***
След като се изкъпа и се преоблече с нови дрехи, Фейт се почувства като нов човек.
Чейс беше в добро настроение, както и тя.
– Странно ли е, че оправихме спора със секс? – Попита го Фейт, докато се любуваше на себе си в огледалото в спалнята.
Чейс обуваше маратонките си до леглото. Той я погледна.
– Не.
Тя се усмихна.
– Искам да кажа, че всъщност решихме ли проблема?
– Няма проблем. – Той завърза маратонките си и се изправи. – Това е, което трябваше да получиш, и това е, което ти показах. Сега не ме карай да ти преподавам един и същи урок два пъти, момиче.
Тя усети как трепва в гърдите ѝ, докато го гледаше в огледалото.
Тлеещият му секси поглед не беше нищо, с което би могла да свикне някога.
– Може би ми харесва да ми дават уроци – каза му тя.
Очите му потъмняха.
– Не ме изкушавай точно сега.
Тя се захили леко и бузите ѝ почервеняха. Чейс се приближи отзад, обви ръце около кръста ѝ и я целуна по врата. От това я побиха тръпки по гърба и тя отново се засмя.
– Чувстваш се добре.
Той промърмори нещо неразбираемо, целуна я по врата и дишаше в ухото ѝ.
– Нещо бръмчи – каза той. – По дяволите, това съм аз. – Той извади телефона си от джоба и го погледна за миг.
– Кой е? – Попита тя.
– Не знам. Код на Детройт.
Тя усети трептене от тревога.
– Да не мислиш, че е Буги?
– Не, това не е неговия номер. – Той изглеждаше несигурен, но после рязко отговори.
– Здравей – каза той, а гласът му беше подчертано студен.
В същия момент мобилния телефон на Фейт избръмча и тя погледна текста от сестра си.
„Мама и татко казват, че идваме на гости на теб и Чейс.“
Фейт усети как в стомаха ѝ се отваря яма при перспективата майка ѝ и баща ѝ да се срещнат с Чейс и колко ужасно може да бъде подобно събитие.
Как трябва да отговори? Достатъчно дълго бе игнорирала текстовите съобщения и гласовите писма на баща си и майка си. Нещата наистина щяха да станат неловки, ако не намери начин да разреши ситуацията.
Освен това, помисли си тя. Можеше ли да вини родителите си, че искат да се запознаят с новото ѝ гадже, независимо колко известен е той?
Едва когато вдигна поглед от телефона, видя пепелявото изражение на Чейс. Лицето му беше смъртно бледо.
– Какви доказателства? – Каза той, а гласът му звучеше задушено, сякаш се задушаваше.
Доказателства.
Може би някой се е обаждал за инцидента между Моника и Велкро.
Но това нямаше смисъл, защото той беше казал, че това е телефонен номер от Детройт. И тогава тя се замисли за историята на Чейс. Може би старо престъпление, което е извършил, се е върнало, за да го преследва в настоящето.
Очите му се взираха сляпо в нищото, докато слушаше внимателно какво казваше човекът от другата страна на телефона.
– И ти си сигурен, че това е той? – Каза Чейс. – Той е… задържан ли е под стража?
Последва още една дълга пауза, която сякаш продължи цяла вечност.
– Добре – каза Чейс. – Благодаря, че ме уведомихте, офицер. – Той зтвори слушалката и застана като замаян.
– Чейс – каза тя и преглътна, а устата ѝ внезапно пресъхна. – Какво се случи? Кой беше този?
Той се обърна и я погледна, като най-накрая излезе от транса си. Примигна, сякаш я виждаше за първи път.
– Това беше полицията в Детройт. Те най-накрая разкриха убийството на майка ми. След всички тези години използваха ДНК доказателства, за да арестуват убиеца ѝ.
– Това е добре, нали? – Попита тя.
Той кимна бавно.
– Да. Предполагам, че е.
– Но не изглеждаш облекчен. – Тя все по-силно предчувстваше, че това все пак не е такова облекчение. – Кого арестуваха, Чейс?
– Буги е убил майка ми – каза Чейс и челюстта му се сви. – Човекът, когото смятах за баща. Човекът, на когото давах хиляди долари, с когото се срещах, с когото се забавлявах, с когото се смеех и шегувах. Той, по дяволите, я е убил, а след това прекарваше времето си с мен, сякаш е било нищо.
Тя беше зашеметена.
– Сигурни ли са?
– Полицаят каза, че е почти на сто процента. Имат ДНК доказателства и други косвени доказателства, които потвърждават, че е бил той. В момента, докато говорим, той е в затвора.
– Не можеш да се обвиняваш – каза тя. – Нямаше как да знаеш.
Той кимна.
– Може би не. Но няма да позволя това да се случи отново. Така че сега трябва да поправя нещата – каза ѝ той.
– Какво да поправиш?
Челюстта му се сви.
– Животът ще стане много вълнуващ. – Тъмните му очи пламнаха. – Ще оправя нещата, точно както ти искаше. Мога ли да ти се доверя, че ще ме подкрепиш, когато го направя?
– Разбира се – отвърна тя мигновено, въпреки че не знаеше какво възнамерява да направи. – Обичам те – каза тя.
– Ще се влоши, преди да се подобри. Но трябва да знам, че мога да разчитам на теб – каза Чейс. – Когато всички се обърнат срещу мен, имам нужда ти да си до мен.
Тя усети тръпка на страх.
– Винаги – каза тя.
Думите му се повтаряха отново и отново в съзнанието ѝ.
Когато всички се обърнат срещу мен… когато всички се обърнат срещу мен…
Чейс Уинтърс беше на път да преобърне целия си свят, а заедно с него и нейния.
Може би той беше прав, а тя никога досега не беше поемала истински риск. Но изведнъж щеше да поеме най-големия риск в живота си заради него.
Само се надяваше и се молеше това да не се окаже най-голямата грешка, която някога е правила.