***
Сега той беше по-близо до нея, а гърдите му се издигаха и спускаха бързо.
– Да ти кажа истината? Мислиш, че има някаква голяма тайна? – Той се засмя и погледна към тавана. – Понякога спортистите имат лоша игра.
– Не – отговори тя. – Но това не беше така.
– Сякаш имаш някаква представа – каза той и отново срещна погледа ѝ.
– Знам какво видях там, Чейс. Кажи ми какво наистина се случва.
Той дълго я гледаше и сега челюстта му трепереше от ярост, а очите му бяха болезнени и яростни едновременно.
– Това са глупости. – Той се завъртя, отиде до стената и я удари, като разби в нея парцалива, кръгла дупка.
Мазилката и парчетата боя се разпръснаха навсякъде и на Фейт ѝ се прииска да избяга, но не се затича.
Застана на мястото си.
– Не се опитвай да ме плашиш, като се държиш агресивно, Чейс.
Раменете му моментално се свиха и той наведе глава.
– Господи, аз съм толкова лош, колкото и той.
– Кой е толкова лош?
– Велкро – промълви Чейс.
Знаех, че става дума за Велкро. Не си въобразявах нищо.
– Продължавай – каза тя тихо. – Можеш да ми кажеш.
– Видях нещо, което не трябваше да виждам в хотела снощи, когато отидох да върна проклетия телефон на Моника. – Той се обърна и погледна Фейт, а цвета на лицето му беше станал много блед. – Качих се по стълбите до техния етаж и когато минах покрай асансьора, ги видях… видях го. Велкро, който влачеше тялото ѝ от асансьора и в коридора, а тя беше… беше в безсъзнание.
– Не разбирам – каза Фейт. – Шегуваш ли се?
– Не, не се шегувам – каза и той.
– Защо Велкро е влачил тялото ѝ от асансьора? – Каза тя, а сега лицето ѝ беше маска на отвращение.
– Защото – отвърна Чейс – Велкро я е ударил и тя е загубила съзнание. Няма друга причина, която да е логична. Видях синината на окото ѝ. Тя не е загубила съзнание или нещо подобно.
– О, не – каза Фейт, затвори очи и леко се поколеба. – Това е лошо – прошепна тя.
– Аз и Велкро започнахме да се караме точно там, защото му казах, че няма как да си тръгна, докато не се уверя, че Моника е добре, а той ми каза, че ще набие и моя задник, ако не си гледам работата.
Фейт отвори очи и видя Чейс наново. Той беше смел, а тя толкова малко го беше смятала за такъв, че беше предположила, че поведението му по време на играта се дължи на криминални причини. Вместо това се оказа, че Чейс е бил разстроен заради това, което негов съотборник е направил на една невинна жена.
– Но ти не си се сбил с него, нали? – Попита тя.
– Не – призна Чейс. Очите му бяха отдалечени, докато продължаваше разказа. – Започнахме да се държим шумно и да се бутаме и се появи охраната на хотела. Някои други играчи измъкнаха главите си, за да видят какво става, така че имаше свидетели. След като охраната дойде, Моника дойде в съзнание и изглеждаше добре, така че реших, че ситуацията е безопасна и си тръгнах. Казах на охраната да се свърже с полицията, за да дам показания.
След това Фейт отиде при него и го прегърна с ръце, като притисна бузата си в гърдите му.
– Мисля, че това, което направи, беше невероятно – каза тя – и съжалявам, че се съмнявах в теб.
Той я прегърна в отговор.
– Не трябваше да удрям стената – каза той. – Никога не искам да се страхуваш от мен. Никога не бих те наранил.
– Знам това – каза тя. – Не ме е страх от теб, Чейс. Никой никога не ме е карал да се чувствам толкова сигурна, колкото ти ме караш да се чувствам.
Той погали косата ѝ и целуна върха на главата ѝ, докато мускулестото му, топло тяло я обгръщаше в прегръдката си. – Исках да ти разкажа всичко – каза той – но не исках да те въвличам в прецакания си живот и всички свои проблеми.
– Но сега те са наши проблеми – каза му тя.
Той се отдръпна и я погледна.
– Ти не разбираш какво казваш.
– Да, разбирам. – Тя го погледна с непоколебим поглед. – Наистина разбирам.
– Проблемите ми са по-големи, отколкото дори аз мога да се справя.
– Точно затова се нуждаем един от друг – каза тя. – За да можем да се справяме с нещата заедно, за да не се налага да се справяме сами.
Чейс я погали по бузата и се вгледа с любов в очите ѝ.
– Ти ме караш да искам да бъда по-добър мъж.
– Ти вече си добър мъж – велик мъж – поправи се тя.
– Сега знаеш защо не бих хвърлил пас на онова парче боклук – каза Чейс. – Вече дори не искам да го гледам, а не би трябвало да го правя. Трябва да го отстранят, да го изхвърлят от лигата.
Фейт се замисли и притеснението ѝ започна да расте.
– Полицията никога не се е свързвала с теб по този въпрос?
Той поклати глава и се откъсна от нея.
– Не. – Той се замисли и се засмя безнадеждно. – Знам, че в асансьорите и коридорите има камери, които записват, така че си мислех, че със сигурност ще го видят и ще се справят от хотела – и ще бъдат длъжни да се обадят в полицията. Но никой не се свърза с мен, така че това ме кара да мисля, че полицията никога не е била замесена.
– Е, това не е нормално – каза Фейт, а възмущението ѝ нарасна, когато осъзна какво ѝ казва Чейс. – Не може просто да му се размине. Някой трябва да каже на властите.
Чейс се засмя.
– На властите?
– Да – каза тя с ужас. – На полицията, на НФЛ, на вестниците. Който и да е, на когото трябва да се каже, за да има справедливост за Моника. Той е насилник и трябва да бъде наказан за това, което и е причинил, Чейс.
– Знам – каза Чейс. – Да не мислиш, че не бих искал нищо повече от това да му откъсна главата от раменете? Но тук, при професионалните спортисти, не се работи по този начин. Те са защитени по начин, който дори не можеш да си представиш.
– Това не е правилно и не можем просто да си мълчим.
– Ние? – Каза той недоверчиво.
– Аз също съм замесена – каза тя. – И отказвам да си мълча.
– Не – каза Чейс. – Това не е твоя битка. Тя е моя.
– Какво имаш предвид? Каква битка?
Чейс изглеждаше внезапно решителен и тя видя как колелата в главата му се завъртат.
– Права си, че не мога да си държа устата затворена за това. Ще отида при треньора и ще му кажа какво се е случило снощи. Това трябва да бъде решено и аз ще направя нещо правилно поне веднъж в живота си.
Отиде и си навлече палтото.
Фейт изведнъж осъзна, че сега, когато Чейс правеше това, на което тя се надяваше, да направи, голяма част от нея искаше той да не го прави.
– Ще дойда с теб – каза тя и посегна към чантата си, но Чейс вече клатеше глава в знак на отказ.
– Не можеш да дойдеш – каза и той. – Трябва да се справя с това сам. Може да отнеме известно време и не искам да седиш и да чакаш. Просто почакай тук и аз ще се върна, преди да се усетиш. – Чейс започна да закопчава палтото си.
– Но аз не искам да съм сама тук. Страх ме е – помоли тя.
Той се усмихна, а очите му бяха по-меки, сякаш новата насока бе облекчила донякъде съзнанието му.
– Слушай, висиш тук и се къпеш, четеш, гледаш телевизия и просто се опитай да се отпуснеш. Когато се върна, ще наваксаме изгубеното време. – Фейт кимна нещастно. Той вече ѝ липсваше неистово.
Усетил това, Чейс се върна при нея, хвана я за бедрата и я целуна чувствено, дълго, от което краката ѝ отслабнаха.
– Дръж се здраво, красавице – каза ѝ той и след това напусна апартамента, а Фейт остана в тишината, чудейки се за пореден път в какво се е забъркала.