***
– Собственикът на отбора ми и треньора ми дадоха да разбера, че ако отида да кажа на някого – на полицаите, на медиите, дори да се изповядам на свещеника си – ще ме погнат. Ще пуснат на свобода цялата мръсотия, която имат за мен, и докато приключат с мен, ще бъда по-голяма история от Велкро. Така че в крайна сметка те ме държат за топките и го знаят.
– Те просто се опитват да те сплашат – каза тя, но в сърцето си знаеше, че вероятно става дума за нещо повече от сплашване. Те нямаше да позволят на Чейс Уинтърс да се измъкне от това да развява мръсното им бельо публично.
– Продължаваха да говорят как не искаме да хвърляме черно петно на лигата, че трябва да го запазим в тайна, да оставим отбора да се справи вътрешно. Треньорът продължаваше да ми повтаря, че Велкро ще получи помощ от, съветници – все глупости.
– О, Чейс – каза тя, като сега го съжаляваше, въпреки себе си. Той изглеждаше толкова съкрушен и крехък. Голямото му, мускулесто тяло сякаш не беше достатъчно, за да го предпази от опустошенията на този студен, твърд свят, в който живееше.
– Свърши се – каза той. – Затова го оставих да си отиде.
– А какво да кажем за видеозаписа от асансьора и коридора на хотела? Ами охраната на хотела и това, което е видяла? – Попита Фейт, чувствайки, че трябва да има някакъв начин да го подобри, да докаже на Чейс, че не е загубил битката толкова скоро.
Но той само се засмя безнадеждно.
– Споменах всичко това и господин Столсуърт ми каза, че са проверили в хотела и камерите са се повредили по някакъв начин в този период от време. Каза ми, че е имало някаква неизправност и те не са записали нищо – какво съвпадение – но ме увери, че екипа разследва инцидента.
Фейт отиде и седна на дивана до него. Тя сложи ръка на рамото му – мускулите му се чувстваха напрегнати като навито парче стомана.
– Значи отричат всичко – каза тя. – Това ли е?
– Така правят, Фейт. – Той обърна глава и срещна погледа ѝ. – Така постъпиха с мен и така ще постъпят с всички свои звездни спортисти. Те не могат да си позволят обществеността и медиите да узнаят истината за лигата и за това, че тя е заразена с престъпници. Тогава хората може би няма да искат да плащат големи пари, за да ни гледат как тичаме, хвърляме топки и празнуваме в крайната зона като пораснали деца.
Очите му изглеждаха кръвясали, стъклени и изморени от всичко, което бе видял в живота си – да не говорим за последните двадесет и четири часа.
Фейт се чувстваше ужасно, а и беше безполезна, защото не знаеше какво да каже или как да му помогне. Целият ѝ гняв се беше разсеял. Чувстваше се само унила, потисната и леко уплашена за бъдещето.
– Поне си опитал – каза тя накрая, но коментара ѝ се стори неубедителен след всичко, което се бе случило между тях.
– Опитах и се провалих, както обикновено – каза той и се облегна назад на възглавниците на дивана. – И единственото нещо, което трябваше да направя правилно – провалих и него. – Той я погледна с тъмните си очи и тя видя болката му, сякаш увеличена. – Трябваше да се върна вкъщи, да ти разкажа всичко и да бъда с теб.
– Бих искала да ми имаше достатъчно доверие, за да го направиш – каза му тя. – Вместо това ти просто не ми каза нищо. Остави ме сама.
– Не можех да се изправя пред теб.
– Защо? Какво толкова лошо имаше в това да се върнеш у дома при мен?
– Ти ме познаваш. – Той се усмихна и този път това беше истинска усмивка. – Да те погледна в очите и да ти кажа, че отново съм се провалил, беше твърде много, за да го понеса. Просто не можех да го направя.
– Значи предпочиташ да се срещаш с този задник, Буги?
– Буги е безопасен, защото не се притеснявам, че ще ми потърси сметка за каквото и да било.
В отговор Фейт се усмихна тъжно.
– Знаеше, че ще видя колко много те боли.
Чейс кимна.
– Предполагам, че в края на краищата – аз съм просто страхливец. Голям як футболист, който не иска да погледне приятелката си в лицето и да признае, че се е предал, защото е защитавал собствения си задник.
Тя се протегна и сложи ръка върху ръката му.
– Ти не си страхливец. Ти си един от най-смелите хора, които познавам.
– Не вярвай на шумотевицата.
– Чейс – каза тя и поклати глава. – Това е трудна ситуация, в която си попаднал. Всеки би се обезсърчил.
– А най-лошото е, че знам през какво преминава Моника. Гледах как майка ми е блъскана от различни мъже, когато растях. Докато един ден тя си отиде, защото едно от тези момчета я уби.
Цялото му тяло се разтресе, той си пое дъх и сякаш почти рухна в себе си.
– Ти си просто човек – каза Фейт и погали ръката му. – Ти не си свръхчовек. Не можеш да се справиш със света.
– Аз губя игрите, губя всяка битка. А сега на всичкото отгоре губя и теб. А ти си единственият човек, за когото ме е грижа. – Той я погледна в очите. – Само ти, Фейт.
Тя се усмихна, а другата ѝ ръка се протегна нагоре и нежно докосна челото му близо до прореза при линията на косата му.
– Разкажи ми за тази порезна рана, която имаш – каза тя, като не докосна съвсем кървавия струпей, който се образуваше върху прясната рана.
Чейс се засмя.
– За това е виновен Буги.
– Той ти е направил това?
– Не, не го е направил той. Но вината е негова, защото си пусна устата – както обикновено. – Чейс обърна тялото си с лице към нея и сложи ръка на крака ѝ, а другата си ръка преметна през страната на дивана.
– И кой те нарани?
– О, около шест или осем момчета – каза Чейс и се усмихна гордо.
– Сериозно ли?
Той кимна.
– Отидохме в един клуб в града и изпихме доста – и двамата бяхме напушени. Буги беше напушен до козирката от цигарата, която изпуши по пътя. И към края на вечерта започна да чурулика по някакви момчета, а те бяха много повече от нас. И все пак – каза Чейс, а ръката му се плъзгаше нагоре-надолу по бедрото ѝ, докато говореше – цялото нещо сякаш отмина. Групата момчета напусна клуба, а ние останахме наоколо за известно време. Но когато си тръгнахме, момчетата ни чакаха отвън. Буги побърза да избяга и ме остави да се оправям сам.
– Искаш да ми кажеш, че са били осем срещу един? – Попита Фейт, а сърцето ѝ леко се разтуптя при мисълта, че Чейс се бори сам с осем мъже на улицата. – Можеше да те убият.
Той махна с ръка, сякаш беше невъзможно някой наистина да го нарани.
– Те бяха просто някакви градски хиксчета. Изблъсках няколко от тях – но после един пич разби бирена бутилка по главата ми и така получих тази рана. Когато ме удари с бутилката, аз се ядосах и те се разпръснаха бързо. – Той се засмя при мисълта за това.
– Обещай ми, че никога повече няма да направиш подобно нещо – каза Фейт.
Усмивката му избледня.
– Ако останеш с мен и ми дадеш още един шанс, никога няма да отида никъде без теб.
Тя въздъхна, но истината беше, че той отново я беше спечелил. Тя просто не можеше да се насили да се откаже от него, независимо какво щеше да направи.
– Разбира се, че ще остана, Чейс.
Той се наведе и доближи устните си до нейните, а очите му се взираха в нейните.
– Никога не съм искал да те въвличам във всичко това – каза ѝ той. – Но сякаш не мога да си помогна. Просто искам да знаеш истината… за всичко.
Тогава тя му позволи да я целуне, а устните му бяха като изгарящ горещ огън и тя не можеше да повярва колко силно го искаше.
Тялото ѝ беше роб на начина, по който той я караше да се чувства. Всяко негово докосване предизвикваше толкова много удоволствие, толкова много желание и скоро той разкопча блузата ѝ и я свали от раменете ѝ.
Чейс я целуна, езикът му се вмъкна в устата ѝ, а тя го засмука и пожела да е неговия член. Искаше да усети всичко, точно сега, да усети всичко от него.
Беше лудост.
Всичко с Чейс беше много интензивно, като акция, която тя не можеше да спре да гледа.
Само че сега аз съм част от него заедно с него, помисли си тя. Аз съм на въжето, опитвам се да балансирам и знам, че една грешна стъпка и съм загинала.
Въпреки опасността – или може би заради нея – тя искаше да преживее Чейс Уинтърс точно сега, сякаш това можеше да е последния път. Искаше да се изгуби в този момент с него и да забрави всичко останало.