***
Преди да се прибере в апартамента си, Фейт беше дълбоко разтърсена от случилото се между нея и Чейс.
Не мога да повярвам, че той постъпи така с мен. Как се осмели? Кой си мисли, че е той?
Мислите се блъскаха в главата ѝ.
Никога повече не искам да видя лицето му или да чуя гласа му.
И все пак тя непрекъснато проверяваше мобилния си телефон с надеждата да види съобщение или пропуснато обаждане от него. Когато хлопна вратата на апартамента си и я затвори зад себе си, тишината на мястото я удари като стена, а тя падна на лежанката си и се разплака като малко бебе.
Плачеше, надигаше се, раменете ѝ се тресяха, сълзите се стичаха по лицето ѝ и между пръстите ѝ, докато не ѝ се наложи да изтича до банята и да вземе руло тоалетна хартия, с което да избърше сълзите си.
Подсмърчайки, хлиповете ѝ започнаха да стихват и тя въздъхна веднъж, а след това два пъти.
Телефонът ѝ звънеше.
Сърцето на Фейт подскочи от радост. Той ще ми се обади и ще ми се извини – помисли си Фейт. Ако го направи, въпреки че съм бясна, разбира се – ще се съглася да му дам още един шанс.
Но само ако се извини и го мисли сериозно.
Усмивката угасна на устните ѝ, когато вдигна мобилния телефон и видя, че номера е блокиран.
Може би той се обажда от стационарния си телефон.
Продължи да се надява, докато отговаряше на мобилния си телефон, като се готвеше да симулира гняв, макар че отчаяно искаше да се помири с Чейс, ако това изобщо е възможно.
– Ало? – Отговори тя, като се опита да запази тона си равен, твърд, решителен.
– Това Фейт ли е? – Попита мъжки глас в слушалката.
– Кой сте вие?
– Казвам се Макс. Макс Мендес и съм от една компания на име Клуб Алфа.
Фейт усети как тялото ѝ се превръща в лед, замръзва, а изстрел на страх прониква чак до самата ѝ сърцевина.
– Не знам за какво говорите – излъга тя. – Трябва да тръгвам.
– Не затваряй слушалката, Фейт. Аз не съм много търпелив човек. – Тя преглътна.
– Не ме заплашвай – каза тя.
– Това не е заплаха. – Гласът на мъжа сякаш омекна съвсем малко. – Бих искал да се срещна с вас и да обсъдим някои неща, да ви обясня малко за това, което правим.
– В момента не разполагам с много време – каза тя. – Много съм заета.
– О? Заета сте, дори след като сте уволнена от работното си място?
Настъпи дълго мълчание, докато тя възприемаше въпроса му. По някакъв начин той знаеше, че е била уволнена. Знаеше телефонния ѝ номер и името ѝ.
Чейс Уинтърс сигурно му е казал всичко. Чудеше се какво ли още е казал Чейс на този човек. Стомахът ѝ се преобръщаше и бълбукаше, а сега наистина ѝ се гадеше.
Това беше нарушение.
– Не съм сигурна какво си мислите, че знаете за мен – каза тя бавно, сега внимаваше с думите си.
– Знам всичко, което трябва да знам – каза мъжа. – Бих искал да имам възможност да поговоря с вас, преди да решите да направите нещо глупаво и ненужно, като например да се обадите в полицията.
– Възнамерявам да се обадя в полицията – каза му тя. – И не, няма да говоря с вас.
– Ако се обадиш в полицията – каза той – ще нараниш Чейс Уинтърс. Но по-важното е, че ще нараниш себе си, Фейт. Ние имаме договор с теб. Освен това сме тук само за да ти помогнем и да помогнем на Чейс. Няма да те наранявам по никакъв начин, под никаква форма или вид.
– Оставете ме на мира. – Тя затвори слушалката и седна, а сърцето ѝ се разтуптя, чудейки се какво да прави. Вдигна го и набра номер 911.
Но после се зачуди какво всъщност може да каже на полицията. Нищо от това, което каже, нямаше да има смисъл за тях и тя го знаеше. Дали щяха да си помислят, че суперзвезда като Чейс Уинтърс наистина използва скъпа и съмнителна агенция, за да я въвлече по някакъв начин в проституция?
Едва ли вярваше в това, а го беше преживяла.
Това я накара да спре и да се замисли. Може би най-добрия начин на действие беше да изчака и да види.
Изведнъж на вратата на апартамента ѝ се почука и тя подскочи, а сърцето ѝ отново заби бързо.
– Махайте се! – Извика тя. – Обаждам се на 911.
– Фейт? – Обади се познат глас през вратата. – Не се обаждай на полицията. Това съм аз, Грег.
Тя беше зашеметена. Какво правеше нейният раздразнителен шеф на вратата на апартамента ѝ?
– Грег? – Каза тя, като вече се изправи и тръгна към вратата си. – Какво правиш тук?
– Слушай, можеш ли да ме пуснеш за секунда? Искам… да ти се извиня.
Очите на Фейт се присвиха, докато тя се приближаваше към вратата. Това трябваше да е някакъв трик. Просто нямаше смисъл.
– Не ти вярвам – каза му тя.
– Добре – каза той. – Ще говоря през вратата, ако искаш.
Тя отключи вратата, след което бързо се отдръпна, доколкото можеше, и вдигна телефона си, като палецът ѝ бе надвиснал над бутона за повикване.
– Влез – каза тя. – Отворено е.
Вратата се отвори и Грег застана пред нея. Беше облечен в костюм, който изглеждаше измачкан, и тя забеляза, че ръкава му е скъсан. А после видя, че има засъхнала кръв около ноздрите си и драскотина, която се движеше отстрани на врата му.
– Здравей – каза той и ѝ махна примирено с ръка.
– Грег, какво ти се е случило? – Попита тя, като пусна телефона настрани. – Добре ли си?
– Да, добре съм – отвърна той и бавно влезе в апартамента ѝ, като се оглеждаше, сякаш там може да чака някой друг. – Просто имах тежък ден – обясни той, като се насочи към скъсания си ръкав.
Тя все по-малко се страхуваше от него. Езикът на тялото му приличаше на човек, на когото са му отнели всички сили. Което, съдейки по вида му, беше така.
– Какво ти се случи? – Попита го тя, като се пресегна към креслото и седна, докато той седеше на дивана срещу нея, наведен малко напред, подпрял лакти на коленете си.
– Дойдох тук, за да ти предложа да си върнеш работата.
Фейт сбърчи вежди.
– Искаш да се върна да работя за теб?
Той кимна, без да може да срещне погледа ѝ.
– Точно така.
– Грег, изглеждаш така, сякаш някой може би те е изплашил. Чейс ли беше? – Попита тя, надявайки се противно на надеждата да не е било така. Разбира се, не можеше да си представи как би имал време да намери Грег и да го пребие, след като беше напуснала жилището на Чейс в Бийкън Хил само преди няколко часа.
Но всичко беше възможно.
– Чейс Уинтърс? – Каза Грег. Той се засмя. – Не, не беше той.
– О, добре – въздъхна тя с облекчение.
– Мисля, че е бил негов приятел – отвърна Грег. – Макс или нещо друго. От някакъв клуб.
Фейт усети как през тялото ѝ преминава студ.
– Клуб Алфа? – Каза тя.
– Това е той – засмя се Грег и се изправи. Той извади пакет цигари от джоба си и отиде до прозореца.
– Имаш ли нещо против да пуша?
– Е… – Тя не искаше да го направи, но и беше жал за него. – Разбира се. – Той плъзна прозореца нагоре и погледна навън, преди да запали цигарата си. – Не съм пушил от около пет години. Отказах се преди известно време. Струва ми се, че е добър момент да започна отново.
– Съжалявам за всичко, което ти се е случило – каза тя и го наблюдаваше, докато той дърпаше дълго. – Но аз нямам нищо общо с това – добави Фейт.