***
Интервюто беше приключило.
Чейс откъсна микрофона си и го пусна на пода до себе си, докато се изправи.
Фейт все още се тресеше от огромното значение на това, на което току-що бе станала свидетел.
Буквално можеше да се чуе как в стаята пада игла. И тогава се случи нещо много изненадващо.
Някой започна да ръкопляска, а после бавно го последваха и други. Не след дълго цялата стая започна да ръкопляска, а след това да свири и да му се радва.
Дори Меган Коуел и Шърм Едуардс ръкопляскаха.
Чейс огледа стаята, почти като че ли си мислеше, че е в сън.
Когато аплодисментите стихнаха, Меган му протегна ръка.
– Това беше едно от най-невероятните интервюта, които някога съм имала честта да водя – каза тя. – Благодаря ти, Чейс.
Той стисна ръката ѝ, като се усмихна леко.
– Благодаря – промълви той.
А после се обърна и хвана Фейт за ръка.
– Хайде – каза той. – Да се махаме от това място.
– Господин Уинтърс – извика Шърм. – Само за момент. Имаме тези договори, които трябва да подпишете.
Чейс забави крачка.
– По дяволите – промълви той.
Отидоха в офиса и седнаха на същата маса, на която бяха по-рано, само че сега бяха само Чейс, Фейт и юридическият екип. Поставиха пред него няколко договора и му казаха да ги прочете и подпише.
Чейс едва ги погледна, преди да подпише.
Фейт го хвана за бедрото и го стисна.
– Не искаш ли поне да ги покажеш на адвоката си? – Попита тя, спомняйки си какви неприятности си беше навлякла, когато не беше обърнала достатъчно внимание на това, което подписваше.
– Не – каза Чейс. – Вече съм взел решение по този въпрос.
– Но…
Той вдигна ръка и я погледна.
– Фейт, аз реших. Подписах. Свършено е.
Тя кимна мълчаливо.
Шърм се върна да прибере договорите. Той ги разгледа, кимна и въздъхна.
– Уау – каза той. – Това ще бъде голямо. – Той вдигна поглед и даде на Чейс и Фейт с оценяващ поглед. – Готови ли сте за експлозията?
Чейс отново се изправи.
– Свикнал съм да получавам известно внимание от медиите – каза той.
– Сигурен съм, че си – каза Шърм. – Но мисля, че това ще бъде различно. За известно време може да стане малко по-неприятно навън.
– Ако мислиш, че това е по-трудно, отколкото да се боря за живота си по улиците на Детройт, тогава може би трябва да дойдеш в стария ми квартал някой път. – Чейс се усмихна и отново хвана ръката на Фейт.
– Почти веднага ще започнем да пускаме части от интервюто – каза им Шърм. – Вероятно в рамките на следващите няколко часа. Клиповете ще се разпространяват като горски пожар. На ваше място бих се скрил на сигурно място за няколко дни. Утре вечер ще излъчим целия епизод. Специално за праймтайма.
Фейт се хвана за ръката на Чейс и усети, че се поклаща от шока.
– Праймтайма, а? – Засмя се Чейс. – Като футбола в понеделник вечер.
– Точно така – каза Шърм. – Точно така, Чейс.
Няколко минути по-късно Фейт и Чейс излизаха от офиса, спуснаха се с асансьорите и напускаха сградата заедно.
– Не мога да повярвам какво си направил там – каза тя тихо, докато излизаха.
Чейс спря да върви и я погледна, докато стояха на тротоара отпред.
– Направих го за теб – каза той.
– Не разбирам. Никога не съм искала това.
– Знам. Но ако искам да бъда такъв мъж, какъвто ти заслужаваш, трябва да призная истината. Искам да бъда някой, с когото можеш да се гордееш, че наричаш свой мъж.
Фейт усети как на лицето ѝ избухва огромна усмивка.
– Никога през живота си не съм се гордяла с никого повече, отколкото като те гледах днес. Беше невероятно.
Той се наведе и я целуна, първо нежно, а после страстно. Няколко минувачи им изкрещяха.
Когато Фейт се откъсна от целувката, лицето и беше зачервено.
– Не ми пука кой ще ни види – каза ѝ той.
– На мен също. Ще направя всичко, от което имаш нужда – каза тя. – Всичко.
Двамата продължиха да се държат за ръце, вървейки по улицата към колата на Чейс. Скоро след това вече бяха в колата и караха.
– Къде да отидем сега? – Попита Фейт.
– Към дома – отговори той. – Къде другаде?
– Не знам – каза тя, като тревожно попиваше долната си устна. – Той каза, че нещата ще станат доста луди. Може би трябва да отидем да се настаним в някой хотел под чуждо име или нещо подобно.
Чейс се засмя гръмко.
– По дяволите, момиче. Понякога наистина ме изненадваш. Предполагаеми имена? Кои сме ние, Бони и Клайд?
Тя също се засмя.
– Не знам. Започвам да си мисля, че…
Изведнъж тя усети удар, тъй като бяха ударени отзад от друг автомобил.
– Майната му – каза Чейс, като погледна в огледалото за обратно виждане. – Проклетият идиот ме блъсна отзад.
– Не изглеждаше много зле.
Той подаде сигнал и спря встрани от пътя.
– Почакай тук – каза на Фейт, докато поставяше колата на паркинг и излизаше.
Фейт се обърна и изви глава, за да види през задното стъкло на колата.
Зад тях беше паркиран тъмен седан с включени мигачи.
Чейс вървеше към седана, когато я обзе ужасно чувство.
– Чейс! – Извика тя. Тя бръкна в дръжката на вратата и я отвори.
– Чейс, внимавай! – Извика тя, осъзнавайки, че има нещо нередно.
Чейс я погледна назад.
– Какво? – Каза той, а изражението му беше озадачено. И тогава разбирането го озари, когато вратите на седана се отвориха и от колата излязоха трима много едри мъже.
Фейт също слезе от колата.
– Оставете го на мира! – Изкрещя тя. – Помощ!
Единият от мъжете имаше пистолет. Мъжът с насочен към Чейс пистолет не проговори.
– Влезте в колата ми – каза един от другите мъже. Беше едър, но малко по-възрастен и с износен вид. Имаше оредяваща черна коса и мустаци, които се спускаха в ъглите на устата му. Мъжът посочи към седана си.
– Майната му на това – каза Чейс. – Няма да се кача в тази кола.
Мъжът с мустаците наклони глава към Фейт.
– Добре, тогава – каза той.
Големият мъж с пистолета бързо пристъпи към нея, хвана я за китката и заби пистолета в ребрата ѝ.
Фейт извика.
– Нараниш ли я, ще те довърша – каза Чейс. Той дишаше тежко, въртеше глава наляво-надясно и приличаше на затворен в клетка лъв.
– Качвай се в колата, твърдо момче, или ще кажа на приятеля ми да изрисува улицата с вътрешностите ѝ. Звучи ли ти добре? – Каза мустакатият мъж. Гласът му звучеше много познато.
И тогава тя си спомни защо.