***
Беше късно, когато входната врата се отвори.
Фейт беше задрямала в спалнята и подскочи, когато вратата се отвори със скърцане и тя чу гласове и смях.
Стомахът ѝ веднага се сви и тя изпита силен страх. Някой отново беше нахлул и нямаше къде да избяга. Тя грабна телефона си и видя там текст от Чейс, който беше пропуснала, защото беше заспала.
Ще се прибера след минута.
Беше го изпратил преди около половин час. Все пак това беше малка утеха и тя се ядоса, като си помисли колко безразличен е бил той, когато тя го е чакала цяла нощ, без да има представа къде е.
Гласовете долу ставаха все по-шумни.
– Бебе? – Чу Чейс да крещи, а после този, който беше с него, се разсмя.
Фейт усети как през тялото ѝ преминава поредния изблик на страх и се зачуди защо. Защо се страхуваше, когато знаеше, че Чейс е там долу?
С когото и да беше той – нямаше значение.
Чейс никога не би я наранил и никога не би позволил на никого да я нарани.
Но тя се страхуваше и това я караше да се ядосва още повече.
Тя излезе от спалнята и погледна надолу по стълбите, за да види шок, който почти я накара да се обърне и да избяга.
Буги стоеше там заедно с Чейс и двамата държаха кутии с бира, а очите им бяха кръвясали, сякаш се бяха забавлявали заедно.
– Ето те – каза Чейс гръмко и тя веднага разбра, че той е пиян.
Напомни ѝ за баща ѝ, а това накара стомаха ѝ да се вкисне.
– Ето ме – каза тя, повдигна вежди и сгъна ръце. – Предполагам, че си си помислил, че ще бъда достатъчно глупава, за да те чакам наоколо. Оказа се, че си бил прав.
– Бебе – каза Чейс и протегна ръце. – Не бъди такава.
– О, тя просто е малко ядосана – каза Буги, отпи от кутията си, извади нещо, което приличаше на пура, и я пъхна в ъгълчето на устата си. – Знаеш как се държат жените, когато мъжете им излизат да се забавляват през нощта и ги оставят сами вкъщи.
– Жените? – Каза Фейт с кисел тон. – Ти не знаеш нищо за мен. – Тя се обърна към Чейс, който се усмихваше като провинил се тийнейджър. – И ти го доведе в къщата след това, което направи… човека нахлу и те ограби.
– Казах ти, че е сложно – каза Чейс, докато се качваше по стълбите. – Не се ядосвай. Позволи ми да ти обясня. – Гласът му беше плътен, а думите му – леко нечленоразделни. Очите му бяха стъклени.
На първия етаж под тях Буги запалваше пурата си със синя запалка и с усмивка дърпаше от нея.
Фейт се обърна и тръгна нагоре по стълбите, далеч от Чейс – и Буги издуха голям шлейф дим нагоре, докато напускаше района.
Преди да се усети, Чейс я настигна. Не трябваше да се изненадва. Той се движеше лесно с пет пъти по-висока скорост от нейната, без дори да се опитва.
– Наистина ли си ми ядосана? – Попита той, сякаш беше шокиран.
– Да – каза му тя. – Но не искам да говоря за това точно сега. Не и с Буги там долу. Не мога да повярвам, че си го довел в къщата – особено когато аз съм тук! – Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Момиченце – каза Чейс и се опита да я погали по бузата.
Тя се отдръпна една крачка назад.
– Недей. Не ме докосвай.
Чейс въздъхна и извъртя очи.
– Буги не е толкова лош – каза той, докато Фейт влизаше в спалнята. Тя се опита да затвори вратата пред него, но той лесно я бутна.
– Просто ме остави на мира – каза тя. – Моля те, просто ме остави на мира, Чейс.
– Слушай – каза Чейс. – Ще слушаш ли, Фейт?
– Не, няма да слушам. Не искам да говоря с теб, когато си в това състояние.
– Какъв?
– Пиян.
Чейс отметна глава назад и се засмя.
– Не съм пиян, момиченце.
– Не ме наричай момиченце. Просто си върви. Или още по-добре, аз ще си тръгна. – Тя започна да минава покрай него и той я хвана за ръката – не силно, а достатъчно, за да спре движението ѝ.
– Държиш се нелепо – каза и той. – Буги и аз…
– Престани да се опитваш да ми говориш за Буги! Не ми пука за него. Разбираш ли? – Тя го погледна и цялото ѝ тяло беше като ледено, толкова беше ядосана.
Очите му станаха изненадани и наранени, когато видя изражението ѝ.
– Добре – промълви той. – Аз и Буги излизаме. Ти можеш да правиш каквото си искаш. – Чейс се обърна и напусна стаята набързо.
Фейт започна да плаче тихо, докато чуваше стъпките му, които се насочваха към долния етаж, а след това гласа му и този на Буги, които се смесваха. Отначало тя не можа да чуе какво се говори. Но след това гласа на Буги стана по-силен.
– По дяволите, момче – трябва да се овладееш и да контролираш кучката си! Знаеш това, нали?
– Хайде, Буги. Хайде да вървим – каза Чейс, като пренебрегна коментара му.
– Вземи си една тупалка, момче.
– Не мога да го направя, Бугс. Тест за наркотици.
– Майната и на тази глупост – изръмжа Буги, когато входната врата се отвори със скърцане. – Ще ти направя чиста проба за уриниране, мамка му.
– Каквото кажеш – засмя се Чейс, но гласът му не звучеше много щастливо.
И тогава двамата излязоха от апартамента, а вратата се затвори с трясък. Фейт се стресна малко, а след това продължи да плаче, сама в спалнята.
Не мога да му повярвам – помисли си тя.
Той не се интересува от никого, освен от себе си.