***
Тя прекарваше възможно най-много време, без да мисли за това какво може да е отнело толкова време на Чейс или какво се е случило, когато той е докладвал на екипа за това, което се е случило между Велкро и Моника в хотела предишната вечер.
Но след като си взе дълга вана, прочете няколко списания, а после излезе и прекара време в разресване на косата си и гледане на телевизия… тишината ставаше потискаща.
Нощта настъпваше и тя му беше писала, за да го попита къде е и колко още ще бъде.
Какво би могло да отнеме толкова време на Чейс? Тя се зачуди и тревогата ѝ се засили.
Ямата в стомаха ѝ ставаше все по-изразена с всяка петнайсетминутна част от времето, която минаваше, без да чуе и дума от Чейс Уинтърс.
Скоро тревогата се превърна в гняв.
Около девет часа вечерта тя получи съобщение от Чейс.
„Завъртя се с няколко неща. Ще се прибера по-късно.“
Фейт му отвърна на SMS-а, като поиска подробности, попита кога точно планира да се върне, каза му, че е трябвало поне да се обади, защото тя се притесняваше.
Но той не отговори на нито един от текстовете ѝ, а когато тя се обади на телефона му, той отиде направо на гласова поща.
Това не ѝ хареса, нито за миг.
Фейт започна да чете всички съобщения, които бяха изпратени на телефона ѝ, откакто играта беше приключила. Много от тях бяха на хора, които познаваше – приятели, които ѝ се извиняваха, казваха ѝ да предаде молитвите им на Чейс и че той ще бъде по-добър в следващата игра.
От текстовете, които повечето хора изпращаха, човек би си помислил, че Чейс е попаднал в някакъв ужасен, обезобразяващ инцидент, а не просто е загубил втория си пореден футболен мач.
Някои хора пишеха и по-неприятни коментари, като изглежда си изкарваха гнева към Чейс върху Фейт.
Дори баща ѝ беше оставил нечетливо, нечленоразделно гласово съобщение, в което ѝ даваше списък с подобрения, които Чейс трябва да направи в движението си, за да реши проблемите си с точността.
Но съобщенията от сестра ѝ бяха тези, които се открояваха. В тези съобщения имаше само загриженост за самата Фейт и малко общо с Чейс.
Може би затова Фейт се оказа, че се обажда на по-малката си сестра, по същия начин, както беше направила предишния ден, когато беше толкова разстроена.
– Мислех за теб – отговори Криси веднага.
– Съжалявам, че не съм ти звъннала досега, но беше лудост – каза Фейт. Тя се беше свила в спалнята с включен телевизор, но с намален звук.
– Разбрах – каза Криси. – Сега по-добре ли си?
– Не знам – каза Фейт и въздъхна от собствената си драматичност. – Не се ли предполага, че аз съм по-голямата, зряла сестра, при която идваш за съвет?
– Очевидно не. – Засмя се Криси.
На заден план от страна на Криси Фейт чу някакви викове, сякаш в далечината.
– Татко пак ли се напи? – Въздъхна Фейт.
– Ами, неделя е и Нова Англия се издъни. Какво мислиш?
– Не му казвай, че говориш по телефона с мен – каза Фейт. – Той продължава да се обажда и да оставя съобщения за нещата, които Чейс трябва да направи, за да стане по-добър играч. Няма да говоря с него, когато е пиян и се държи нелепо.
– Забрави за татко – каза Криси. – Разкажи ми за себе си.
Фейт извъртя очи.
– Откъде да започна?
– Започни от това, което не е наред. Кажи ми истината.
– Истината е, че с Чейс се случват някои лоши неща и аз не знам какво да правя по въпроса. Той всячески се опитва да оправи ситуацията и дори не е по негова вина, но не знам… – Тя се измъкна, мислейки си за това как той е изчезнал и ѝ е писал само веднъж, откакто е заминал да говори с треньора си.
Криси звучеше спокойно, но все пак леко раздразнена.
– Не мога да ти помогна, когато не искаш да ми разкажеш цялата ситуация, Фейт.
– Не мога да ти кажа – призна тя. – Това не е нещо, с което мога да рискувам. Нещата, за които ме осведоми, са много, много лични и сериозни. Някои от тях биха могли да повлияят на кариерата му завинаги.
– Но аз не се притеснявам за него – искам да знам как ти се отразява. – Каза Криси, а гласа ѝ стана по-силен. – Ами на теб?
Фейт се плъзна в леглото, мислейки повече за това.
– В момента ми влияе доста зле. Загубата на Чейс в днешния мач беше само върха на айсберга.
– А нещата, които каза на пресконференцията след това? – Каза Криси. – Хората си мислят, че е полудял.
– Наистина?
– Влез в Twitter или прочети новините за него – каза Криси.
– Не, не мисля, че трябва да го правя. – Но тя вече беше включила канала, на ESPN.
– Не мога да си представя как се справя той или как ти се справяш с това.
– Всъщност не се справям с това. Това е негова битка, която трябва да води, а не моя.
– Но не за дълго – каза и Криси. – Скоро тези неща ще бъдат и на твоите плещи. Ти си неговата приятелка.
По някакъв начин, въпреки че Криси не го казваше като положителна оценка, Фейт все още се вълнуваше от мисълта, че ще бъде приятелка на Чейс. Никога не беше мислила, че това може да ѝ се случи, но ето че се случи.
– Аз съм неговата приятелка, нали?
– Просто ми обещай, че ще бъдеш внимателна. Не можеш да го поправиш, Фейт.
– Знам. Знам, че не мога.
Криси отмина тази точка и те прекараха остатъка от разговора в разговори за Криси и училището и какви са плановете ѝ.
Беше облекчение да забрави за това, че Чейс го няма, и да не знае къде е изчезнал. Беше хубаво да мисли за някой друг, освен за себе си или за мистериозното си гадже, макар и само за няколко мига.