и се намръщи.
– Може би не е най-добрия ти момент – призна тя.
– Всички се забавлявахме – каза той. – Това беше шега.
Фейт се замисли за това, пресъздавайки случката в съзнанието си.
– Не мисля, че точно това го разстрои толкова много.
– Не?
– Не – поклати глава Фейт. – Мисля, че се разстрои, когато Моника те докосна.
– Тя се спъна в мен.
– И тогава тя усети бицепса ти и започна да се кефи на него. – Чейс извъртя очи.
– Сериозно?
– Да, сериозно – каза му Фейт.
Очите на Чейс бяха премрежели, тъй като той се намръщи дълбоко.
– Глупак – прошепна той. – Знаех, че трябваше просто да дойдем тук с теб и да останем сами тази вечер.
– Не, не си направил нищо лошо. – Изведнъж от периферното ѝ зрение вниманието ѝ привлече малък син предмет. Беше заклещен между възглавниците на дивана и тя се пресегна и го вдигна.
– По дяволите, мисля, че това е телефона на Моника.
Чейс се загледа в тавана.
– Чудесно. Ебати страхотното. Дай ми да го видя – каза той.
Тя му подаде телефона.
– Да и го върна ли? – Попита го тя.
– Ще го направя – каза Чейс. – Стаята им е само няколко етажа по-нагоре. Сега ще изтичам дотам – каза той и тръгна към вратата.
– И аз ще дойда – каза Фейт.
– Не – каза и той. – Не ми харесва начина, по който се държи, а и няма да те излагам на опасност.
– Чейс…
Той отвори вратата.
– Ще се върна след две минути. Ще тръгна по стълбите и ще се върна, преди да успееш да щракнеш с пръсти. – И след това тръгна.
Фейт стоеше там, а в стомаха ѝ се настани ужасно усещане за потъващо съмнение.
Тя щракна с пръсти, сама в празната стая.
Загледа се в стаята към полупразните бутилки и чаши с размазано по ръба червило на Моника и няколко смачкани салфетки – изглеждаше като края на някакво малко тъжно парти.
И се чувстваше така.
Някак си от прекрасно прекарване на времето заедно всички се бяха превърнали в тази грозна сцена, която я караше да се чувства мръсна отвътре.
Моника и Велкро изглеждаха толкова мили и бяха единствените, които искаха да се опитат да преодолеят разделението между Чейс и останалите от екипа.
Сега нещата бяха по-лоши от всякога.
Но може би не – помисли си Фейт, докато вдигаше бутилките и ги отнасяше в кухненския бокс, където изхвърли виното в мивката.
Може би когато Чейс отиде горе и ги срещне, за да върне на Моника мобилния ѝ телефон – може би ще си поговорят и ще се засмеят и всичко отново ще бъде наред.
Но беше трудно наистина да си представим това да се случи, не и с оглед на това колко ядосани бяха двамата само преди минути.
Изглежда, че всичко винаги се превръща в мрак – помисли си Фейт, докато продължаваше да чисти. Всичко започва обещаващо, а после някак си се завърта в мрачна уличка. Сякаш Чейс е прокълнат – или може би ние сме прокълнати като двойка.
Сенките се тълпяха в съзнанието ѝ и тя се опита да остане позитивна, но ѝ беше трудно.
Спомняйки си за проникването с взлом по-рано същия ден и за това, че Буги е откраднал пари и отправяше завоалирани заплахи… и клуб „Алфа“, който витаеше на заден план, готов да се нахвърли при всяка възможност.
Тайните на Чейс сякаш се трупаха и кой знаеше докъде ще доведат в крайна сметка?
Как тя и Чейс биха могли някога да оцелеят сред опасностите на неговия сложен живот?
Точно когато обмисляше всичко това, докато оправяше стаята, Чейс отвори вратата и влезе вътре, а след това бързо я затвори и опря едната си ръка на вратата, сякаш се подпираше.
Той е зле – помисли си Фейт, докато тичаше към него.
– Какво става? – Изпъшка тя.
Той поклати глава.
– Нищо – промълви той.
– Чейс – каза тя, като сгъна ръце. В едната си ръка държеше смачкана салфетка. – Какво стана? Кажи ми.
Чейс не се обърна. Все още стоеше с лице към вратата, с наведена глава.
– Беше… беше добре. Върнах телефона. – Най-накрая той се обърна, но не я погледна.
– Изглеждаха ли добре?
– Престани да ми задаваш милион въпроси, Фейт – каза той и мина покрай нея толкова бързо, че тя на практика усети полъха на вятъра, когато мина покрай нея.
– Милион въпроси? Аз просто…
– Знам – каза Чейс и тръгна към спалнята. – Знам, че просто искаш всичко да е наред. Но то не е наред и не мога повече да мисля за тези глупости. – Той продължи към спалнята и Фейт го последва.
– Какво не е наред?
Той се завъртя, а лицето му беше студено и яростно.
– Дори не трябваше да имам този проклет телефон и нямаше да го направя. Ако ти не ме подтикна да бъда приятелски настроен и да изпия няколко питиета – каза той, като я погледна.
– Защо това е лошо? – каза тя. – Защо това е моя грешка? Защото са се напили и не са могли да се справят с алкохола си?
– Да, точно затова – каза той и поклати глава с отвращение.
– Ако нещо се случи…
– Просто спри – каза и Чейс. – Взимам си душ и наистина не искам да говоря за тези глупости. На сутринта имам мач и няма да позволя повече нищо да ми се бърка в главата.
– Това е хубаво. Благодаря, че ме покани! – Извика Фейт след него. – Толкова се радвам, че дойдох!
Той я игнорира, влиза в банята и затръшва вратата.
Фейт усети как вътрешностите ѝ изгарят от гняв.
Кой си мисли, че е той? Защо се държи като такъв кретен?
Беше бясна, но не можеше да направи нищо по въпроса. Беше съвсем очевидно, че нещата не са се развили добре, когато той върна телефона на Моника, но тъй като отказваше да ѝ каже какво се е случило, Фейт беше в неведение.
За пореден път в неведение.
Всичко, което той прави, е да пази тайни.
Може би той просто е такъв, Фейт. Имаш ли нещо против това?
Тя наистина не знаеше. Тя излезе от спалнята и влезе в самотния салон, където седна на дивана и извади телефона си.
В него имаше десетки съобщения от приятели и роднини, които все още не беше прочела. Но по някаква причина от всички, с които можеше да разговаря, искаше да говори само със сестра си.
Фейт се обади на Криси и зачака, седнала на дивана със свити под себе си крака.