***
– Къде си? – Попита веднага сестра ѝ. – Всички са се разтревожили за теб и Чейс Уинтърс.
Фейт въздъхна.
– Успокой се, моля те. Имам нужда да бъдеш просто моя сестра, а не някаква фенка на Чейс Уинтърс.
– О – каза Криси и тонът ѝ се промени. – Добре ли си?
– Не знам – отвърна тя, когато сълзите започнаха да се появяват. Изразът на гняв и почти омраза върху лицето на Чейс преди няколко минути беше толкова грозен.
– Не мисля, че съм добре – прошепна тя и започна да плаче.
– Кажи ми какво не е наред.
– Аз… не съм сигурна. – Думите и мислите се разбъркаха в съзнанието ѝ, докато се опитваше да обясни. – Аз съм с Чейс Уинтърс в един хотел близо до стадиона, защото той има мач утре.
– Ти си с него в момента? – Попита Криси, а гласът ѝ звучеше учудено.
– Той е под душа. Но не това е важното… той просто е ядосан и не знам защо. Не знам какво да правя.
– Той ти е ядосан?
– Да.
Тя започна да ридае, мислейки си за това колко жестоки бяха очите му, колко студен беше гласа му, когато я обвиняваше за начина, по който се държаха съотборника му и Моника.
Криси звучеше изненадващо спокойно.
– Просто ми кажи какво се е случило, Фейт. Всичко ще е наред, обещавам.
А зрелостта на по-малката ѝ сестра накара Фейт да пресуши очите си и да започне да се опитва да разказва историята. Започна с това, че Чейс я покани да остане при него тази вечер, а после обясни за начина, по който съотборниците му се бяха държали на вечеря. И накрая разказа на Криси за пиенето с Моника и Велкро и как всичко е приключило, като Чейс се е върнал в стаята с бясно изражение.
Когато приключи с разказа, Фейт се почувства разтоварена, сякаш току-що беше изповядала греховете си или нещо подобно.
– Уау – каза Криси. – Това са много неща.
Дори не знаеш половината от тях, помисли си Фейт. Но не го каза.
– Какво мислиш за това – каза вместо това Фейт. Тя смътно чуваше звука от душа през стените. Изведнъж си представи Чейс в банята, гол, и ѝ се прииска да се присъедини към него, както бяха правили по-рано през деня.
Но сега той сякаш не искаше да има нищо общо с нея. Вероятно щеше да я изхвърли, ако се опиташе да влезе и да бъде с него.
– Но нали знаеш, че всички двойки понякога спорят – каза и Криси.
– Това беше различно.
– Сигурна ли си?
Фейт се замисли и подсмръкна.
– Сигурна съм. Нещо се е случило и той не искаше да ми каже какво е то. И ме обвини за това. Това не е честно.
– Не, не е честно. Той не бива да се отнася лошо с теб, не ме интересува колко голяма суперзвезда си мисли, че е.
Фейт се усмихна.
– Но той е суперзвезда.
– О, на кого му пука, наистина? – Каза Криси.
Това накара Фейт да се захили.
– На теб ти пука. Мама и татко. На всички, които познавам, им пука, че се срещам с него.
– Е, това е защото този град е шибан и скучен като грях и никой няма какво да прави, освен да си пъха носа в чуждите работи.
– Много ме е грижа за него, Криси – каза Фейт, а усмивката ѝ угасна. – Но той има много багаж.
– Какъв багаж?
Тя се замисли дали да не ѝ каже част от него, но после осъзна, че не може да предаде доверието му по този начин.
– Не мога да навляза в това.
– В опасност ли си? Заплашва ли те той или нещо подобно? – Попита Криси, а тонът ѝ сега звучеше по-загрижено.
– Не, не, това не е нищо, което той ми прави. Той просто има сложно минало и аз се притеснявам, че не можем да се сработим. Всичко между нас е толкова странно и неравностойно. Той е тази огромна звезда и всеки иска да получи част от него, а той не може да се довери на никого. Дори на мен.
– Фейт, ти си най-надеждния човек, когото някога съм срещала – категорично ѝ каза Криси. – Ако Чейс Уинтърс не може да види това, значи не заслужава и секунда от времето ти.
Думите ѝ попаднаха у дома като струя студена вода и Фейт веднага усети как гръбнака ѝ се изправя.
– Вярно е, заслужавам доверие – каза тя.
– Да, по дяволите. А ти си мила и грижовна и очевидно много го харесваш. Той би трябвало да ти целува краката, а не да ти крещи и да те обвинява за проблемите си.
Фейт отново се усмихна.
– Благодаря, сестричке.
– Наистина ли си добре, все пак? Сега се притеснявам.
– Би трябвало аз да се притеснявам за теб – каза Фейт и изведнъж се почувства виновна.
– Защо?
– Защото – каза Фейт, мислейки си за мама и татко и за това какво е да живееш в къщата с тях двамата. – Ти знаеш защо, Криси.
Сестра ѝ изпусна дълбока, почти болезнена въздишка.
– Не се притеснявам за себе си.
– Само обещай, че ще ми съобщиш, ако нещата отново станат наистина лоши.
– Моля те, недей да тръгваш за мен. Вече си достатъчно разстроена заради горещото си, богато и известно гадже спортист.
Фейт се разсмя облекчено и чу как Криси се пропука от другата страна.
Чувстваше се добре, когато просто се смееше на глупава шега, почти както когато бяха по-млади. Седяха на леглото на Фейт и си лакираха ноктите, говореха за някое момче на момента и се кикотеха и смееха, докато мама не трябваше да влезе и да им изкрещи да се успокоят.
Само че сега нещата бяха по-различни, защото Фейт не просто говореше за момчето отдалеч – тя всъщност имаше връзка с него. А той беше богат, известен и трагичен.
Това не беше игра, не беше сън – беше истинско. Твърде реално.
И точно тогава Фейт чу как вратата на душа се отвори и затвори, сякаш Чейс беше приключил с душа си.
– Трябва да тръгвам – каза тихо Фейт.
– Слушай, винаги съм насреща, ако имаш нужда от мен, сестричке. Знаеш това, нали?
– Да, знам го. Обичам те.