***
– Искаш ли да гледаме интервюто? – Попита го Фейт, когато времето наближи.
Чейс поклати глава с „не“, докато лежеше на леглото и прелистваше едно старо списание.
– Всичко е свършено.
– Дори не ти е любопитно как е излязло шоуто? Не. – Попита Фейт.
– Аз бях там. Спомням си.
Тя сви рамене.
– Вярно. Но те ще са го редактирали и ще са добавили някои неща, сигурна съм.
– Можем да го гледаме, ако искаш – каза Чейс.
Но тя не искаше да го принуждава да го направи.
– Не, всичко е наред. Не искам.
Той се върна към прелистването на списанието си. Фейт се чувстваше нервна, разтреперана и леко побъркана. Тя стана от леглото. Чейс я погледна.
– Какво става?
– Нищо – каза тя. – Просто имам нужда от малко свеж въздух. – Фейт излезе от стаята, като затвори вратата след себе си. Навън беше тъмно и паркинга почти не беше осветен.
Всъщност беше малко страховито. Пътят, който минаваше покрай мотела, беше почти празен откъм движение, а небето над нея беше тъмно.
Тя погледна нагоре, после настрани. Беше тихо, но някак си не се чувстваше толкова в безопасност. Може би това бяха последиците от нападението на бандитите от клуб „Алфа“, които бяха насочили пистолет към нея.
Никой не би могъл да ме обвини, че съм малко нервна.
Насили се да поеме няколко дълбоки вдишвания и да остане извън стаята по-дълго, отколкото и беше удобно.
Фейт си мислеше за Чейс и се питаше дали ще успее да издържи под тежестта на света. Сега всички се спускаха върху него, всички наведнъж.
Кариерата и животът му бяха изчезнали като дим.
И пак той беше този, който запали предпазителя, който взриви всичко по дяволите.
Но все пак.
Как ще се справи?
Как ще се справим ние?
Тя нямаше отговори, а само въпроси.
Накрая се върна в стаята. Чейс се беше изправил и се протягаше.
– Как беше свежия въздух? – Попита той, докато тя влизаше вътре и затваряше вратата, заключвайки я.
– Прехвалено – отвърна тя.
Той се засмя.
– Разбира се.
– Свърши ли си списанието? – Каза тя.
– Ще отида под душа – каза той и се протегна още веднъж. – Можеш да прочетеш списанието, ако искаш.
– Късметлийка съм – каза тя, като завъртя малко очи.
Той се приближи до нея и я хвана около кръста.
– Вече си прекалено добра за моето списание?
– Може би. – Тя му се усмихна, а той се наведе и я целуна.
Все още получаваше ледени тръпки всеки път, когато устните му докосваха нейните.
– Тогава не го чети – каза той. – Стой си така. – Обърна се и отиде в банята.
След малко тя чу как водата се включва и ѝ хрумна, че интервюто е започнало.
Бих могла да го гледам, докато той е под душа. Само за няколко минути. Той дори няма да разбере.
Фейт усети пеперуди в стомаха си, когато осъзна, че ще го направи. След като решението беше взето, тя искаше да действа бързо. Тя отиде, взе дистанционното и включи телевизора.
След това включи канала.
Почти и спря дъха.
Чейс я гледаше от екрана. Беше по-красив от всякога и тя не можеше да повярва, че това е същия мъж, който в момента беше гол в банята на няколко метра от нея.
И никой, освен мен, дори не знае, че е тук.
– Лъгах за всичко – каза Чейс, говорейки директно на нея от ТЕЛЕВИЗОРА.
– Но сега казваш истината – каза Меган Коуел откъм камерата.
– Точно така – отвърна Чейс.
Сцената премина към клип, на който Чейс държи фланелка на „Нешънълс“, докато собственика на отбора ръкопляска наблизо.
В глас зад кадър разказваше гласа на Меган.
„Чейс Уинтърс изживя лудо пътешествие, откакто бе избран под номер едно в драфта, подписа договор с „Ню Ингланд Нешънълс“ и бе смятан за наследник на трона на дълга линия велики франчайз куотърбеци. Но не всичко е наред, откакто е в професионалните редици“.
Сцената премина към кадър на Чейс, който върви с наведена глава, с присвити очи. На заден план звучеше зловеща музика, докато разказа продължаваше над сцената, а Чейс в забавен кадър изглеждаше пребит и уморен.
– След блестящото начало на сезона си Уинтърс претърпя поредица от съкрушителни поражения, заради които критиците го обявиха за поредния проблясък, който не може да се справи във висшата лига. А със слуховете за личностни сблъсъци между Уинтърс и другите играчи, назряващите обиди и слабите представяния като стартов кутърбек – изглежда, че Чейс Уинтърс може би окончателно е изчерпал късмета, който го изведе до такива главозамайващи висоти.
Кадърът се разтваря и показва как Чейс е интервюиран. Той изглеждаше спокоен, ръцете му бяха скръстени пред него, почти прекалено отпуснат предвид това, което се обсъждаше.
– Бихте ли казали, че може би не сте били готов за натиска на славата и богатството? – Попита го Меган.
Изражението му регистрира леко раздразнение, но камерата го улови твърде добре.
– Целият ми живот е свързан с натиск, още от времето, когато бях малко дете и трябваше да се грижа за по-малкия си брат. Трябваше да се изправя и да се бия с по-големи деца, дори с възрастни, само за да оцелея по улиците на Детройт. Това е нищо в сравнение с предишния ми живот. Ако мога да оцелея в детството си, мисля, че в голяма степен мога да оцелея и да играя футбол за милиони долари.
Сцената отново се смени, този път с кадри на разгневени фенове, които освиркват и съскат.
Разказът се подновява.
– Уинтърс звучи уверено. Но възприятията на феновете за младия и харизматичен куотърбек започват да се влошават с разрастването на скандалите и противоречията около него. И сякаш това не е достатъчно, Чейс Уинтърс отприщва съвсем нов кръг от обвинения към сместа. Това е история, за която Чейс се кълне, че е вярна, но досега не е намерено никакво външно потвърждение.
Сърцето на Фейт започна да бие по-бързо, когато превключи отново на Чейс, който говореше за инцидента с Велкро Джоунс и Моника в хотела. Меган Коуел помоли Чейс да разкаже за случилото се и Чейс направи, както беше поискано. Подробен, спокоен и точен – Чейс разказа на света какво точно се е случило между четиримата в хотела през онази нощ. Пиенето, партито, а след това и спора, който изглежда е довел до насилствен инцидент в асансьора.
Докато Чейс разказваше историята, Фейт беше завладяна отвсякъде и собствените ѝ спомени за събитията от нощта се върнаха към нея в жив звук и цвят.
Тя се наведе напред, а ръцете ѝ стиснаха плата на ризата ѝ, докато кокалчетата ѝ побеляха.
Чейс описа как Велкро издърпва Моника от асансьора в безсъзнание, а после продължаваше да описва случилото се.
– Ей, какво правиш? – Попита Чейс, докато стоеше в отворената врата на банята, от която излизаше пара и влизаше в останалата част на хотелската стая.
Беше облечен с кърпа, увита около кръста му, и нищо друго.
– Съжалявам – каза Фейт и моментално изключи телевизора.
Той се взираше в нея, без да има никакво изражение на лицето си.
– Значи все пак го гледаш.
– Помислих си, че си под душа… – Гласът ѝ угасна, когато Чейс махна с ръка на обяснението ѝ.
– Както и да е – каза той, излезе и пусна кърпата, като отново се облече.
– Ядосваш ли ми се? – Попита тя.
Той вдигна очи.
– Разбира се, че не.
– Не искам да те разстройвам. Просто ми беше толкова любопитно.
– Вече казах, че е добре. Сериозно. – Той продължи да се облича и изглеждаше, че искрено не му пука.
Но Фейт не се чувстваше добре.
– Просто се притеснявам за теб – каза тя.
– За какво се притесняваш?
– Ти си много дистанциран – каза му тя. – Изглеждаш… не знам… малко изморен.
– Можеш ли да ме обвиниш?
– Не, разбира се, че не. Просто искам да бъда тук за теб.
– Била си, но не можеш да го поправиш – каза Чейс.
– Знам.
– Сигурна ли си, че знаеш? – Попита той. – Защото продължавам да усещам, че искаш всичко да е наред. А то не е. Това ще бъде скално катерене за известно време.
Фейт кимна.
– Разбирам.
– Искаш ли да отидем до ъгъла и да си вземем сладолед от магазина? – Каза той. – Той е само на една пресечка разстояние, би трябвало да сме добре.
Фейт се усмихна.
– Това звучи прекрасно. Като на среща.
Той се засмя.
– Разбира се. Среща.
Те излязоха заедно в нощта, държейки се за ръце.
И докато вървяха и тя усещаше мощното, силно присъствие на Чейс, осъзна, че това е точно толкова добра среща, колкото и всяка друга.
Всичко, от което се нуждая, е той.
Това е всичко, от което се нуждая. Запомни това.
Когато влязоха в магазина, мъжа зад щанда гледаше края на интервюто за „Вокс 60“ на малък телевизор, докато дъвчеше близалка.
Устата му се отвори, когато ги видя да влизат вътре.
– О, Боже мой – каза той.
– Не, просто двама обикновени хора – отговори Чейс. – Двама души с желание за сладолед. Имате ли малко?
– Фризерът е в задната част на магазина – извика мъжът.
– Благодаря – каза Чейс и се върна обратно.
Фейт го последва. Двамата отидоха до фризера и претърсиха различните вкусове сладолед. Накрая и двамата взеха чаша с фъстъчено масло. След това отидоха отпред и Чейс постави пинтите на щанда до касата.
Касиерът все още ги гледаше, а очите му бяха широки като фарове. Той ги маркира, докато на заден план звучеше интервюто на Чейс.
– Не мога да повярвам на това – каза касиера. – Наистина ли си ти?
Чейс се засмя и погледна Фейт.
– Дори не знам как да отговоря на този въпрос.
Чейс плати и мъжа опакова сладоледа им, като подаде торбичката на Чейс заедно с рестото.
– Пич, мога ли да си направя поне едно бързо селфи с теб?
– Не, не мисля – каза Чейс. – Не е подходящ момент.
– Какво ще кажеш за един snapchat, за да мога да го изпратя на баща ми?
– Може би следващия път – обади се Чейс в отговор, докато излизаха от магазина, а ръката му хвана тази на Фейт, когато вратата се отвори и те минаха през нея.
– Но никой няма да ми повярва, когато им кажа, че си влязъл тук! – Изкрещя касиера.
Сега и Чейс, и Фейт се смееха.