***
Те преспаха на следващия ден.
Когато тя се събуди, Чейс беше станал от леглото и правеше строга каланетика. Фейт го наблюдаваше от удобното легло, докато правеше толкова много лицеви опори, коремни преси и клекове.
Тя не можеше да повярва колко много повторения е способно да направи мощното му тяло за толкова кратко време.
Когато приключи със сутрешната си тренировка, тя го попита какво иска да прави през останалата част от деня.
– Да бъда с теб – каза и той.
Тя се усмихна.
– Точно това си мислех.
Решиха да се осмелят да видят външния свят за кратко и се промъкнаха до закусвалнята от другата страна на улицата.
Не беше толкова оживено, но само докато вървеше от единия край на закусвалнята до другия, Чейс вече беше събрал много широко отворени очи от другите клиенти.
Той седна в далечния ъгъл, встрани от останалите маси, седна с гръб към стената, държейки менюто пред лицето си и четейки го.
Тя се вмъкна срещу него, като се опитваше да не обръща внимание на погледите на редовните посетители на щанда.
– Това е неудобно – каза тя тихо.
– Ще побързаме – каза Чейс. – Освен ако не искаш да си тръгнем?
– Не – каза тя. – Не ми пука. – Това беше лъжа, но тя не искаше да признае, че това е ужасно неловко.
Всички в стаята се взираха и си шепнеха.
Скоро телефоните щяха да излязат и снимките щяха да започнат. Беше уязвимо и изтръпващо чувство.
Сервитьорката дойде и взе поръчката им. Тя се опита да се държи естествено, но не беше много правдоподобно.
Чейс поръча купчина палачинки, яйца, бекон и пържени картофи.
Фейт си поръча две бъркани яйца и багел.
И двамата получиха кафе.
– Надявам се това да не отнеме много време – каза му Фейт, докато седеше обратно в сепарето и се опитваше да не се вижда.
– Да. Можем ли да направим бърза поръчка за това? – Пошегува се Чейс.
– Слава Богу, че си запазил чувството си за хумор – каза му тя.
– Това е всичко, което ми е останало.
– Освен мен – напомни му тя.
Той се усмихна, но това беше стегната, неубедителна усмивка, която приличаше на гримаса.
И сега тя осъзна, че Чейс започва да усеща натиска на всичко – и че сигурно се чувства напълно сам в това.
Истината беше, че ако искаше тя, можеше да си тръгне. Можеше да се върне към анонимността си и никой никога нямаше да разбере.
Но Чейс беше вкопчен в този път и беше заклещен. Всички го познаваха където и да отиде. Нямаше как да се скрие от посоката, която беше поел.
Тя хвана ръката му над масата и я стисна.
– Аз съм тук – каза му тя.
Чейс кимна с разбиране, докато сервитьорката донесе кафето им на масата. Сервитьорката беше нервна и бърбореше и в крайна сметка разля по-голямата част от кафето на Чейс върху масата и се наложи да го избърше с бял парцал.
– Много съжалявам – каза сервитьорката.
– Всичко е наред – каза и Чейс.
– Тук нямаме много големи звезди – каза тя. – Мога ли да получа автограф?
– Разбира се – каза той.
Фейт прехапа езика си. Искаше ѝ се да каже на сервитьорката, че сега не е момента.
Но той подписа автографа си върху подложката за поръчки, след което тя отиде и донесе закуската им.
Бяха заети да ядат храната, която беше прилична, но откъм другата страна, един от възрастните мъже на бара се изправи и гръмко каза:
– Ти си позор. – Той държеше вестник със заглавие, което гласеше:
„Зимна буря застрашава франчайза на националния отбор“.
Чейс дъвчеше храната си и сложи вилицата си.
– Благодаря за мнението ви – каза Чейс на мъжа.
– Позор – повтори стареца. Той хвърли вестника на плота. – По мое време щяхме да съберем няколко момчета, които да се погрижат за теб, хубаво.
– Аз съм тук – каза му Чейс.
– Пънкар – каза стареца и посочи с пръст. – Няма лоялност. Никаква лоялност. Просто богат пънкар. – Старецът, мърморейки, напусна закусвалнята, като се изтъпанчи навън.
Чейс седна напред и погледна останалите загледани клиенти.
– Някой друг да иска да изкара нещо от гърдите си? – Каза той на висок глас. – Защото аз искам да си довърша яденето на спокойствие. Така че, ако имате мнение, просто го изкажете сега. – Никой не каза и дума.