***
Това беше онзи мъж от клуб „Алфа“, с когото беше говорила по телефона. Макс Мендес.
Чейс изглеждаше примирен. Той бавно се приближи до седана и се качи вътре. Макс Мендес погледна Фейт. – Доведи и нея. Сложете я отпред, за да знае този клоун, че имаме сериозни намерения.
Мъжът с пистолета я хвана здраво за ръката и заби силно пистолета в гърба ѝ, след което я насочи, тласкайки я към заплашителния черен седан.
Отвори вратата и я настани, след което се качи до нея и я бутна, като затръшна вратата.
На задната седалка Чейс беше притиснат между Макс Мендес и друг главорез.
– Какво искаш? – Попита Чейс Макс.
– Много, много сме загрижени за теб, Чейс – каза Макс.
– Трябваше просто да се обадиш.
– Не, това се нуждае от нещо повече от обаждане.
Фейт извърна глава и се огледа, за да види какво става. Чейс приличаше на бик, който е на път да побеснее. От Макс от клуб „Алфа“ капеше пот и изглеждаше готов всеки момент да даде заповед да бъдат убити.
Вътрешностите ѝ омекнаха и ѝ се стори, че може да повърне.
Пистолетът все още беше притиснат в гръдния ѝ кош, а мъжа, който седеше до нея, я гледаше с мъртвешки очи. Той миришеше на силен, евтин одеколон.
– И какъв е проблема? – Каза Чейс. – Вие трябва да работите за мен.
Макс се засмя с дълбок, флегматичен смях.
– Разбира се, че работим. Работим за теб. Наистина ли си толкова глупав?
– Предполагам, че съм.
– Прекалено много сътресения – каза Макс. – Предполагам, че затова си отишъл във Vox News, а?
– Те просто правеха малко интервю – каза Чейс. – Беше материал за предстоящия мач.
– Не ме лъжи – каза Макс. А после кимна с глава към предната част на колата.
Изведнъж мъжа до Фейт я хвана за косата и я дръпна силно.
Достатъчно силно, за да я нарани наистина. Тя изкрещя.
Чейс се раздвижи, сякаш искаше да направи нещо по въпроса.
– Сядай назад, или ще и направим нещо по-лошо – заплаши гръмко Макс. – Аз няма да се чукам. Не се прави на герой. Просто седи спокойно и ме слушай, пич.
Чейс дишаше тежко през ноздрите си. Изглеждаше почти луд, очите му бяха диви.
Сега и Фейт се потеше. Започваше да осъзнава, че всичко това е истинско.
Като, наистина реално. Чейс беше вбесил някои много влиятелни и много злобни хора.
И тя можеше да плати за това с живота си.
– Моля те, не ме наранявай – прошепна тя на мъжа до себе си.
Мъртвите му очи дори не помръднаха.
– Добре – промълви Чейс. – Слушам. Просто… не я наранявай. Ще направя каквото искаш, Макс.
– Така е по-добре – каза Макс. – Това е добро момче. – По бузата му се стичаше капчица пот и падаше върху яката на ризата му. – Сега, сделката е следната. Ще се върнеш във „Vox News“ и ще им кажеш, че историята няма да се излъчи. Казваш им, че ако я излъчат, дори един малък сегмент, ще ги съдиш. Кажи им, че не си в ред и че се записваш на рехабилитация. Кажи им, че всичко е било лъжа. Разбираш ли?
Чейс кимна с глава.
– Добре. Да. Но какво ще стане, ако не ме послушат и все пак го излъчат? Вече съм подписал договори.
– Няма да го излъчат, ако им кажеш, че си луд. Сертифицирано. Ще ти намерим почтен психиатър, който да ни подкрепи. Ще ти дадем няколко дни почивка и релаксация в някоя от онези болници в провинциалните клубове с тревни тенис кортове и прочие.
– Ще го направя. Разбира се, че ще го направя – каза Чейс. – Само ми обещай, че няма да я нараниш.
– Ще я задържим, докато не сме сигурни, че интервюто няма да се излъчи – каза Макс. – Ако нещо дори само изтече в YouTube – ще направим така, че никога повече да не я видиш жива. Това не е шибана шега – каза Макс. – Хората, които ни плащат, не са доволни, задник. Този път се ебаваш с грешните хора.
– Виждам това – каза Чейс тихо.
– Да, ние не сме някакви улични бандити от Детройт – изплю Макс. – Вие, главорезите, си мислите, че сте много силни, а после се насирате в гащите, когато се появя наоколо.
Откъм прозореца на улицата минаваха няколко тийнейджъри и забелязаха Чейс на задната седалка на колата. Единият от тях посочи към него и извика.
Те извикаха името му.
– По дяволите – каза Макс. – Отървете се от тези деца там. Бързо, преди да са предизвикали сцена.
Мъжът, който седеше до Фейт, извърна глава, за да погледне през прозореца, и за миг пистолета му се отдръпна от гръдния ѝ кош.
Тя се обърна и хвърли на Чейс уплашен поглед и в този миг те сякаш успяха да се свържат и да се разберат без думи. Само от изражението на лицето ѝ той разбра какво точно трябва да направи и колко малко време му оставаше да го направи.
Чейс мигновено се впусна в действие.
По-бързо, отколкото Фейт можеше дори да си помисли, че е възможно, Чейс изрита мощния си крак нагоре и над седалката, а крака му удари стрелеца отстрани на главата.
Ударът беше толкова силен, че главата на мъжа рикошира в предното стъкло, като го накара да се напука на паяжина.
Мъжът падна напред, напълно в безсъзнание. В центъра на напуканото предно стъкло имаше кълбо кръв. Пистолетът му падна точно до краката ѝ с глух удар.
Фейт изкрещя и се пресегна да излезе от колата.
Чейс се обърна и удари с лакът мъжа до себе си в лицето, като мигновено разби носа му. Той се взриви в маса кръв.
Макс Мендес се опита да се измъкне, но Чейс го хвана за гърлото и му нанесе три силни удара в лицето. Макс се отпусна и се свлече на седалката си.
– Аз съм от Детройт, копеле! – Изкрещя Чейс, след което нанесе още един брутален удар в лицето на изпадналия в безсъзнание гангстер. Един от зъбите му полетя в предната седалка, приземявайки се близо до нея. Беше жълтеникав и от края му висяха нишки розово месо, а плътта беше окървавена.
Фейт някак си успя да се измъкне от колата, въпреки че ръцете ѝ бяха изтръпнали от шока. Приблизително по същото време Чейс се препъна от задната седалка и докато го правеше, Макс Мендес падна безсилно, с главата напред, на асфалта.
Хората крещяха и сочеха с пръст, а сцената беше пълно стълпотворение.
Бързо се придвижиха до колата на Чейс, която през цялото време работеше на празен ход.
Миг по-късно те вече бяха на сигурно място в автомобила му и се отдалечаваха от ужасяващата бъркотия и сирените, които се чуваха в далечината.