***
Той вибрираше и Чейс го приспиваше, а тя не можеше да направи нищо друго, освен да стои там и да гледа.
Няколко минути по-късно Чейс най-накрая се опомни.
Той отвори очи и се прозя.
– По дяволите, заспах – каза той и избърса очите си. След това погледна към Фейт.
Тя седеше в ъгъла на леглото по бикини и сутиен.
– Може би ще искаш да провериш телефона си – каза му тя.
Той се подпря на лакътя си.
– Нещо не е наред ли?
– Мисля, че първото малко клипче от интервюто ти попадна в мрежата. И имаше няколко статии за днешната схватка с онези момчета от клуб „Алфа“. – Тя усети сълзи в ъгълчетата на очите си и си пожела да не паднат. – Чейс, страх ме е.
Той се изправи, все още гол, взе телефона си.
Веждите му бяха смръщени.
– Не се страхувай, момиче – каза той, като звучеше разсеяно.
– Кой се обади?
– Кой не се обади? – Отвърна той, преглеждайки съобщенията си. Той въздъхна.
– Трябва да се обадя на агента си – каза той.
– Защо?
– Защото – каза и Чейс. – Той е единственият пич, който вероятно има право да ме мрази в момента. Чейс пусна телефона на високоговорител и след това сложи пръст на устните си, за да ѝ покаже да млъкне, докато телефона звъни.
Половин секунда по-късно един мъж отговори.
– Уинтърс? Това ти ли си? – Попита паникьосания глас.
– Това съм аз.
– Пич, моля те, кажи ми, че това интервю е шега. Първи април или нещо подобно. Какво става, по дяволите?
Чейс се почеса по главата.
– Взех изпълнително решение.
– Ти просто се прецака, пич. Прецакал си се непоправимо.
– Трябваше да те изключа от това. Сега можеш да ме откъснеш и да кажеш на всички, че не си знаел за случващото се. И това ще е вярно – каза Чейс.
– Но… но защо? Защо просто отиде и захвърли кариерата си? – Попита агента му, а гласа му се пропукваше под напора на напрежението.
Фейт се почувства зле за този човек. Звучеше така, сякаш току-що е разбрал, че Дядо Коледа не е истински.
– Слушай, това е сложно – каза му Чейс. – Трябваше да си призная. За всичко това.
– Прецака много хора с това интервю – каза агента. – Не само мен. Лигата. Вашият отбор. Съотборниците ти. Но най-вече прецака себе си. Никой няма да те докосне с десетметров прът, пич. Ще бъдеш шибан прокажен в този бранш и извън него. Искам да кажа, че всичко свърши. Ще ти вземат всичко. Парите, договора – хвърли ги в тоалетната.
– Знам – каза Чейс спокойно.
– Знаеш ли? И ти е все едно? Това някакво смъртно желание ли е?
– Трябваше да кажа истината.
– И така, тези глупости, които са те накарали да кажеш на уебсайта на „Вокс“… Видял си как някой изкарва момиче от асансьора? Какво, по дяволите, означава това? Това е лудост, Чейс. Това е чиста лудост.
Чейс се засмя малко.
– Знам, че трябва да изглежда така.
– Така е. – Агентът замълча и Чейс също замълча.
Настъпи дълга, зашеметяваща тишина.
– Предполагам, че това е сбогуване – каза Чейс. – Направи каквото трябва, за да се отдалечиш от това.
– Дали се шегуваш с мен? Прикриваш ме и се гавриш, а после ми казваш да се разходя, казваш ми да се дистанцирам. Ами да ти еба майката, пич. Майната ти. – Линията замря.
Чейс въздъхна дълбоко и погледна към пода. После отиде и се облече. Известно време Фейт не каза нищо.
Когато той беше облечен, тя отиде при него и го обгърна с ръце отзад.
– Съжалявам – прошепна тя.
Той пое дълбоко дъх и целия му гръден кош и гръб се разшириха.
– Благодаря – прошепна той в отговор. – Защото това беше гадно.
– Знам.
Те стояха така известно време.