***
После. Ядяха пица и се смееха.
Чейс хвърли една кора по нея, когато тя се подигра с това, че сиренето му се изплъзва и пада на килима.
Фейт се опитваше да го избегне, докато той си играе да я гони из мотелската стая. Тя се преструваше, че отбягва, фалшиво тръгваше наляво и отиваше надясно.
Когато тръгна да бяга покрай него, Чейс я сграбчи около кръста и я повали на земята.
Беше върху нея, притискайки ръцете ѝ към пода, тежестта му беше върху нея, докато ѝ се усмихваше.
– Обичам те – каза той внезапно и усмивката му угасна. – Без значение какво се случва, аз те обичам. И ако се наложи да ме напуснеш…
Тя се мъчеше да седне, като го избутваше.
– Защо да те напускам? – Попита тя, като отново се почувства изплашена.
Той седеше там, устата му се движеше и отначало не казваше нищо.
– Защото животът ми е в развалини. И може би не трябва да се забъркваш в него с мен.
– Ние сме заедно в това. Помниш ли?
– Да – каза той и кимна.
– Чейс – каза тя. – Погледни ме.
Той посрещна погледа ѝ с тлеещите си тъмни очи.
– Гледам те, бебе.
– Това сме ти и аз заедно. Обещай ми, Чейс.
– Добре. Обещавам. – Той кимна и го повтори, а след това протегна ръка и я сграбчи, придърпа я към себе си.
Целуваха се и се докосваха един друг, докато мобилния телефон на Чейс звънеше и звънеше.
Накрая той го изключи.
Тя също изключи телефона си.
– Няма да ги проверяваме отново, докато не приключи интервюто – каза Чейс. – Ще бъде прекалено горещо – прекалено силно – и е по-добре да седим на едно място за един ден.
– Съгласна съм – каза тя.
Така или иначе не искаше да бъде никъде другаде, освен с него. Влязоха голи в леглото, под завивките, и се сгушиха при загасени светлини.
Шепнеха си в тъмнината, просто си говореха един на друг.
Гласът на Чейс се беше променил, осъзна Фейт, докато топлите му ръце се увиваха около голото ѝ тяло, а ръцете му търкаха корема ѝ, гърдите ѝ. Гласът му в ухото ѝ, говорещ без никакви преструвки.
Тонът му се беше смекчил. Той се смееше по-лесно и казваше Обичам те по-често.
– Харесва ми да съм под завивките с теб – призна тя, притискайки дупето си към бедрата му, докато той я притискаше плътно.
– Само ако можехме да пътуваме така цял ден – каза той.
– Може би щяхме да измислим нещо. Да го наречем „Пътуващо легло“? – Предложи тя.
– О, харесва ми. Мога ли да бъда твой съдружник в компанията „Пътуващо легло“?
– Не знам – въздъхна тя. – Ще бъде много голяма. Какво ще донесеш ти? Пари за първата рекламна кампания?
– В момента средствата ми са малко недостатъчни. Очаквам в близко бъдеще да има няколко големи съдебни дела – изцепи се той.
Тя се засмя и леко го плесна по ръката.
– Чейс. Не се шегувай с това.
– Какво? – Засмя се той. – Това е шибана истина. Скоро ще си изцапам задника по хиляди различни начини.
– Е, не виждам да можеш да бъдеш партньор в „Пътуващото легло“, с всичките ти съдебни дела и негативна публичност.
Той въздъхна.
– По дяволите. Вече дори не мога да бъда част от стартъп. Бързо съм паднал. – Засмяха се заедно, а после той целуна врата ѝ и тя усети как твърдостта му се плъзга между краката ѝ.
– Ще оскверним ли прототипа си? – Изстена тя, докато той се вмъкна в нея, плъзгайки се дълбоко навътре.
Прилягаше идеално.
– Не оскверняване. Тестване. Тестване на продукта. – Той изръмжа, докато влизаше докрай в нея.
А после се чукаха, той я целуваше, влизаше и излизаше и се чувстваше толкова добре. По-добре от всякога.
И тя свършваше, и той също.