***
Без да има представа какво може да се случва зад кулисите, Фейт си измисляше всевъзможни странни фантазии.
Но най-много от всичко и се искаше да може да говори с него. Повече от това, тя просто искаше Чейс да е добре.
Дали щеше да се оправи, ако нещата продължаваха по този начин?
Полувремето свърши и тя се върна във ВИП ложата, като се надяваше, че може би нещата ще се променят и първото полувреме ще бъде само лош сън.
Този път „Ню Ингланд“ изрита топката в Маями и Маями направи страхотен пробив назад чак до петдесет ярдовата линия. Феновете на Нова Англия стенеха и се гърчеха отвратено.
Настроението ставаше гадно и това караше Фейт да се изнервя все повече.
Всяко освиркване, всяка обида, хвърлена по посока на Чейс, сякаш я удряше в стомаха, като удар в тялото.
Никой от тези хора не го познаваше и не знаеше през какво е трябвало да премине, за да се озове на това място, където целият свят на практика е против това той да направи нещо в живота си.
Цялото тяло на Фейт беше напрегнато от напрежение и тревога. Тя просто искаше да види как Чейс прави това, на което е способен, и да играе с блясъка, който имаше в себе си.
Маями вкараха дълъг пас и сега водеха с 14:3.
– Майната ти, Уинтърс! – Изкрещя мъжа до нея, когато Чейс и нападението отново излязоха на терена.
Човекът, който току-що беше напсувал Чейс, беше същия, който през първото полувреме повтаряше отново и отново колко силен е Чейс.
Фейт блокира него и всички останали и просто съсредоточи вниманието си върху Чейс. Ти можеш да се справиш – помисли си тя, опитвайки се да му изпрати позитивното си настроение. Знаеш, че това е, за което си създаден. Давай, Чейс. Давай.
И за малко изглеждаше, че той я е чул. Чейс излезе, стреляйки с къси, остри пасове към множество различни играчи (но никога към Велкро).
През това полувреме беше изпълнил почти сто процента от пасовете си и те отново си проправиха път до тридесет ярдовата линия.
Този път те пробягаха топката два пъти и не успяха да стигнат доникъде, а сега имаше трети даун.
Феновете крещяха с максимална сила, а когато топката беше пусната, се получи сбиване и Чейс трябваше да си върне футболната топка от земята, като я загреба в ръцете си, докато защитата на Маями се скупчваше върху него, за да го нападне.
Но по някакъв начин Чейс използва значителните си размери и атлетизъм, за да се освободи от играчите на Маями, които се опитваха да се справят с него, и избяга от джоба си и се спусна по терена.
Между него и гол линията имаше двама играчи на Маями. Обикновено куотърбека би избягал извън пределите на терена, за да не рискува да бъде блъснат силно и да пострада.
Както и да е, Чейс беше направил повече от първи даун и спаси играта.
Но той не избяга от наказателното поле и тълпата изпадна в истерия, когато Чейс се насочи право към защитниците между него и гол линията.
Когато стигна до първия защитник, Чейс се премяташе от една страна на друга, като почти го измъкваше от обувките си. Играчът на Маями се гмурна и Чейс не беше намерен никъде.
– Видяхте ли тази гадост? – Изкрещя някой, като гласът му беше толкова висок, че можеше да е мъж или жена.
Тълпата изрева и Фейт усети как сърцето ѝ се разтуптява.
В ъгълчетата на очите ѝ се появиха сълзи, когато осъзна, че именно на това е способен Чейс – на чист, даден от Бога талант и красота. Да го гледаш по този начин беше все едно да гледаш танцьор или художник, артист.
Да, истински художник.
Но той не беше само художник – беше и боец.
И Чейс показа борбения си дух, когато се изправи лице в лице с последния играч на Маями, който стоеше между него и тъчдауна.
Играчът чакаше на линията на десетте ярда и Чейс нямаше да го излъже.
Чейс дори не си направи труда да се опита да го подмине с хитрост. Вместо това тръгна право към него, свеждайки глава, накланяйки се напред и блъскайки се в по-големия защитник.
Защитникът на Маями се опита да увие ръце около Чейс и да го повали, но Чейс се сниши и го блъсна отново, а защитника падна назад, ръцете му се извиха, докато се блъскаше в тревата.
От публиката се разнесе оглушителен рев, когато Чейс се втурна за тъчдаун, а около Фейт мъжете буквално се прегръщаха, близки до сълзи, вдигаха чаши с бира и вдигаха тостове.
Тя се засмя, когато един непознат я прегърна, облян в бира.
– Видяхте ли този човек?
Тя кимна и се засмя.
– Видях го – призна тя.
И го обичам – искаше да каже на пияния фен, но мъдро си замълча.
Резултатът вече беше 14:10 и Маями водеше, но до края на мача оставаше още много време.
Настроението на всички се беше приповдигнало и изглеждаше почти неизбежно Нова Англия да използва инерцията си и да спечели мача.
Но се случи нещо странно.
Маями пое инициативата и тръгна надолу по терена, изразходвайки ценно време и отбелязвайки още един тъчдаун.
Сега те водеха с 21:10.
Ню Ингланд получиха топката обратно и Чейс хвърли два непълни паса, пренебрегвайки широко отворения Велкро Джоунс, а след това се провалиха и трябваше да изпуснат топката.
През четвъртата четвърт Маями отново отбеляза гол.
Сега мача се превръщаше в разгром и Маями водеше с 28:10. Феновете освиркваха навсякъде и много от тях бяха започнали да се изнизват от стадиона, за да изпреварят трафика.
В известен смисъл това беше бавна, грозна смърт.
Фейт наблюдаваше как въздуха и надеждата бавно напускат феновете на Нова Англия, а стадиона постепенно се изпразва.
Последният пирон в ковчега беше, когато Чейс най-сетне хвърли пас към Велкро надолу по терена, а защитника на Маями лесно прехвана топката и я върна за поредния тъчдаун.
Пасът беше толкова ужасен, че почти изглеждаше така, сякаш Чейс е възнамерявал да го хвърли към другия отбор.
Феновете бяха отвратени, освиркваха бурно „Ню Ингланд“, въздуха миришеше на бира, а по пода имаше само захвърлени програми и смачкани снимки с усмихнатото лице на Чейс, с кратка биография за избор номер едно в драфта.
Мачът почти беше свършил и сега дори феновете във ВИП ложата си събираха нещата и си тръгваха.
Фейт ги наблюдаваше как си тръгват със странно вътрешно чувство. Сякаш искаше да ги помоли да се върнат – това сигурно е било грешка. Някак си Чейс щеше да поправи това, щеше да го направи както трябва.
Но с излизането на всеки един от хората от стаята, на Фейт ѝ стана ясно, че играта наистина е приключила. Беше свършила и беше нещо ужасно за гледане.
Да знаеш какво щеше да каже света за Чейс след това представление, беше физически болезнено.
Тя сложи ръка на челото си, опитвайки се да се успокои.
Части от играта се върнаха в съзнанието ѝ, като видео повторение в ума ѝ.
Чейс отказва да хвърли към Велкро. Чейс хвърля над главата си в ключов момент.
Какво можеше да обясни поведението му? Попита се тя.
Нищо нямаше смисъл.
Сякаш Чейс умишлено саботираше собствената си кариера.
А може би ставаше нещо друго, помисли си Фейт.
През ума ѝ премина смразяваща мисъл.
Ами ако някой е принудил Чейс да хвърли мача – да го загуби умишлено? Това би обяснило защо той продължаваше да прави грешки в ключови моменти.
Само при мисълта за тази идея в стомаха ѝ се появи вълна от гадене.
Тя си помисли за всички пари в дома на Чейс. Помисли си за криминалната му история и за настояването му, че има тъмни тайни, които тя никога няма да разбере.
Фейт избяга от ВИП стаята и отиде в банята, като влезе в кабинката точно навреме, за да повърне в тоалетната.
– О, Боже – промълви тя, след това седна на пода и избърса устата си с парче тоалетна хартия. – О, Боже.
Когато стомахът ѝ се успокои, Фейт си пое малко дъх.
Какво ѝ беше станало, тя наистина не знаеше.
Но знаеше едно нещо. Знаеше, че каквито и тайни да криеше Чейс, те щяха да излязат наяве. И Бог да им е на помощ, защото се страхуваше, че нито тя, нито Чейс ще могат да издържат на студената буря, която се разразяваше по пътя им.