***
Това е като дежа вю – реши Фейт.
Отново се намираше във ВИП секцията на стадиона, точно както в деня, в който бе срещнала Чейс за първи път.
Само че сега беше тук като негов личен гост, макар че никой около нея не изглеждаше наясно с този факт.
Имаше няколко групи хора, които споделяха ВИП ложата с нея. Изглежда бяха бизнесмени от местни компании, които имаха сезонни билети.
Повечето от тях бяха възбудени и шумни, крещяха разни неща, докато пиеха бира и се целуваха, говореха за играчи и статистики и като че ли от време на време се опитваха да я впечатлят или да привлекат вниманието ѝ.
Но може би само на нея ѝ се струваше, че се опитват да привлекат вниманието ѝ.
Това нямаше значение. Тя не се интересуваше ни най-малко от никого от тях, интересуваше се само от играта и от Чейс.
Играта щеше да започне и тя никога през живота си не беше била толкова нервна за нещо.
Телефонът ѝ иззвъня отново и отново. Беше престанала да си прави труда дори да поглежда мобилния си телефон, защото от рано сутринта хората ѝ пишеха и дори ѝ се обаждаха почти непрекъснато.
СМС-ите бяха от приятели, роднини и хора, с които не беше говорила от месеци или години. Всички те казваха: „Добър вид“, „Кажи на Чейс, че го обичаме“ или „Вярно ли е това, което чух? Ти с Чейс ли си на мача?“ и други подобни неща.
Преди около час баща ѝ се беше обадил, пиян, и беше оставил две дълги и безсмислени гласови съобщения за това колко се е гордял винаги с нея, а в последното беше започнал да ридае. След това се чу как майка ѝ му крещи на заден план и той премина от ридание към крещене на ругатни по адрес на майката на Фейт, а после съобщението прекъсна.
Затова сега тя не обръщаше внимание на постоянно бръмчащия си телефон и предпочиташе да наблюдава терена, докато двата отбора го превземат.
Мъжете около нея вече се радваха и ръкопляскаха.
Някои от тях правеха залози за това колко ярда ще хвърли Чейс и колко сака ще получи Маями.
Знаеше се, разбира се, че Маями има една от най-добрите защити, а с Чейс, който се бе борил в последния мач – някои хора бяха на мнение, че днес ще се справи още по-зле.
Фейт не знаеше отговора. Всичко, което можеше да направи сега, беше да се надява и да се моли и да се опитва да не повърне от нервност.
Маями излезе на терена, за да започне мача с Ню Ингланд, и началния удар беше рутинен – върна се до двадесет и четири ярдовата линия. Чейс и нападението нахлуха на терена, докато цялата арена се разтърсваше от радостни възгласи и ръкопляскания.
От високоговорителите се разнесе музика. Имаше усещането за плейофен мач – настроението беше бурно и развълнувано.
Сключила ръце в молитва, Фейт пое няколко дълбоки вдишвания и се опита да успокои учестеното си дишане. На практика тя се задъхваше от хипервентилация.
Спомни си, че Чейс каза, че иска да излезе на терена и да играе. Беше готов да тръгне. Това е неговото време.
На първото разиграване Чейс подаде на бегач, който измина само няколко ярда.
При второто разиграване Чейс вдигна ръката си, за да хвърли.
– Велкро е отворен! – Извика някой зад гърба ѝ.
Фейт погледна и видя, че Велкро Джоунс наистина е свободен и тича през средата на игрището.
Чейс подкара веднъж, но не пусна топката, а вместо това се измъкна от джоба и се затича за няколко ярда.
Тълпата побесня, като се радваше, защото поне беше спечелил метри.
Срещу Маями това беше по-добре от алтернативата.
При трети даун и четвърти Чейс хвърли къс пас към един от приемниците си и играча успя да получи първи даун, преди да бъде спрян.
Всички празнуваха и Фейт усети как ранните ѝ нерви започват да се успокояват. Чейс изглеждаше уверен и сигурен в себе си, а и все още не беше допуснал грешка.
При следващата серия дауни те пробягаха топката три пъти с известен успех, а след това Чейс хвърли още един къс пас за първи даун.
Хората ликуваха бурно, а Фейт облиза устни, опитвайки се да запази самообладание.
– Уинтърс е силен – повтаряше отново и отново един пиян фен наблизо.
– Уинтърс е толкова силен.
Ню Ингланд тръгнаха по терена, предимно като водеха топката по средата. Чейс се пребори още няколко пъти за къс метър и завърши още няколко паса, като нито един от тях не беше към Велкро.
Някои от феновете започнаха да правят забележки на факта, че най-добрия му приемник на няколко пъти беше открит, а Чейс не беше опитал да му подаде.
Това беше малко необичайно, но само Фейт се досещаше защо може да се случва.
Моля, не – помисли си тя. Не си го изкарвай на него, Чейс. Недей да го правиш – ще навредиш на себе си и на отбора, само за да му докажеш нещо.
Ню Ингланд си проправи път до линията на тридесетте ярда и тогава се случи.
Чейс се отдръпна, за да подаде, а Велкро изпълни дълъг пас надолу по терена.
– Той е открит! – Крещяха хората около нея.
Фейт стисна ръце в юмруци и затвори очи. Дори не можеше да гледа.
Моля, помисли си тя. Моля те, просто му хвърли топката.
И тогава чу как от тълпата се издига огромно разочарование. Фейт отвори очи.
Играта беше приключила, но на големия екран показваха повторението. Чейс беше хвърлил топката над главата на Велкро и извън терена. Дори не беше близо.
Феновете наблизо бяха разярени от това колко силно е пропуснал Чейс, а някои от тях казваха, че се е спънал.
О, Боже – помисли си Фейт и сега се почувства истински отвратена отвътре.
Трябваше да поговоря с него за това тази сутрин. Знаех, че нещо не е наред, но се страхувах да се опитам да го повдигна. А сега виж какво се случва.
Той саботира играта заради някакъв спор. Сериозно ще провали целия си сезон заради една пиянска кавга.
В крайна сметка Ню Ингланд трябваше да се задоволи с гол на терена.
Тълпата ликуваше, но сега атмосферата беше някак приглушена. Феновете в ложата с нея си шушукаха един на друг и тъй като хората пиеха повече, част от враждебността излизаше наяве.
– На този човек му плащат, сякаш е Джо Монтана, а той играе като някакъв треторазряден играч от „Нотр Дам“ – каза някой наблизо.
– Но защо не иска да хвърля към Велкро Джоунс? – Каза някой друг.
– Нали хвърли към него…
– Това ли наричате хвърляне?
И разговора продължи, тъй като Маями излезе на терена в нападение и продължи да изяжда времето, бавно управлявайки топката, получавайки по четири-пет ярда и смилайки защитата на Нова Англия.
В крайна сметка вкараха тъчдаун с пас от пет ярда извън очертанията на вратата и излязоха напред със 7:3.
През второто триместре Чейс и нападението на Нова Англия играха още по-зле. Играта на бегачите започна да отслабва, а когато Чейс хвърляше повече пасове, точността му сякаш се влошаваше.
И разбира се, той не хвърляше към най-добрия си приемник, а публиката сякаш ставаше все по-неспокойна заради това. В различни джобове на стадиона вече се чуваха разпръснати освирквания.
Полувремето завърши при резултат 7:3, тъй като и двата отбора сякаш не успяваха да се разгърнат в атака.
По време на полувремето Фейт напусна ложата и се разходи из дебрите на стадиона, наблюдавайки как феновете се редят на опашка, за да използват тоалетната, да си купят хотдог и кренвирши, пица и бира.
Чувстваше се изгубена, като призрак, леко изтръпнала от всичко това.
Чудеше се какво ли си мисли Чейс в момента, какво ли прави в тази секунда. Какво казваха треньорите на отбора?
Дали Велкро щеше да каже на Чейс да се съвземе и да му хвърли топката?