***
След това те отидоха да се изкъпят заедно в банята.
Бяха като двойка тийнейджъри, смееха се и се кикотеха, напълно спокойни един за друг.
Тя насапуниса тялото на Чейс както преди, разтриваше го, усещаше всеки сантиметър от него, наслаждаваше се на взаимодействието на добре мускулестата му фигура.
Този път нямаше секс, но имаше много чувствено наслаждение един от друг.
Чейс, от своя страна, искаше да измие косата ѝ и тя му позволи. Той масажираше скалпа ѝ като професионалист и тя затвори очи, усещайки горещата вода, парата и пръстите на любимия си, които притискаха скалпа ѝ и я караха да се чувства сякаш е в някой спа център, където я лекуват по кралски.
След душа и двамата се преоблякоха в шорти и тениски, слязоха долу и Чейс разчупи сладоледа, като им приготви по една купа сладолед с фъстъчено масло и гордо ѝ подаде купата, като дете, което показва на родителите си какво е направило в клас този ден.
Седнаха на дивана, сгушени един в друг, с одеяло, което покриваше коленете им, а тя се сви до него и гледаше филма на Мат Деймън, в който той играеше престъпник.
Но нямаше значение какъв беше филма.
Те бяха заедно. Беше късно през нощта и се бяха случили толкова много неща, но въпреки това бяха успели да преминат през всички драми и караници.
Буги беше забравен.
Чейс, който я остави сама в продължение на часове без обяснение, беше забравен.
Раните, поне временно, бяха затворени.
Гледаха филма предимно в мълчание. Достатъчно беше само да са близо, само да знаят, че се имат един друг.
Тя сложи купата си с полуизяден сладолед и скоро започна да се унася, а когато се събуди, Чейс беше изключил телевизора и я вдигаше, както баща вдига спящото си дете.
– О, заспах – каза тя, докато той я вдигаше лесно от дивана в тъмнината.
– Шшшш… – каза той. – Не се притеснявай. – Той я държеше в прегръдките си, след което я занесе нагоре по стълбите и в спалнята, сложи я на леглото и я зави.
– Чейс… – Каза тя. – Обичам те. Наистина те обичам.
– Аз също те обичам – каза той, вмъкна се в леглото до нея и я прегърна.
– Обещай, че винаги ще бъдем така.
– Винаги – обеща той.
И след това също заспа, може би по същото време като нея. Така се унесоха заедно и не се събудиха, докато не се позвъни на вратата.
Изглеждаше, че са минали само няколко мига, когато Фейт се събуди отново – а Чейс вече беше на крака и се обличаше.
– Какво се случва? – Попита тя, а сърцето ѝ се разтуптя. – Всичко наред ли е?
– Някой е тук – каза той, докато навличаше риза върху масивния си торс, прикривайки татуировките си.
Звънецът на вратата се чу отново. Фейт също стана от леглото.
– Идвам с теб – каза тя.
Той сви рамене, след което тръгна да излиза от стаята, докато тя обличаше дрехите си. Докато се облече, Чейс вече беше слязъл долу и отваряше входната врата.
– Здравей – чу го да казва, а тона му беше загрижен и изненадан.
Чу се женски глас, но Фейт не успя да чуе думите и. Само от съзнанието, че става дума за жена, стомаха ѝ се сви.
А Чейс беше прозвучал грижовно и загрижено, което я накара да се запита дали това не е някоя бивша любовница или бивша приятелка, която се появява на прага му.
Само мисълта за това я накара да ревнува почти непоносимо.
Успокой се, Фейт. Който стои там в момента, може да е всеки.
Тя побърза да излезе от спалнята и се спусна по стълбите към първия етаж.
Чейс вече беше пуснал жената да влезе.
На Фейт ѝ трябваше миг, за да регистрира, че Моника стои в апартамента и говори с Чейс.
Моника носеше дълго тъмно палто и тъмни слънчеви очила. Изглеждаше много по-различно от онази вечер. Сякаш присъстваше на погребение.
– Здравей, това съм отново аз – поздрави я Моника. Гласът ѝ беше нисък и дрезгав. – Много се извинявам, че ви безпокоя, но не знаех къде другаде да отида.
Чейс явно се чувстваше неудобно.
– Какво… ах… искаш ли… знаеш… имаш ли нужда от нещо?
Моника леко сви рамене и Фейт разбра, че това наистина е работа за жена. Чейс беше голям, набит, силен мъж. Той нямаше представа какво е да си уязвим, да си в положението на Моника.
– Искаш ли да поговорим за минута, само двете? – Каза Фейт. – Можем да седнем и да пием кафе в кухнята. – Тя погледна Чейс и той изглеждаше облекчен, че е освободен от проблема.
– Всъщност исках да скоча под душа – каза той. – Ще сляза след двайсет-трийсет минути.
Фейт му махна с ръка.
– Ще се справим – увери го тя, а после сложи ръка на рамото на Моника. – Кафето звучили ти добре?
– Да – каза Моника и гласът ѝ беше напрегнат, но благодарен. – Благодаря ти. – Тя свали слънчевите си очила и очите ѝ изглеждаха много уморени, а едното от тях беше черно-синьо.
Фейт усети прилив на чиста, неподправена ярост, когато осъзна, че това е ясно доказателство, че историята на Чейс е вярна – не че някога е имала причина да се съмнява в нея.
Влязоха в кухнята и Фейт започна да приготвя кафе. Докато работеше, Моника разкопча палтото си и го сложи на стола до масата, след което седна.
– Не съм сигурна дали Чейс ти е казал за това, което ми се случи онази нощ…
– Разказа ми – каза Фейт.
Настъпи дълго мълчание и Моника не изглеждаше нетърпелива да го запълни.
– И така – каза Фейт и се усмихна, опитвайки се да успокои Моника. – Предполагам, че не си тук само за да изпробваш уменията ми да правя кафе.
– Не, бих искала точно това да ме доведе тук – отвърна уморено Моника.
Тя прокара ръка по челото си и затвори очи.
– Уморена съм до смърт. Не съм спала от четиридесет и осем часа. И също така се страхувам. – Тя отвори очи и Фейт отново бе поразена от това колко красива е Моника, дори с всичко, което ѝ се случваше.
– От какво се страхуваш точно в този момент? – Попита Фейт.
– От това, че не знам какво правя. Че живота ми отива на вятъра.
– И още какво? – Попита Фейт.
Моника облиза устни, почука по масата и кимна.
– Страхувам се от него – прошепна тя.
– Искаш ли да ми разкажеш за това, което се случи с окото ти?
– Почти не си спомням. Но знам какво се е случило, защото това се е случвало и преди. Това не беше първия път, дори не е близо.
Фейт въздъхна, извади две чаши от шкафа и след това наля в тях парещото кафе. Собственото ѝ сърце биеше бързо, но ръцете ѝ поне все още не трепереха.
– Как го приемаш?
– Нямам представа – изсумтя Моника. – Предполагам, че просто съм луда по този начин.
– Не, имам предвид кафето ти. Как го приемаш?
Двете жени установиха визуален контакт и избухнаха в смях. Мигновено голяма част от напрежението напусна стаята.
– Черно – каза Моника и това накара и двете отново да се разсмеят.
Фейт поднесе чашата и към нея, а след това седна до нея със собствената си чаша и кръстоса крака.
– Разкажи ми за него – каза тя.
– Ами, първо – за мен той не е Велкро. Той е просто Стив.
Фейт твърде добре разбираше какво казваше другата жена.
– Напълно разбирам това, повярвай ми.
– Знам – каза Моника. – Ние сме си малък клуб – приятелки и съпруги на спортисти, и особено на суперзвезди. Това е нещо, с което не можеш да се свържеш, освен ако не си една от нас. Това е част от причините, поради които дойдох тук. Помислих си, че ще бъдеш тук с Чейс, и исках да поговоря с теб.
– Наистина? Търсиш мен?
Моника се ухили.