***
Те си легнаха рано и Фейт също се събуди рано.
Беше в онова странно време, когато не знаеш дали да кажеш, че е късна нощ или технически сутрин – някъде в онзи сив период, преди слънцето дори да е започнало да наднича над хоризонта.
В спалнята все още беше тъмно и за кратък миг тя беше забравила къде се намира.
Но сега, когато се обърна и видя Чейс да спи спокойно до нея в леглото, започна да се усмихва. Дори и толкова уморена и сънена, колкото беше, Фейт почувства прилив на облекчение, любов и благодарност, че той се е появил в живота ѝ.
Въпреки цялата драма, несигурност и лудост, тя определено беше влюбена в него.
И наистина мисля, че и той ме обича.
Това я накара да се усмихне още по-широко. Искаше ѝ се да разпръсне целувки по лицето и тялото му, но не искаше да го събуди. Всъщност се надяваше сама да поспи още няколко часа, но докато се опитваше да затвори очи и да заспи отново, ума ѝ бушуваше.
Чувстваше се неспокойна. Стана, отиде до банята, като остави светлината загасена, и излезе, прозявайки се.
Още не беше настъпило разсъмване. Имаше време да поспи. Полетът на Моника щеше да излети в седем часа, а частният самолет очевидно се намираше на по-малко летище, само на около четиридесет минути път.
По някакъв начин обаче Фейт изпитваше странно чувство в корема си.
Трябва да отида да проверя Моник и да се уверя, че тя е добре.
Но не искаше и да я буди.
Сякаш бяха прибрали за тази нощ един капризен петнайсетгодишен младеж, а последното нещо, с което Фейт искаше да се занимава, беше да събуди този капризен тийнейджър.
Не знаеше защо беше толкова убедена, че нещо не е наред.
Просто забрави за това. Ти се държиш невротично. Остави момичето на мира.
Фейт стоеше точно в спалнята, несигурна. Гледаше как гърдите на Чейс се издигат и спускат бавно, докато той лежеше в леглото, без да осъзнава какво се случва.
И точно тогава Фейт чу отчетливия звук от отваряне на вратата в дъното на коридора. Веднага разбра, че това е вратата на стаята на Моника. А след това и стъпките, които вървяха все така бавно, опитвайки се да бъдат тихи, за да не събудят никого.
Но Фейт нямаше да даде на Моника удовлетворението да се измъкне тихо. Тя отвори вратата на спалнята и погледна към Моника, докато тя се отправяше към стълбите.
Моника беше напълно облечена и ходеше почти на пръсти. Беше съвсем ясно, че тя напуска къщата посред нощ и се опитва да избяга.
– Здравей – каза Фейт, като сгъна ръце.
Моника изглеждаше уплашена, но бързо се овладя и продължи да атакува.
– Какво правиш – преследваш ме?
– Не съм аз тази, която преследва хората тук. Мисля, че това е годеника ти.
– Трябва да тръгвам – каза Моника и главата ѝ леко увисна, докато се колебаеше на стълбищната площадка.
– Той убеди ли те, че този път ще е различно? – Попита Фейт.
– Ти не го познаваш.
– Не ми е нужно да го познавам. Знам, че той е сложил ръцете си върху теб.
– И двамата имаме проблеми и той се опитва. Той съжалява.
– Не си тръгвай – каза Фейт. – Моля те, това е грешка. Знам, че се страхуваш.
Очите на Моника проблеснаха, когато тя обърна лицето си към Фейт.
– Ти също не ме познаваш. – Тя погледна за миг надолу, поемайки си дълбоко дъх, преди отново да погледне нагоре. – Съжалявам, че съм причинила толкова много неприятности и на двама ви. И знам, че съм била неприятна гостенка.
– Всичко е наред. Просто искаме да си в безопасност.
– Имах нужда от време далеч от Стив, за да обмисля нещата, а и той имаше нужда. Но сега решихме да опитаме още веднъж. И аз вече взех своето решение.
Фейт поклати глава.
– Правиш грешка. Той ще те удари отново.
– Не мисля така. Това, че си тръгнах, наистина го изплаши. Дори Чейс, който направи това, което направи, помогна. Мисля, че сега Стив знае как се чувствам понякога. – Моника се усмихна в полумрака на коридора и Фейт можеше да каже, че всичко е приключило. Горката, заблудена жена наистина беше взела решение.
– Ако някога имаш нужда да поговорим, аз ще бъда тук – каза Фейт.
– Благодаря. – Моника тъжно махна с ръка, после слезе долу и излезе през входната врата. Слабо и за кратко, докато си тръгваше, тя беше осветена от отблясъците на фаровете на близката кола.
Това беше колата на Велкро, реши Фейт. Той я чакаше отвън, готов да я оплете отново в мрежата си.
Вратата се затвори отново и на Фейт ѝ се прииска да крещи и да плаче от неудовлетвореност. Стомахът ѝ се свиваше на възел.
– Не се притеснявай – каза Чейс от вътрешността на спалнята.
Тя се стресна малко.
– Колко си чул? – Попита тя, като се обърна и видя, че той вече е буден и седи в леглото.
– Достатъчно – отговори той просто. Той включи малката лампа до леглото си.
– Чувствам се ядосана – каза тя. – Сякаш искам да я прибера.
– Не бъди смешна – засмя се той.
– Какво е толкова смешно? – Каза тя и се върна в стаята.
– Това, че си толкова изненадана, че тя се е върнала при него – каза той. – Точно това се случва в деветдесет и девет процента от случаите в такива ситуации.
– А сега какво ще се случи? Какво ще правим?
– Нищо, ето какво – каза Чейс. Беше по боксерки и нищо друго. – Но добрата новина е, че вече не се налага да пътуваме до летището.
– Продължаваш да се шегуваш, но това не е много смешно. Тя се върна с онова чудовище.
– Това не е мой проблем. Или твой. Време е да го оставиш да си отиде.
– Но не можем да го оставим да се измъкне от отговорност. Трябва да се обърнем към медиите или нещо подобно.
Чейс повдигна вежди.
– Ако тя не иска да го остави, не ни остава нищо друго, което да направим. Не мога да се боря с тази битка съвсем сам. Пресата ще си има работа, ако повдигна обвинение и дори Моника го отрече.
– Не знаеш, че тя ще отрече, че я е ударил – каза Фейт.
– Да, знам.
Тя се почувства внезапно ядосана, гледайки в безчувствените му очи.
– Може би дори изпитваш облекчение, че тя се е върнала с него.
– Защо? – Попита той, а гласа му се втвърди.
– Защото сега не е нужно да излизаш на улицата. Можеш да се върнеш към това да се преструваш, че всичко е нормално, въпреки че знаеш какво се случва с нея. Да се върнеш към живота си без чувство за вина.
– Не ме обвинявай – каза той. – Това не е моя грешка.
– Трябваше да направим повече – каза Фейт.
– Не можеш да спасиш Моника – каза и той. – По дяволите, защо не се опиташ да спасиш себе си, преди да се тревожиш за всички останали?
Фейт помръдна.
– От какво да се спася?
– Ти седиш и съдиш мен, Моника и всички останали. – Той поклати глава. – Но кажи ми един риск, който някога си поемала, един риск, който можеше да ти струва всичко.
– Доверих ти се – каза тя, но веднага разбра, че това е грешен отговор.
Чейс направи саркастична физиономия.
– Значи сега ще печелим евтини точки?
– Това не е евтина точка – отвърна тя. – Не си направил нищо друго, освен да ме предупредиш колко си лош за мен във всяко едно отношение. Но аз все още продължавам да се опитвам да вярвам в теб.
– Продължаваш да се опитваш да направиш така, че всичко да е заради мен – каза и той. – Но ти знаеш, че това няма нищо общо с мен и всичко е свързано с това, че ти избягваш истината.
– А каква е истината?
– Това, че трябва да си намериш собствения проклет живот, преди да съдиш моя.
Тя се взираше в него, докато сълзите не напълниха очите ѝ, а тя бе погълната от гняв, болка и чувство на опустошение.
– Значи това наистина мислиш за мен – каза тя, отвърна поглед и избърса очите си. – Че нямам живот. Че седя и съдя всички останали.
– Просто съм честен – каза той. – Не е забавно, когато обувката е на другия крак, нали?
– Ти просто си жесток – прошепна тя.
– Хайде – каза той и се засмя леко. – Просто те карам да се вгледаш в себе си, вместо винаги да поставяш този мощен микроскоп върху мен.
– Мразя те – каза тя, като се обърна отново с лице към него. – Наистина те мразя, Чейс Уинтърс.
– А?
– Да – продължи тя, усещайки, че губи контрол. – Мразя и арогантността ти, и жестокостта ти, и егоцентризма ти. Не ми пука за футбола. И не ми пука за…
– Престани – заповяда той.
Тя наистина спря да говори за кратко, защото осъзна, че за първи път може би наистина го е тласнала твърде далеч. Но сега, когато чувствата се разбунтуваха в тялото ѝ, тя всъщност не искаше да спре да натиска. Искаше да го види как се съсипва така, както той я беше съсипал с толкова усилия, разглобявайки я като детска играчка.
– Ами ако не искам да спра? – Попита тя, като се усмихна предизвикателно. – Ами ако продължа?
Изражението на Чейс беше мрачно и студено.
– Не мисля, че искаш да стигнеш дотам – каза той тихо.
– Аз обаче искам. Искам да отида там, но ти си твърде уплашен, за да отидеш с мен – каза тя. – Всеки път, когато се появи нещо истинско, ти си този, който бяга, Чейс.
Той се усмихна горчиво.
– Това е жалко – каза той, стана от леглото и мина покрай нея.
Тя го последва.
– Ти си жалък! – Каза тя, като се изпречи на пътя му при опита му да излезе от стаята. – Обвиняваш ме, че се страхувам. Ти избяга от миналото си и все още бягаш, все още се криеш. Не искаш да се занимаваш с нищо друго освен с глупавата си футболна кариера.
Чейс кимна.
– Значи сега сме равни. Двама страхливци, които се опитват да се скрият заедно. Може би не трябва да се притесняваме повече.
– Добре, че се отървах – изкрещя тя, опитвайки се да го нарани сега. – Това не беше истинско. Всичко това беше просто преструвка и двамата го знаем.
Но като го погледна, осъзна, че е точно обратното.
Той хвана китките ѝ и я придърпа към себе си, докато тялото ѝ не се притисна плътно до неговото. Усещаше пениса му през боксерките, еректирал и настойчиво притиснат към стомаха ѝ.
– Не ти вярвам – изръмжа той. Очите му блестяха силно. – Мисля, че се страхуваш, че това, което имаме, е истинско и сега трябва да се справиш с тази реалност. А тя може да бъде грозна и ти искаш да ме отблъснеш и да избягаш обратно в твоя прост малък свят, където всичко е лесно.
Тя издиша треперещ дъх.
– Ти не знаеш нищо за мен – излъга тя.
Той се усмихна многозначително.
– Знам колко силно искаш да те целуна точно сега – каза той.
– Майната ти. – Каза тя. Но все още лъжеше и двамата го знаеха.
Зърната ѝ бяха твърди и нежни, а путката ѝ вече беше мокра. И цялото ѝ тяло гравитираше към него, сякаш тя беше луната, а той – земята.
Не можеше да се надява да устои на притеглянето му, магнетизма, който притежаваше, беше като природна сила – и тя не искаше повече да се съпротивлява.
Тъмните му очи излъчваха глад и дълбочина, които тя не можеше да проумее, искаше просто да падне в тях и да се изгуби завинаги.
Но той не я целуна. Вместо това взе тениската ѝ в големите си ръце и бавно я издърпа над главата ѝ, като същевременно поддържаше контакт с очите.
Цялото ѝ тяло потрепери и се разкъса от ледени тръпки. Когато тениската беше свалена от торса ѝ, но все още висеше на ръцете ѝ, Чейс я дръпна надолу до китките ѝ, а след това ги притисна плътно, усуквайки тениската, докато не свърза китките ѝ.
– Какво правиш? – Попита тя.
Беше по къси панталони и бикини. Чейс коленичи, свали шортите по краката ѝ, а след това взе бикините ѝ във всяка ръка и бавно ги плъзна до глезените.
– Не искам да чувам повече нито една шибана дума от устата ти, докато не свърша с теб – каза той.
Искаше ѝ се да отвърне на удара, да зададе въпроси, да направи нещо, за да наруши тази негова тактика, но не ѝ остана воля.
Лицето му беше на нивото на мократа ѝ, гола, капеща путка и тя толкова силно искаше да я смуче, че се изпоти.
Аз съм като наркоманка.
Той е моят дилър, моят наркотик, моята доза.
Той е моето всичко и повече няма да се боря с него.
Тя държеше устата си затворена и дишаше през ноздрите си. Сърдечният ѝ ритъм се ускори, когато Чейс я хвана за голите ѝ бедра, пръстите му се впиха в плътта ѝ, докато той се наведе и започна да ближе и смуче гънките ѝ.
Всичко в нея крещеше и тя отвори уста, но в последния момент успя да задуши стона. Той се промъкна в долната част на гърлото ѝ и умря там, докато езика на Чейс меко навлизаше във вътрешностите ѝ.
Тя капеше сок в устата му, докато той засмукваше могилката ѝ.
Боже, той е добър.
По-добър е от добър.
Тя погледна надолу към него, видя раменете му, мускулести и мощни, как се напрягат и отпускат, докато главата му се върти насам-натам, а езика и устните му обработват кожата ѝ, процепа ѝ – чука я с уста.