***
Двамата започнаха да се борят ожесточено, а Фейт крещеше да спрат. Тя изтича по стълбите и се опита да ги спре, но всичко се случваше толкова бързо.
Велкро се опитваше да се провре през вратата, а Чейс го беше хванал за главата и го дърпаше обратно навън.
Те бяха двама много силни мъже, а Велкро, макар и по-малък – беше невероятно атлетичен и бърз.
Той се измъкна от хватката и симулира удар. Докато Чейс се опитваше да блокира фалшивия удар, Велкро се вмъкна вътре във вратата, минавайки покрай Чейс, сякаш изпълняваше пас на футболното игрище.
– Къде е Моника? – Каза той, гледайки ядосано към Фейт. – Моника! – Изкрещя той.
Изведнъж Моника се появи на площадката на втория етаж и погледна надолу.
– Стив – каза тя тъжно.
Фейт протегна ръце и се опита да го отблъсне от стълбите, но гърдите му бяха като скална стена и той не помръдна.
– Трябва да си тръгнеш, иначе ще извикаме полиция – каза Фейт.
– Наистина ли искаш да си тръгна? – Попита Велкро Моника, като се втренчи в нея.
Жената не отговори.
– Тя се страхува от теб – каза Фейт.
Велкро направи отвратителна физиономия.
– Не знаеш нищо нито за нея, нито за мен, кучко. – Той избута небрежно Фейт от пътя и тя падна тежко върху ръба на стълбищното стъпало.
Чейс изтича нагоре по стълбите и когато Велкро се обърна с лице към него, Чейс извади пистолет от колана на панталоните си и опря дулото на пистолета плътно до слепоочието на Велкро.
Моника изпищя.
– Докоснеш ли още веднъж Фейт, ще се погрижа какъвто и мозък да ти е останал, да бъде вдигнат от пода от полицаите. Разбираш ли? – Изръмжа Чейс.
Велкро вдигна ръце, докато лицето му стана лилаво.
– Ще ти сложа край. Няма да си играя – каза Чейс.
– Не го прави – каза Фейт. – Моля те, Чейс, махни оръжието. – Тя седеше на стълбите и ги гледаше, а сърцето ѝ блъскаше силно в гърдите. – Престани – каза тя.
Очите му бяха студени и твърди, докато Чейс продължаваше да притиска пистолета към слепоочието на Велкро.
– Моля те… не… не стреляй – прошепна Велкро. Устните му се отдръпваха от зъбите в страховита гримаса. По ъглите на устата му се бяха появили бели петънца от слюнка.
Накрая Чейс го пусна.
– А сега се махай от къщата ми, жалък кучи син.
Велкро почти падна, когато го пуснаха. Той се запъти сляпо към отворената врата.
Чейс го ритна силно в задника и прати по-малкия мъж напред, но Велкро запази равновесие, докато тичаше навън.
Накрая Чейс спокойно отиде до вратата и я затръшна, след което я заключи. Обърна се и върна пистолета в колана си.
Фейт се взираше в него, зашеметена от това, което беше направил.
– Току-що извади пистолет и го заплаши, че ще го убие – каза тя. – Ако той се обади в полицията…
– Няма да го направи – каза и Чейс.
– Откъде знаеш?
– Защото е страхливец и няма да иска никакво разследване на това. Той е побойник на жени. – Чейс погледна нагоре по стълбите към Моника, която изглеждаше положително шокирана.
Чейс помогна на Фейт да се изправи на крака.
– Добре ли си? – Попита я той тихо.
Тя кимна бавно.
– Мисля, че да. – Пое си дълбоко дъх и го изпусна. Ръцете ѝ бяха изтръпнали и мравучкаха.
Когато Фейт отново погледна нагоре, видя, че Моника вече не стои на площадката на втория етаж.
– Да я проверя ли? – Попита Фейт.
Чейс отиде до прозореца и бързо погледна навън, като изглеждаше доволен от това, което виждаше навън.
– Да. Кажи ѝ, че всичко ще бъде наред. Кажи ѝ, че е в безопасност с нас.
Фейт искаше да го попита колко сигурна може да се чувства жената, като знае, че Чейс носи зареден пистолет в колана на панталоните си, но си замълча по този въпрос.
– Предполагам, че ще отида да поговоря с нея.
– Напомни ѝ, че утре ще я приберем у дома, за да бъде със семейството си.
Фейт въздъхна, после се качи по стълбите, отиде до стаята за гости и почука тихо, три пъти.
– Моника, там ли си? – Попита тя.
Откъм вратата се чу някакво шумолене.
– Добре съм – каза Моника, гласът ѝ беше приглушен. – Просто имам нужда от малко време насаме.
– Сигурна ли си? – Попита Фейт. – Знам, че това, което се случи преди няколко минути, беше доста страшно. Искаш ли да поговорим за него?
– Не особено – каза Моника.
Фейт не беше сигурна. Тя дълго стоя до вратата и чакаше.
– Всичко ще бъде наред – каза тя. – Обещавам.
Сега всичко беше тихо. Фейт притисна ухо към вратата и се заслуша, но отвътре не се чуваше никакъв звук. Може би Моника се беше вмъкнала в леглото. Вероятно така щеше да постъпи и Фейт, ако ситуациите им бяха обърнати.
Само че аз никога не бих могла да бъда в нейното положение, защото Чейс никога не би ме наранил или заплашил по някакъв начин.
Тя искаше да каже още нещо, да се опита да оправи нещата, но устата ѝ се отваряше и затваряше отново, без да произнесе нито дума.
Накрая тя се отдалечи и се върна долу.
Чейс говореше по телефона и се разхождаше из всекидневната.
– Да – каза той. – Ако можеш да направиш това за мен, ще бъде огромна услуга. Кажи ми. – Той закачи слушалката и хвърли мобилния си телефон на дивана.
– Кой беше този? – Попита Фейт.
Чейс я погледна.
– Току-що се обадих на агента си. Казах му да резервира за Моника частен самолет още утре сутринта. Той ще я отведе направо в Атланта.
– Не трябваше да го правиш. Тя каза, че сама ще си резервира полета.
Той се вгледа безизразно във Фейт.
– И ти наистина мислиш, че тя резервира полети до там точно сега? – Чейс се засмя без чувство за хумор. – Тя е напълно изплашена. Току-що извадих пистолет и го опрях в главата на годеника ѝ. Според всичко, което знаем, тя ще се обади на полицията.
– Така ли мислиш? – Попита Фейт, а стомаха ѝ се сви. – Не я чух да говори с никого. Но може би трябва да отида и да я проверя отново.
Той сви рамене.
– Ако ме арестуват, ще ме арестуват. Той нахлу в дома ми и аз действах при самозащита – каза ѝ Чейс. – Не се притеснявам за себе си. Просто искам да съм сигурен, че ще я измъкнем оттук възможно най-скоро.
– Това е пълна бъркотия. – Фейт отново се прегърна, като се разтрепери.
Чейс се приближи бързо до нея, обгръщайки я защитно с мускулестите си ръце.
– Ти беше много смела – прошепна той тихо и целуна върха на главата ѝ.
– Шегуваш ли се с мен? Изпаднах в паника. Бях в шок през цялото време.
– Опитала си се да се изправиш срещу голям, луд футболист, който се спускаше с пълна скорост – каза Чейс и се усмихна. – Като се имат предвид размерите и височината ти, мисля, че това може да се определи като акт на изключителна смелост.
– Или може би изключителна глупост – каза тя, като погледна в тъмните му очи.
– Ти си най-далеч от глупостта – каза той и я погали по бузата. – Всъщност мисля, че си най-умния човек, който съм срещал.
Тя отвърна поглед, изчервявайки се, и зарови лице в гърдите му. Вдишвайки аромата му, усещайки топлото му тяло, тя мигновено се отпусна.
– О, Чейс – въздъхна тя. – Толкова съм щастлива, че те имам.
– Не, аз съм късметлия – каза ѝ той, като сега я галеше по косата, докато я притискаше плътно към себе си. – Аз съм щастливеца.