***
Спокойствие. Мекотата на дишането му, гърдите му, които се издигаха и спускаха, ръцете му, които я обгръщаха, държейки я в защитната си прегръдка.
Беше като пашкул, като утроба.
Беше всичко, от което някога се е нуждаела, и всичко, което никога не е знаела, че е възможно.
Фейт се усмихна, притисна се по-близо до него, усети мириса му, знаеше, че в този момент е в безопасност и за нея е погрижено.
Чейс Уинтърс, помисли си тя, умът ѝ все още се удивляваше на това, което е възможно, което всъщност се е сбъднало в живота ѝ.
Този мъж беше на кориците на списанията, участваше в реклами и беше гледан и обичан от милиони и милиони хора.
Жените го обожаваха. Той можеше да бъде с всяка – изобщо с всяка. Можеше да спи точно сега с някоя прекрасна филмова звезда, попзвезда или модел.
И все пак той беше тук, в тази стая, с нея и само с нея. Беше ѝ се доверил и сега я държеше, превръщайки Фейт в свой приоритет.
Беше истинска привилегия да си в това положение. И тя се сгуши в топлото му тяло, в мускулестата му прегръдка, и знаеше, че това е правилно.
Как можеше да се чувства толкова добре сега, а в други моменти да е толкова трудно, толкова невъзможно?
Фейт не знаеше, но и не искаше да разваля този момент. В тихата нощна тишина, лежейки преплетена с Чейс, тя имаше усещане за възможност.
Може би някой ден това щеше да е нормално.
Може би някога ще спят така всяка нощ и ще се събуждат всеки ден заедно.
Не, каза си тя. Не можеш да се надяваш, че ще бъдеш с него завинаги.
Мъж като Чейс не може да направи такова нещо. Живот като неговия е повече от сложен и дългосрочна връзка ще бъде невъзможна за него. Той има толкова много възможности, толкова много изкушения и стресове.
Не можеш да се надяваш някога да го имаш до края на живота си. Това би било грешка и ще се подготвиш за огромно разочарование, когато той неизбежно загуби интерес и премине към следващото момиче.
Тя се завъртя към него и наблюдаваше страната на лицето му в профил. Изглеждаше толкова спокоен, толкова уравновесен, толкова съвършен.
Тя целуна гърдите му и той се размърда, въздъхна, а после очите му се отвориха. Когато я видя, първото нещо, което направи, беше да се усмихне.
– Добре ли си? – Каза той.
– Да – кимна тя и отново се приближи към него, докато той я държеше здраво. – В момента съм.
– Остани близо до мен, бебе – каза той, а след това отново се унесе в сън.
Тя затвори очи и си позволи просто да се наслади на това, което се случваше сега, без да се тревожи и безпокои за бъдещето.
Струваше ѝ се, че са минали само няколко секунди и тя се е унесла, само за да се събуди, когато той се отдръпна от нея и седна, прочиствайки гърлото си, като преметна мощните си крака през ръба на леглото.
– Добре ли си? – Промълви тя.
– Време е да ставам – промърмори той.
Тя погледна безсъзнателно към часовника на нощното шкафче и видя, че е малко след пет сутринта.
– Толкова рано?
– Просто се върни да спиш, Фейт. – Той се изправи и се протегна, а тя чу как ставите му пукат и той върти глава напред-назад, сякаш се опитваше да отработи схващанията.
Стори ѝ се, че Чейс ежедневно се подлага на какви ли не издевателства. Животът му се състоеше предимно от това да бъде блъскан от мъже, големи или по-големи от него.
Беше чувала да го сравняват с леко пътнотранспортно произшествие при почти всяка игра. Тези мъже бяха толкова големи и толкова бързи, че удара, който си нанасяха, щеше да се усеща години наред.
Чейс слезе на килима и продължи да изпълнява дълги серии от лицеви опори, коремни преси и разтягания.
В крайна сметка Фейт наистина се унесе отново в сън, защото рутинната му програма продължаваше и продължаваше, и продължаваше. Тя беше успокояваща по свой собствен начин.
Когато се събуди отново, стаята беше празна. Погледна часовника и той показваше седем сутринта. тя стана и изтича в другата стая, почти паникьосана, че той може да я е оставил там.
Вместо това го намери да седи на масата до прозореца и да чете вестник.
Той я погледна.
Тя се усмихна и се засмя малко.
– Ти четеш.
– Какво – мислиш, че съм неграмотен ли?
– Не, аз просто… не знам. Четеш ли спортната страница?
Той направи физиономия.
– Глупости, аз чета само спорт. Аз съм тъп спортист.
– Хайде – засмя се тя. – Просто си помислих…
Той обърна вестника, за да ѝ покаже какво чете. Беше статия за екстремисти, които превземат град в Сирия. Той пусна вестника обратно на масата и взе чашата си.
– Успокояващо е да чета вестника сутрин преди мач. Колкото по-малко е свързано с футбола, толкова по-добре. Направих кафе – каза той, стана и отиде до кухненския бокс. – Ще си долея. Искаш ли малко?
– Разбира се – каза тя, отиде до масата и седна. Тя погледна през прозореца към стадиона.
Сега беше празен, но скоро щеше да бъде пълен до краен предел и Чейс щеше да изнесе представление.
Това разтърси стомаха ѝ и тя почувства пеперуди. Чудеше се колко по-силни трябва да са нервите на Чейс.
Но той не изглеждаше притеснен. Ако не друго, сега изглеждаше по-спокоен.
Наля и на двамата чаши кафе, след което пренесе двете чаши на масата и плъзна едната към нея, преди да седне отново.
– Изглеждаш щастлив – каза тя.
Той сви рамене.
– По-добре е в деня на играта. Искам да го направя, искам да изляза на терена и да си свърша работата.
– Да – каза тя, разбирайки донякъде какво има предвид. Тя вдигна чашата си и отпи от нея. Топлината се разпространи върху стомаха ѝ.
Нещата между тях замълчаха за дълъг момент.
Тя си помисли за това, което се беше случило предишната вечер между тях и Моника и Велкро. Фейт го погледна и се зачуди какво ли се беше случило, когато беше върнал на Моника мобилния ѝ телефон.
Но тя не искаше да пита.
Чейс видя изражението ѝ и се усмихна.
– Изглеждаш потънала в мисли – каза той и повдигна вежда. – Мислиш за това, което направихме снощи преди лягане ли?
Тя се засмя.
– Да – излъга тя.
Той облиза устните си.
– Ако нямах игра, която да играя, щях да го направя отново точно сега, момиче. Повярвай в това.
– Вярвам. – Тя се опита да се усмихне, но се поколеба, когато си помисли за факта, че сега нещо е между тях. Беше излъгала за мислите си, защото се страхуваше да спомене за вчерашната нощ.
Болезнено чувство се промъкна в корема ѝ и не си тръгна.
Имаше ужасното усещане, че каквото и да се беше случило, което Чейс не искаше да обсъжда – това беше само началото.